Висшата Жрица
....................................................................
Прости ми всички грешни мисли,
събирани по пътища и по канавки,
по сънища и по поляни с незабравки, ...
В нежните длани белеят бразди -
сенки на обич с сълзи се прегръщат,
нежно преплитат се думи с души,
пъпчици плам ненадейно се мръщят...
В сладките устни се крият мечти - ...
Билет си купих предварително,
не знаех дори ще има ли постановка.
Нещо в мен нашепваше убедително,
че ще се повтори онази ситуация неловка.
Сцената напуснах овреме, ...
Ще тичам бос през тръните към тебе
с нозе, окървавени от скалите...
Не ще се спирам, даже за да гребна
вода от извор – жажда да заситя.
Ще се препъвам в синури високи, ...
ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ
На Залеза небето се подпали.
Денят завърши своя жизнен път...
Последен поглед към света отправи,
изгуби багрите и свойта плът. ...
- Затвори очи... - прошепна тихо тя...
представи си всички дни на любовта...
- Видях - изрече тихо той - едно момче...
щастливо, със усмивка на лице...
Това съм аз... засмя се на себе си и продължи... ...
... И защото съм тъжна, е зло всяко утро.
Пониква от други, по-грапави дни.
От едно безнадеждно, безплодно статукво –
да искам, да търся, до мъртва почти.
Но през стъкла от кашмир и тих уличен стон ...
Под път и над път - любов. Невъзможна!
Поредният фактор я пак заклейми.
Уповавал се мъж на страстта си набожна -
и птиците тъжно умират сами.
А двама младежи – разкрили си чувствата ...
Любовно сътресение
Остави по кожата ми следа от целувки,
не спирай с пламенните си милувки,
ти си моето неукротимо вълнение,
силно любовно сътресение, ...
По-ледена от айсберг, по-студена бе,
в сърцето ù виелици се гонеха.
Във свят скован от мраз сама живееше,
снежинки от очите ù се ронеха.
Владетелка на нищото, на пустошта, ...
В моите мисли той е още красив
и където за грешници няма чистилища,
без бледния образ сънят ми е сив,
а гласът ми изражда ранена виелица.
В моите празни мисли той още е жив, ...
Очаквах да чуя: обичам те, мила,
а не, че другата не си забравил
и все още нея обичаш и желаеш ти.
Да беше ми казал, че тя е всичко -
в сърцето и в ума ти! ...
Тази нощ е без сенки. Даже белият път е матиран.
Дървесата край него неподвижно стърчат.
Гласовете затихват, на нощта гласовете замират.
Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя.
В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите, ...
"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия
Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка. ...
Всичко е енергия
Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,
сред чезнещи щампи на стари тапети. ...
Да търся пътища назад аз не желая,
да нося само спомени непоносимо е за мен,
в живота има днес и утре,
в миналото няма път за мен.
Да бъда днес. Да чакам утре, ...
Не искаш ли с носталгия горчива
да имаш топлината ми сега
от времето, когато бях за теб красива
на първата ни среща с любовта...
Не искаш ли докосване последно, ...