Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
В изкривена спирала върти ме безумното време.
Чужди грешки платих и темели иззидах от тях
на измислен затвор, в който тихо духът ми да дреме
и поставих на стража свирепият, дяволски страх.
Нямам спомен кога или кой е объркал конците ...
Искам да ти кажа нещо по-различно.
Искам в пауза, две думи да премълча!
Искам в тишина изгрева да ни обича!
Но в залеза на дните да те овековеча!
Изгревът ми носи утринната омара. ...
Докато те събирам във дъха си
чертаят булевардите синкопи,
а вятърът смирено нейде гасне
след устрема си див и антилопен.
Недей да ме болиш във тишината! ...
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ!
... благодаря ти, Господи, че бях за миг един на този свят със Тебе,
че пих и пях, и плаках, и се смях, и в храма ничком падах за молебен,
че ни за миг не Ти изневерих – бях чист към Теб във всякоя молитва,
че всеки ден душата ми на стих – една красива Райска птица, литва! ...
Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...
Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...
Разказвай ми, за своите турнири
по всички континенти на света!
И нека пак оркестъра да свири!
Додето капят мъртвите листа…
Аз искам пак, при теб да се завърна! ...
Принцесата облечена бе в бяло -
Излъчваше и стил, и чар,
но виждаше се голото й тяло
под роклята, за принцовете дар...
И гледаха те, и облизваха корони, ...
Обичам те без всякаква преграда,
защото съществуваш вътре в мен,
най-тихия любим - добър и сладък,
превърнал ми живота в откровен
копнеж, дошъл от къдрави залежи, ...
Те идваха в душата ми на пролет.
Те идват още в зрялата ми есен:
със слънчевите си криле в полет,
щом в гласа ми носят нова песен.
И когато рано слънцето ме буди... ...
ХРАМ ЗА ОБИЧ
... не знам какво да сторя за света, че да се буди малко по-добричък? –
ще взема приказки да му чета – и песни да му пея! – светъл птичък,
да го събуждам рано призори с чай от липа, от мащерка – и риган,
да спре да мисли само за пари! – каквото Бог е дал, това му стига, ...
Какъв е този люляков порой,
лилаво-бял с ухание на страст?
Все още търся, за да зная кой,
дарил е теб с безмерно-дивна власт?
Откривам те във дюлевия цвят, ...
Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя ...