Poetry by contemporary authors
Премълчано 🇧🇬
аз кървя ли кървя!
Като с шамар там на лицето,
аз хриптя ли хриптя!
Като огън под бяло ходило, ...
Ама така си е 🇧🇬
Попандов пък, не емигрира във Албания.
Управниците мятат все такъмите
за баламурници без доза колебания.
Години вече чакаме промяната. ...
Ние сме еднакви 🇧🇬
щастливо песни пеейки.
И аз бях с нея,
но дойде деня,
в които ще копнея ...
Летни повеи 🇧🇬
Все си мислех...
Все си мислех, че е лесно,
с труд да стига апогея
и че всичко е известно, ...
Отшелник 🇧🇬
напразно молиш да не бе -
мечтите те пилеят в пропасти
над вечно сивкаво море.
Какво ще стане щом изчезнеш, ...
Дъждовно размишление 🇧🇬
и с капките си лятото прониза,
а после се прицели точно в мен,
но нося слънце, не изпаднах в криза.
Вали за малък здравословен хлад, ...
Морски трепет 🇧🇬
Някога, назад в спомени от мойто детство
с тях играх,
гмурках се надолу към браздите,
нямах страх. ...
Пустиня 🇧🇬
и пясък влиза във очите, ослепява.
Пустинен цвят душата ми е днес.
Не ѝ се чака, вярва и прощава.
Пустинно се закотви тишина ...
Онези хора 🇧🇬
скрити от очите и мислите на тълпата,
таят се вярата и копнежът за постигане на делата.
Животът, изпълняващ ролята на
изпитващия в играта, ...
Книга 6 глава 2 и 3 🇧🇬
Сгъстено и Разстеглено Време...
Колективната Мисъл е Убиващ Стандарт!
Извън Нея стъпили сме на стреме...
Общата Мисъл неспособна е,да създава, ...
За 🇧🇬
Да крещя,за краткостта и вечността.
За всяко начало и раждане.
За всяка загуба и падение .
За душата и духа . ...
Момичето с непокорните коси 🇧🇬
което всички в класа обиждат,
в сърцето свое пазеше мечти,
без истинската красота да виждат!
И ето, че порасна, помъдря, ...
Умираш 🇧🇬
Не виждаш вопли,плач и скръб.
Не чуваш как ковчегът се огъва
под напора на зейналата глъб.
След нас май нищо не остава, ...
Поглед към утрето 🇧🇬
никой не пише за снежни човеци.
Природният газ е много пари.
Нови управници, но пак са тюфлеци.
Избори чукат, народът мълчи. ...
Самотен бодил 🇧🇬
ме притиска в хербарий
гърдите ми
сухи тръни
потреперват от полъха ...
Очите ти 🇧🇬
и красота и доброта,
като звездите засияват,
премахват болка и тъга.
Очите ти са извор нежен, ...
Щом преживея си смъртта 🇧🇬
Трохите си оставих – за сега.
Какво ще бъде утре? Ясно. Пролет.
И ни следа от прежната тъга!
https://www.youtube.com/watch?v=UZ9ac7vb8-E 😃
Варна 🇧🇬
вечно на брега стои" *.
Милион години вече
вятъра косите ѝ ветрей.
Слънцето с жарките лъчи, ...