Живот в очакване ми отреди съдбата.
В надежди сладки дните ми текат.
Да бъда вечно влюбен и мечтател.
Да бъда вечно със любов богат.
Покорно страдам в дните на раздяла. ...
Когато съдбата започне да ти тежи,
когато си безнадеждно отчаян,
когато стене сърцето, молитви шепти
и се чувствуваш наранен и забравен...
Когато с Любовта се разделиш ...
Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.
Тъгата ми е китка жълта роза, ...
Животът до вчера беше тъжен, пълен с мъка и сълзи,
но днес е различен, защото появи се ти.
Дните са пълни с мигове красиви и сърцето лудо бие в мен,
ти ме правиш щастлива, не мога без теб и ден.
Имам нужда вече само от твоите ласки и милувки, ...
Аз съм спящата принцеса, чакаща да я събудиш! :-)
Но объркал ли си пътя или пък си се загубил? :-(
Към двореца ми пътеките са огромен лабиринт,
нужно ти е много време, но и да си търпелив.
Ще докоснеш с устни устните, там ще цъфнат рози, ...
И пак ще я събуди любовта ми
целувката на първото кокиче.
След дългите семейни зимни бури
ще бъда твоето усмихнато момиче.
В прегръдките на първото лале, ...
Тази лодка на брега за нас е спряла
и ни кани с вдигнати докрай платна.
Виж луната щедроока грее цяла
и ни маха с отразена светлина.
Върху мачтата стаена в тишината ...
Заричай се, да останеш без никаква
подкрепа, за да можеш сам да оцелееш
и за своето добро да вдигнеш знамето на
радостта пред песимиста сивообразен.
Заричай се да ходиш по ръба на ножа, ...
Докосни ме с нежна,топла длан,
възроди във мен ти чувствата умрели,
с поход страстен и без свян
покори и най-далечните предели.
Събуди ме със целувка-ласка ...
До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.
Коя съм аз? Сред цъфналите рози ...
Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.
И всеки ден се луташ без посока, сам ...
От ехо ... чупят се дървесните чадъри,
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи ...
Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива, ...
Знаеш ли какво е силно да обичаш,
да я искаш и желаеш до полуда,
а тя в очите да те гледа и да каже:
“Не те обичам вече, намери си друга”.
Знаеш ли какво е тя да съществува ...
По длани утро, през лъчи - живот рисува
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа ...
Усещам как забива се в сърцето,
усещам бликналата кръв,
усещам на камата острието,
усещам как раздира мойта плът.
И чувствам как разбива се сърцето ...
С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то ...