Poetry by contemporary authors
Елиза и единайсетте лебеда 🇧🇬
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...
* * * 🇧🇬
сякаш нищо друго не съществува,
сякаш нищо друго не виждам, не чувам,
не мисля, не жадувам...
откакто всяко докосване, ...
Усещане за прехода 🇧🇬
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
Най-ярката усмивка! 🇧🇬
не издържам-ще погледна!
Някой весело се смее
от редицата последна.
Греят му кафявите очи ...
Дъга 🇧🇬
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
Една любов 🇧🇬
и губя се отново сам в тъмнина.
И знам, че споменът ще ме преследва до века,
но обичам я така, както никога не съм обичал друга до сега.
И още виждам нощем, щом заспя, ...
Прашинка любов 🇧🇬
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
Прошка 🇧🇬
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре. ...
Мога 🇧🇬
Мога да бъда и никой.
Стига да знам, че обичаш
и през небето ме викаш.
Мога от облак дъждовен ...
Тя 🇧🇬
животът отдавна е дяволска сеч.
Не ме уважаваш, не искаш дори
мойте чувства и мойте мечти.
Продадах приятел и своя живот, ...
Ето тук 🇧🇬
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор, ...
Когато светът се срутва... 🇧🇬
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
Закъсняла обич няма 🇧🇬
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...