Poetry by contemporary authors
Нощтна рапсодия 🇧🇬
разлято е мастилото на сенките
и водните бои на страховете.
Летя във средната дистанция
кога е толкова населено небето, ...
Стрелата ти е плам, с вълшебен връх 🇧🇬
и мигом в моето сърце прониква.
Дори не чул и полета й в лъх,
а ето и душата те обиква.
И мигом в моето сърце прониква ...
С топли чувства… 🇧🇬
и просто ще се сгушим в тишината.
И твоите две хубави очи
ще вникнат в мен по пътя към душата.
И твоите тъй хубави ръце ...
За седем добри небеса 🇧🇬
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
Йосиф Сталин 🇧🇬
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
Вълча песен 🇧🇬
... с кученцето на съседа раснем във един приют,
аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –
с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,
нощем вием си във входа на чист български език, ...
В царството на сънищата 🇧🇬
пълни с блян и суета,
се разхождаха мечтите грешни
по-красиви от нощта.
Те докосваха с любов сърцето, ...
За нас си... 🇧🇬
лъвица буйна или спокойна
като уравновесен кантар,
но с нас си Амазонка дива
във водовъртеж, вода отровна, ...
Подарени мечти 🇧🇬
светлина, играчки!
Дрешки и мечета!
Слончета и кончета!
Бляскави елхички! ...
Окултно 🇧🇬
От врагове бая зло видяла, но по гръб не паднах, а на Висшите Сили се жадно помолих:
те знание сакрално ми откриха, враговете мои с пръстта покриха и ме в ранг висша жрица посветиха!
Сърдечно им аз благодаря, глава скланям пред тяхната сила!
Че ка ...
GSM № 0897 966 515 🇧🇬
... забравям – телефонния ти номер,
бретона ти с изящната черта,
навярно аз за теб съм просто спомен? –
а ти за мен – несбъдната мечта, ...
От грешната страна 🇧🇬
По дяволите даже всички норми.
страхуваш се, че може би не бях
достатъчна за всичките ти догми.
Достатъчна, за да изправя ръст ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 6 🇧🇬
Чарли пак е скочил горе на перваза
и, вратле източил над смълчана ваза,
вика зад стъклото: - Вън е побеляло!
- Може би тревата вън е изсветляла! - ...
И щастие, и радост си едничка… 🇧🇬
Гордея се, че мога да съм твой.
Душата ти в душата ми е пристан.
А моята откри красив покой.
И щастие, и радост си едничка. ...
Телефонът на тати 🇧🇬
... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет, ...
Не бих оставил словото да мръзне... 🇧🇬
в забравата на зимата, отвън.
От моето сърце не ще откъсне
мълчанието влюбеният звън.
И в блянове, в химери и във сън ...
Искам 🇧🇬
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
Битка с мелници 🇧🇬
да се боря със мелници!
Казваха,
Дон Кихот го правил...
Казваха, ...
Завод (Един живот по-късно) 🇧🇬
Народът прост,
животът – лек и скучен. –
Живот с безумно много грим –
разглезено, беззъбо куче. ...
Страданието изисква самота 🇧🇬
Егоистично те затваря в себе си -
нехаеш как развива се света,
но тежестта му цяла е на раменете ти.
Не търси лек, но носи облекчение, ...
Нудистки плаж за поети 🇧🇬
да се тропосам идната неделя.
Почивка ще си дам – от трудов стаж,
от Фейса, от жена, от дом и челяд.
Хем откъм плувки малко ще спестя, ...
В дълбоката душа на Тишината 🇧🇬
дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Р ...