Poetry by contemporary authors
Лозовите сарми на мама 🇧🇬
... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши, ...
Греховна обич 🇧🇬
„Земя”
Проклинам те
до болка,
обичана жена! ...
Невъзможник 🇧🇬
Живея сам. Ужасен невъзможник.
С любов посрещам всякое добро.
Със злото в отношения сме сложни –
връз мене щом се лее из ведро. ...
Сълзи за сбогом 🇧🇬
(На моята баба Гроздена)
Преди да си отидеш от този свят,
ти, моя бабо, песен народна запя.
С теб се чувствах душевно богат, ...
За Дядо Коледа 🇧🇬
Дядо Коледа любим,
искам да ми бъдеш фен!
Готин си, неустоим,
поздрави от мен! ...
Човекът 🇧🇬
намразил всички агнешки души,
с маска на лице върви човекът
сред зверове и рамки от стени!
В обжегнатост от грехове ...
Северняк 🇧🇬
по котловини и равнини,
пак играе в снеговете,
дýха, студ се пука и кипи.
Мята тръни и шубраци, ...
Невидимата жена 🇧🇬
Ти си толкова невзрачна, че не мога да те докосна.
Ти си толкова далечна, че не мога да те стигна.
Две морета ме делят от теб.
Мой копнеж си . ...
Любов и зима 🇧🇬
нищо че зима на прага се смее.
Снежинки танцуват, светът се смълчава,
но в сърцето искра топлина озарява.
Вятърът носи хладни слова, ...
Благодаря ти, Боже, че живея 🇧🇬
…защо ми е да имам всичко, щом и малкото на този свят ми стига? –
да приютя бедняка в своя дом, да прочета любимата си книга,
да милна в парка плачещо дете, да купя хляб на просяка пред храма
и кротко да живея до стоте – пък сетне вече може да ме няма, ...
The Peasant and the King
A tray with sweetest peaches:
He didn't have another thing
To please the monarch's wishes.
The peasant bowed and told he made ...
Понякога се питам 🇧🇬
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време? ...
Сядайте, деца, пишете! 🇧🇬
С думи чудеса тъчете.
Светли мисли, приказни слова,
Нека грейне вашата глава!
Вижте зимата как шепне – ...
Късчета в очите небе 🇧🇬
Ти имаш както люляка сини очи,
със много топлина и пролет в зениците.
Може би, от Слънцето си взела лъчи,
а криле и жажда за полет – ...
„Гласът на тишината“ 🇧🇬
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?
Виждам хора, погълнати от лъжи, ...
Рисунка с акварел 🇧🇬
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...
Дяволското братство на Поетите 🇧🇬
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...
Моят дом 🇧🇬
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
Ако това наричате Живот 🇧🇬
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...