Poetry by contemporary authors
Скитник 2 🇧🇬
от четирите посоки на
България.
На старото аз сложих
кръст. ...
На поезията по нивата неизбродна 🇧🇬
от малък планински градец,
дипли римички скромни
за своя поетичен кръжец.
От думи, изпрани прилежно, ...
Момичето, което ме изглади 🇧🇬
Тя стопли на жарта една ютия.
Тя ризите ми пръсна с три води.
Тя ми застла постелите – ония,
в които никой друг не се вреди. ...
Буря в душата 🇧🇬
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...
Стихотворение за сбогом 🇧🇬
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета. ...
Признание 🇧🇬
И цялото море ще побере.
Копнежът ми щастлив е и безшумен,
при твоя идва, ще го избере.
И после ще заплуват към безкрая – ...
Провидението 🇧🇬
само от нас зависи,какво от тях можем да хванем,
те са предизвикателства към нашите проблеми
и важен кръстопът за много точки отправни.
Провидението постоянно ни отваря очите ...
И на кал ще станем... 🇧🇬
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...
Феникс 🇧🇬
Аз съм момичето от квартала,
сред вълци, лицемери бях живяла.
Ножове удари в гърба,
но нищо не ме сломи, ...
Римски път 🇧🇬
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...
Кръвна картина 🇧🇬
Този,който падне в бой за земята--той ще стори пак държава!
Има ли нещо по кървави хълмове?!Само небо и птици знаят.
Връщане няма!Робски гърбове мълчат и прилежно си траят...
Дните отново са пролетни.На Костина костите вече ги няма. ...
Скитник 🇧🇬
Цар бях. И просяк.
Зная къде скриха
кивота.
Дори с Мерлин бях ...
Неочаквано 🇧🇬
спри - не приемай я веднага.
Лесно в мрежата ще се оплетеш,
а накрая - сълзи в море не ще побереш.
Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - ...
В края на непозната уличка 🇧🇬
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
Балада за вечните книги 🇧🇬
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...
Дъждовно-слънчево 🇧🇬
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...
Идва ми да изкрещя 🇧🇬
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше, ...
Просветлението 🇧🇬
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...
Пролетта рисувам 🇧🇬
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...
У дома 🇧🇬
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...
Другар за самота 🇧🇬
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...
Последен кадър 🇧🇬
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...