Мъжете не приемат гордите жени,
тях кукли бездуховни ги привличат.
Омайват ги лъжовни красоти,
след тях неистово подтичват.
Мъжете все остават си деца, ...
Ако малко вяра в себе си съм скътал,
ако капка мъка във окото блесне,
ще делим поравно своя рай и пъкъл,
докато в ушите тишината тресне…
Докато ни свързват чувства, разпиляни ...
Знаеш ли какво е, когато нараниш?
Знаеш ли какво е, когато замълчиш?
Когато чуваш само леките сълзи
и разбираш, че не е както преди.
Нищо не е и няма да бъде, нали? ...
Взех от рафта книга във ръка,
но май че само пред мен я държа.
От мисли е тежка мойта глава
и аз я подпирам с лява ръка.
С дясната пак държа химикала ...
Гледам от прозореца. Прекосявам небето с нокти.
Тъгата на чувствата ми е като коприва във вените.
Отпечатан крясък съм в лицето на залеза.
Влюбена съм
като закана ...
Навъртат се годините безумно
и трупат "опит", "твърдост" - рутина.
На пак по детски неразумно,
наивно се раздавам на света.
Не искам да приема, че "пораствам"! ...
Днес моето кученце порода чихуа-хуа и на име Дъстин има рожден ден, и става на пет години! По този повод искам да му посветя едно стихотворение.
Моето кученце
Моето кученце е мило,
много красиво,
често то желае, ...
(вариант 1) Точно тук съм попадала - помня ъглите на онези страшни дървета, наклонени през прозореца отворен, изстискващи от душата ми светлото. Реката на най-тъмните спомени все ме връща до тук - неусетно... и се мъча да си припомня недочути тогава, съвети. Като камък - тежат ми на шията всяка дума ...
В ушите ми пулсира тишината.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.
Аз честичко съм тъжна, неразбрана, ...
Преситена от мислите за вино,
пресипнала от спомени за глас,
препъвана от думи до поискване,
прекъснала несъществуващ валс:
сега се чудя кой ли ме събуди ...
Не първата любов възпявам аз,
че първата не значи огън вечен;
За тази пея, дето във нощта,
нечакана ще дойде – за последно.
Не първата любов мечтая аз, ...
А знаеш ли какво е „ДА БОЛИ”,
Сърцето ти да стене окървено...
И вместо радост във очите да блести,
блестят агония и мъка, и сълзи.
А знаеш ли какво е „САМОТА” ...
Помни ме дори да ме няма до теб
и друга на моето място сега е;
помни ме, когато дъждът завали,
когато на пролет гората ухае.
Помни ме, когато заспиваш нощес, ...
Съдбата ми е безмилостно жестока,
съдбата в клетката си ме заключи.
Съдбата отвори ми рана и обърка моята посока.
Съдбата взе ми всичко... и своя дял получи...
И гордостта я няма вече, ...
В памет на Вероника Иванова Илиева! Няма да те забравя, ангелче мое!
Отиде си, ПРИЯТЕЛКО!
Отиде си от мене, приятелко любима!
Бог те взе при Него, там, на небето...
Решил е Той, че нужда от тебе има, ...
Защто излъга ме - не зная.
Защто с чувствата ми святи подигра се.
Нима смяташ, че от лед е моето сърце?
Аз не съм като теб, разбери...
Сърцето ми силно тупти. ...