Ако някога деня ти засенчи неустоимо красива тъга,
спомни си, че някъде аз през усмивка тъгувам за тебе,
ако в съня ти пропукан парфюмът ми смугъл вие снага,
знай, че сънувам те тъй реален точно по същото време.
Ако в самотната нощ се любиш с цигарен и ням силует ...
Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
Куплет по куплет, стиховете си редя,
разнася се уханието им на длъж и шир.
Не пиша за конкурси, а за любовта.
В света само тя носи спасение и мир.
Нали ме знаеш, казвам се ноември, ...
Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама, ...
Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.
Кръста нося от Света Марина, ...
Умът ми като в паяжина е вплетен
в идеи, мисли, чакащи мига,
във който ще ги пея, като песен,
и ще са моята сбъдната мечта.
Не спя, творя - това ме прави жива, ...
Не съм пророк, за да вестя...
За нещо важно тъй съм неспокоен днес!
Не съм уредник, но греша ли?
Че ще вещая тъжна вест?
Сега пред труден избор съм изправен аз, ...
Животът ми е като след природен катаклизъм.
Опустошен, отчаян, разпилян...
Боря се за правда с феминизъм.
Ход заучен, но не и оправдан.
Да бягам след прозрачно минало - ...
Върни се мили пак при мен, животът ми без теб е тъжен всеки Божи ден.. Ела и пак ме прегърни.. обичам те! Със мене остани.. искам да се будя пак до твоето лице и пламъкът отново да изгрее в моето сърце.. С теб единствено съм щастлива, ти ме караш да се чувствам жива! Карах се и биех се със тебе всек ...
Пред вас заставам горда, не и млада,
разголвам си полекичка душата.
Какво очаквам - съд или награда,
или пък егото си да погаля?
Навярно никак не ми стиска ...
Ако не е любов, не знам какво е,
но силно във сърцето ми гори
и чувствам тази силната потребност
да гледам винаги във твоите очи.
Ако не е любов, не знам какво е, ...
Какво ли трябва да има в сърцето ми,
дали със съмнения пълно е то?
Дали със усмивки и нежни вълнения,
дали със бунтарство и много живот.
От всичко по малко, а някъде повече, ...
Помниш ли нашата Есен?
Сутрин върховете скрити в мъгла...
Аромат на гнили листа и на плесен
Обагрена в червено и жълто гора..
Дим се стели по земята. ...
Тази нощ пак бленувах морето
и в съня си отново те търсех.
Ала с изгрева, тук, под небето
есента ме погали със пръсти.
Сякаш искаше тъй да ми каже: ...
Заблестяха в златно листове отронени.
Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.
Изми улиците от летните ни спомени
и земята сякаш грейна изведнъж.
Дърветата облякоха новите одежди, ...
По бърчинките, момне ле, все се катери
южното злато до синичко зрънце.
Джибри газя... Забравих вечерята...
Зад врата ми отива си слънцето.
Джибри газя, момне ле, до първи петли. ...
Като скитница незнайна, непозната,
пристъпи нощем светлия ми праг.
Очаквах те да влезеш през вратата,
но ти приседна в уличния зрак.
Стоеше, поглед към звездите взряла, ...
Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя - младото момиче доверчиво, ...
- Хората обичали - така ли!?
- Да – нима не си го знаела?
- Разбира се, че НЕ... щом така ти отговарям!
- Странно – всеки някога обича...
- Не и аз... Никога не съм обичала. ...
Колко и да е прозаично ежедневието днес,
все се случва нещо да предизвика интерес,
все се чува нещо, накоя лъжа,
и се казват много долни клевети, слова
за известните любимци, за добрите им сърца, ...
Сто причини имам да съм южна,
щом съм расла от Вечерник галена.
В късни доби, в нощи теменужни
Чая със легенди ме запалваше.
Сто причини имам да съм чиста – ...
Луд съм, да, луд, че те обичам,
луд съм, все проблеми си навличам...
Няма мойта пуста лудост край
просто луд съм – до безкрай.
От кога съм луд, се питам аз? ...
Днес луната я е обкичила с цветя,
днес неземно е красива тя,
но в моите очи ще остава тя сама,
красивата принцеса в нощта.
В легло от рози ще почива тя, ...
Десет кръгли луни претъркулиха хребета.
Път ли нямах, та тебе сънувах?
В недолюбени нощи очите ти дирех,
непогалена, в лудост будувах.
Десет тежки чембера опасаха дните ми – ...