В шарения листопад се срещнахме,
зелени още, лесно раними,
колко ли безгрижни вечери посрещнахме
и толкова дни незабравими.
Усилия положихме достатъчно, ...
Понякога обичам, когато вали...
Да ухае на свежо.
Да е в някой от топлите летни дни
и да слушам дъжда - как пада, тъй нежно.
А ти зад мен, тъй близо застанал ...
Много неща не са ми ясни,
А понякога думите са тъй опасни,
Криво разбрани и изтълкувани.
Пречупени през нараненото ни съзнание.
Кървава ревност, дълбоки рани. ...
На българските бежанци
Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази -
нещастни жертви на жесток погром,
надявахте се Господ да ви пази! ...
Ако сега те поискам и набера номера,
ще ме отхвърлиш навярно или с глас на момче
ще разпилееш чадърчета от бели глухарчета,
а аз ще потрепна като малко момиче.
Ако само поискам гласа ти да чуя, ...
Праг издигна, за да не го преминаваме...
да бъде той граница между нас...
Да не допускаме грешки – непростими...
Да не бъдем осъдени без вина...
Праг издигна, за да се примиря - ...
Тази нощ аз отново се срещнах със теб.
Пак дойде във съня ми - облечена в бяло.
Пак ми носеше пита от зрял слънчоглед,
а сърцето ù сякаш - бе за мен огледало...
... Във което за миг се прибра пролетта. ...
Поезията не е само думи
и емоция, от нищото дошла!
Тя трябва да е стреляна с куршуми
и кастрена на живо, със тесла...
Със модите ви аз не съм съгласен, ...
Вятър леко клоните поклаща,
Птички пеят своите песни,
Огънят нежно в жар се ражда,
В спокойствие и унес времето седи.
Килограм месо цвърчи на скара, ...
Не искай да пресичам аз във тебе,
страхувам се от всичките ти улици,
защото нямат „Стоп” и „Забранено” -
изтръгнатите знаци са изгубване.
Но аз не искам вече да се губя, ...
Сърцето иска своето от мене
систематично, ден след ден, след ден,
подвиква зад гърба ми "Няма време",
и ми посочва небосвода озвезден -
"Натам лети"- съветва то и води ...
Ела, не си отивай сама, не плачи;
поднасям ти роза красива, греховна.
Вземи я, не бой се, тя няма бодли -
мъртва нежност, отвара любовна -
вземи я, не казвай нищо, мълчи; ...
Тъмнината - тя е толкова великолепно мека,
изпълнена със студена, нежна, тайнствена тъга.
Тъмнината - тя красиво в ъгъла ни чака,
в душата тайничко наднича и ъгълчето свое тя намира.
Тъмнината блажена - пухена постеля тя предлага, ...
И все някога приятелите се разделят,
дори да имат още много да споделят.
Към своя път, аз зная, всеки ще поеме
и даже да не му е време.
Ще кажат "сбогом" и ще се прегърнат, ...