До теб притихнал в тъмното, не спя!
Прегръщам те в най-чувствена омая!
Какво ли друго мога да желая
от устните на влюбена жена!
През звездното поле върви нощта... ...
За кой ли вече път се преродих –
уроците така и не научих,
греховна е човешката ми плът
и страстите безжалостно ме смучат.
Живях един живот във пещера – ...
Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали, ...
Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?
На техния език тихо мълви ...
С тъжен поглед се вглеждам в небето,
със звезди обляно.
С мъчителна болка се сещам за сърцето,
на хиляди парченца разпиляно.
И тази нощ е пълна с тъга, ...
Три сапунени балончета в очите със цветя
политнаха света да видят.
Едното се наду от от завист и така
пукна се над моята градина.
Другото погледна към небето. ...
Очите ти са сухи и толкова празни,
ослепели от взиране и напразно очакване;
сърцето е пусто - като изоставена гара,
на която отдавна не спират никакви влакове.
В устата - пелинен дъх и горчивина, ...
Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...
Хубаво е, че се добрахме до тази власт,
тя е нашата голяма, но порочна страст!
Просто издигнахме се и станахме смели,
що да не я използваме за користни цели?
Бонуси си взимаме, и ние сме хора, ...
Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...
Това е моят филм, недейте ми го режисира,
във него, ако искам, ще играя и дърво,
ще бъда лебед, който истински умира,
ще съм безкрайно дръзко огнено кълбо.
И дама пика, поискам ли, ще изиграя, ...
Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...
Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво, ...
Алиенация
Телефонът мълчи. Вън някой се смее.
Проплаква дете, нечий празник вилнее.
Вие актьорствате, зрителски аз пък немея –
в нямото кино не суфлират на никого, ...
Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...
"Истинските поети са винаги и пророци!" (Пиер Льору).
От всички видове,
върху Земята ни живели,
деветдесет и шест процента са измрели.
И няма начин да ни се размине - ...
Светът без нас
Светът без нас - дърво без корен,
което със времето става на прах,
светът без нас - кът необзорен,
не видян, непрославен, а тъжен и плах. ...