В тиха вечер от онзи прозорец
ще се вмъкне тук - дивна луна,
чак до утрото с теб ще говори
за Животът, проблемите... Тя
ще събуди в душата ти порив, ...
Любов ли e? Това ли е чувството,
което замайва, обърква, изпълва, убива?
Това ли е на хората нужното,
което от нищото, чак до небе ги издига?
Затова ли готов си да бягаш, ...
Някой ден и ти ще бъдеш майка,
рожба на гръдта си майчина да сложиш.
В скута майчин да се сгуши, да се стопли,
с очи разплакани като майка да погледнеш.
Да почувстваш какво е да си майка, ...
Аз идвам в съня ти с вихър и земетресение.
Не съм твоето сънено, тихо среднощно видение.
На съня тишината разрязвам с острието на нож.
Тъмната сянка съм, идваща при теб в полунощ.
Не съм нежната, Белоногата. Нито Приказна фея. ...
Затварям очи и виждам морето.
Нашето море и нашият плаж.
Тръгвам по горещия пясък,
с надежда да те срещна.
Аз знам, че си тук и чакаш да те намеря, ...
Игнатов отстраниха от властта,
весели се, народе, това е победа!
Такива хора ни тикат в пропастта,
такива хора лъжат като в очи те гледат,
човекът със злоупотреби много се оцапа - ...
Заглавието и идеята са благодарение на comeon (Септември)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=295825
Направи ми в снега серенада.
Посвири ми на флейти от скреж.
Ще ти дам сто снежинки в награда, ...
Снежни феи летят в небето
и вълшебни песни пеят на морето.
Вятърът леден танцува край мен,
зимната приказка държи ме в плен.
Дърветата тихо покриват се в бяло, ...
И пак е вечер в равнината.
И пъдпъдъците спотайват своя стон.
Щурчетата засвирват нежна песен.
Безшумно приближава скорпион.
Във мрака тихи сенки шепнат. ...
Кажи ми, Господи, защо така обичам я?
Защо реши да я дадеш на мен?
Нали с най-нежни думи аз наричам я,
а няма как да бъде моя нощ и ден...
Кажи защо? - нали душите ни са слети... ...
Светлината наричам Надежда -
мост към щастие, вяра, мечти,
скрита в облаче, от което поглежда,
на конец в мекотата трепти.
Тя е пламъче, там в топлината, ...
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Снегът се спусна като бяло отчаяние
и термометрите се сринаха под нищото,
жаравата със хиацинтови сияния
повика този свят на топло пред огнищата; ...
И да не ме погледнеш никога, все таз,
мечтите ни си съществуват,
и да не проговориш повече за мен, все таз,
очите тайно ще си контактуват.
И да те няма тука, все е таз, ...
Коя побъркана Фурия ни събра…?
Дали с едничка цел – напук да ни разделя,
та все не стигат две ръце, за да те спра
и все са малко две очи – да те намеря?
Каква прокоба над сърцата ни тежи...? ...
И нощем, когато всичко мълчи
и сънищата цветни тънат в забрава,
когато някъде далече сбъдват се мечти
и часовникът не часове, а дни отброява.
И нощем, когато танцуват звезди, ...
Примирението.
Съзидателно отстъпление.
То ни учи да приемаме нещата такива, каквито са.
Не такива, каквито са по принцип, а такива, каквито са в момента.
Сега. ...