Poetry by contemporary authors
Обичам 🇧🇬
обичам всички летни дни
и небосвода син над мене,
обичам теб, обичай ме и ти!
Обичам твоята усмивка, ...
С траурен траулер, в трал чер – на бал 🇧🇬
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
Безвъзвратно 🇧🇬
Най-прекрасните мигове
най-жестоко ни нараняват,
от живота ни когато отлитат завинаги
и никога не се вече повтарят. ...
Епилог 🇧🇬
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
Cветли вини 🇧🇬
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
Мъж в дъжда 🇧🇬
Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири. ...
Четене на птичи полет 🇧🇬
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници, ...
Всяка дума 🇧🇬
Всяка дума носи чувство,
всяка дума има цел,
всяка дума е изкуство
и е светлина за мен. ...
Един забравен птичък 🇧🇬
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...
Бях вашият лирически герой 🇧🇬
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...
Да дойдеш 🇧🇬
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
В поезията диша доброта 🇧🇬
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
Времето лекува 🇧🇬
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
Кестенът на Варна 🇧🇬
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...
Сърцето 🇧🇬
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
Страст 🇧🇬
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...
Септември съвсем като лято изглежда 🇧🇬
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
Кондор или врабче си? 🇧🇬
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
Лабиринт 🇧🇬
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...
Случка в дъжда 🇧🇬
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
Писмо до рая 🇧🇬
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...