Ако човек пи ше честно и свястно,
започва,навици готини да насажда,
да завладява в Душите Най-Святото място
и на показ от там Божествени Ценности да изважда.
Това естествено не става без Божията намеса, ...
Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...
Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...
Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...
Българийо, не ти благодаря!
Да бъда роб, от малък ме научи!
Да скланям пораженчески глава,
да лая в безтегловност като куче...
Навярно имам ум и доза чест, ...
В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...
П О П Ъ Т Я 39
Като комплимент към сутрешното ваше кафе
приемете от мен щипка свежа поезия,
която като Жива Вода във вас да тече
и да ви вдъхновява с опияняваща трезвеност. ...
Това, което иска повече от всичко,
сърцето ми прегризва, като въжен клуп,
и с всичките си женски странности накуп,
танцува сред звездите. Тъжно и самичко.
Това, което през деня остава скрито, ...
Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките. ...
Налей ми, кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям – каква орисия,
сърцето ми още за нея копней.
Тя беше видение бяло, ефирно, ...
Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).
Щипя, драскам, удрям,
само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.
Скубя, удрям и гърча се,
думите ти завинаги гравирани са в ума ми. ...
Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...
Сънувах, че вървяхме двама с теб,
в далечен парк накрая на земята,
и бе стопен невидимия гнет,
отново бяхме с тебе Светлината.
Усещах се спокойна и жена, ...
Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...
П О П Ъ Т Я 38
Колкото времето по не ти стига,
животът ти започва,да става по-смислен,
авторитетно пред себе си имидж постигаш
и нещата ти някак от само себе си се курдисват. ...
Сдобия ли се някак си с магия,
мигновено всеки ще го разбере.
Уменията си няма да ги крия
и събрал съм от планове море.
На даскало ще ходим с хеликоптер ...
в памет на Кристиан Таков
Когато Рая на любовта слезе в нашите души...
И омразата на завистта крепостта си разруши:
и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,
тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!