Семейството казват, е само едно.
Ти сам го избираш преди да се родиш
и знаеш, че няма друго подобно гнездо,
в което да се подслониш
и да се чувстваш добре… ...
Тебе те тъпчат с кални обувки,
без жал те посичат с остри коси,
но семената ти буйно покълват
даже на сухите, мъртви скали.
С огън изгарят стеблата ти крехки - ...
Долината зелена е от нощта обляна,
В тъма покрит е целия ни малък свят,
Но ти стоиш така красива и засмяна,
И погледнеш ли ме ставам сляп,
Селото под нас спи в покой, ...
ПЛАМЪЧЕ ОТ КЪСА СВЕЩ
Жадувам топъл мирис на земя
след взривовете в облачните туфи.
Да се стиша под здрачната асма,
щом люлякът край мене се натруфи. ...
ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА
... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал. ...
От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език, ...
ТИХА ПЕСЕН
... понеже подир нас остава пепел, отвеяна далеч нашир и длъж,
във спомена за топлите ми шепи едно перце от птиците задръж? –
и аз не знам какво да ти оставя? – когато си затръгвам от света,
дали да ти накича стръкче здравец с вързунка върху пътните врата, ...
"Вие обичате добродетелта си както майка
своето дете;ала кога се е чуло майка
да иска да й се заплаща любовта?
Из "Тъй рече Заратустра"
Фридрих Ницше ...
Отдавна минотавъра го няма,
посечен от Тезей сред мрака падна.
Но още в лабиринта дебне драма,
топи се нишката на Ариадна.
В тунелите съдбовни и мистични ...
Хляб и зрелища... дойде време тъмно.
Ножът вече не маже филия.
Струната не носи наслада.
А гласът Божи прокудихме някъде.
Мъгла, невиждащи очи, сълзи, тъмнина!? ...
На някаква – горска полянка,
между хиляди дребни неща…
Бях се развързал от своята сянка!
И се възнасях, далеч от смъртта!
Далече от грешки! И от заблуди! ...
В творбите, дето пиша, доброто чувство диша,
по воля Божа висша, трудът ми има смисъл,
към него ли се върна, плода му там ще зърна
и с радост ще пожъна, с лъчиста светла мисъл!
Една добра повеля, с вас искам да споделя, ...
Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...
И както пъпката дочаква онзи миг,
във който хубостта си ще разтвори,
така стихът в скалите скрит,
мълчи и чака, за да проговори.
Преди да дойде суха старостта, ...
Душата е бронирана, сърцето спи,
очите са отворени по навик.
Безцветно точат се еднакви дни,
надеждата отдавна е удавник.
Посоките са слети във кълбо ...
Погледни звездите в нощното небе!
Толкова са много и така далече.
Коя е най-красивата за тебе?
Коя усещаш, че е твоя вече?
Изчакай докато се появи зората, ...
Годините 65 побрах ги в сърцето.
През тях изминах път нелек,
платих си с бръчки по лицето.
И ето ме подгонила съм век.
Живях достойно и в добро и зло. ...
Сутрин паркът кипи. Буболечки в тревата се щурат,
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...
ПОТПУРИ ОТ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА
Понеже вече пийнах три в едно,
а мене три в едното ме нервира,
си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
и минах окончателно на бира. ...
Потапям се във влюбената пяна
на този обещаващ майски ден,
лъчите ти обличам, ще остана
в най-слънчевия порив, съкровен.
И после по минутите ще тичам ...
Цял живот лутане, щуране...
между успехи и тежки провали
с малко прегръдки между деня и нощта,
с тежки запои при приятели стари.
Цял живот търсещи, спорещи... ...
Червената шапчица. По Е. М. Ремарк и Йосиф Перец
🇧🇬
Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим – ...
Колко е жалко, когато прозреш,
че си раздавал любов безрезервно.
В другия поглед когато съзреш
нещо, което не ти е потребно.
Колко е трудно да гледаш в очи, ...
Безбрежно море,
Маргаритка с чадърче и следобеден сън,
Скритите сенки почиват зад ъгъла,
А вълничките нежно докосват брега навън.
Вечното слънце нека си свети! Ще можеш да мирнеш, макар и за миг! ...
МЯУ!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче, ...