Мастилени сълзи
Сълзите си във синьото мастило ще удавя...
от тръпнещата болка ще извая плачещ стих!
Сред буквите отронени ще искам да забравя,
че някога обичах... че мъка вместо радост пих! ...
От шумните раздели днес съм тиха.
Изпращам и посрещам със мълчание.
Сърцето и душата ми се свиха -
на тъмно, за да нямат осезание.
От кратките любови днес нехая. ...
ОТВЪД ОЧИТЕ
Създадох малко кътче в себе си и там те съхраних,
за да си с мен, когато всичко друго губи смисъла си.
Лутах се. Сред грешниците, (отчайващо изгубена)
и търсех себе си – най-прегрешилата от всички тях. ...
Усмихнати ме гледаха очите ти,
събрали щастието на света,
погали ме със мекотата на косите си
и с тях ме скри от хорска суета.
Всечувстващо ме стопляше сърцето ти, ...
Замълчи! Тишината ми липсва.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени. ...
Когато сълзите безспир се леят
и всички други тревоги в очите ми бледнеят,
през погледа на тъгата света ми бе представен,
усещането за радост мит бе забравен...
Като гръм от ясно небе ми се яви провидение, ...
ЖАДУВАНЕ
Какво ли искам във чертите да открия?
От твойте устни виртуално пих!...
Нима и образът ти – истинска магия,
се би събрал послушно в този стих?... ...
А Дяволът и Ангелът,прегърнати,
похъркват в някой ъгъл тихо…
Свещенодействието кротичко въздъхва…
Палитрата – длъжник посмъртен, -
като заченала жена, лежи блажено… ...
Къде си ти, когато вечер тиха
прозореца ми със звезди подпира,
когато мрак на стълбите ми глухи
молби и разкаяния събира?
Къде си, щом луната начертае ...
Всичко аз на тебе дадох! И любов, и щастие, и власт! Вървях по пътя и не падах, но, уви, умирах час по час! С нищо ти не ми отвърна! Ни любов, ни щастие, ни власт! Използва ме и бързо тръгна, и в сърцето зейна адска паст! А това, което аз ти давах... И любов, и щастие, и власт... Ти превърна дръзко ...
Щастлив съм, че с усмивка ме събуди утрото, целуна ме и слънцето, а съм момче, и после дълго време на терасата говорех си със всички ветрове. Щастлив съм, и че пяхме под дъжда с глутница бездомни кучета, а сетне, скрити под дъгата, си говорехме за някакви момичета. Щастлив съм, че в парка цъфнали са ...
Постелята ми е от горски листа - хербарийно препарирани спомени, от снимки ме гледат познати лица, случайно от албума отронени. Бюрото ми е пиадестал - как трудно се катеря до него! Всяка мечта покривам с кристал, а после полирам я нежно. Нощната лампа е слънце добро, грижовно притъмнява лъчите и го ...
Намерих си сайтче едно -
otrkovenia.com се казваше то.
Исках да споделям думи, слова,
да разголя пред някого мойта душа,
ала нямаше кой мойте мисли да чуе ...
/Това се роди за секунди. Едно стихче, рожба на нощта.../ Празно е без твоето "лека нощ". Очите ми затварят се, а сън не идва. Тъмно е без звездното небе. Звездите от тавана свалих и сега държа в ръце. Тъжно е без тяхната светлина. Убих я с пръстите си, защо, без да зная.
И този ден в размисли отмина,
мисля знаеш точната причина.
За тъгата в очите ми, всеки път...
щом в коридора те размина.
През прозореца празния ми поглед блуждае, ...
Как исках вече да е всичко минало,
дори коктейлът ми ”ракия със сълзи”,
но ти, макар със чувството изстинало
успя и всичко, що е мое, провали.
Омръзна ми от твоето диктаторство, ...
Мисълта ми не търпи изменение.
Проблемите ми за никoй не ща да са
обременение.
Сама вървя по пътеката "прозрение".
Заблудените винаги остават в неведение. ...