На различни езици говорехме с теб.
Бе скъперник на думите, дядо.
Срещу делника виеше, сам и свиреп.
А неделите срещаше хладен.
Твоят татко, животът, те беше калил — ...
Сутрин като се събудиш не забравяй,
Че гост за миг в Вселената си ти.
Добро прави, не спирай и да радваш,
И във светлина сърцето ти ще се прероди.
Недей да съдиш и да гледаш в другия. ...
Лятото подгъна босите си крака,
те меко потъват в мокрия пясък,
там където вълните целуват брега,
шум от криле… чайка… и крясък.
Сънено слънцето от морето изплува ...
Горчилката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети, ...
/ на моята Душа/
Не си създавай грижи - от безгрижните!
Ни обич - от забравен послеслов...
Трохите винаги остават ничии.
А в празните очи - не идва Бог. ...
Реших сиеста днес да си направя.
Чаршаф опънах, легнах си с усмивка на уста.
Пет минути имах да се сдуша с Морфея
И хоп- деца съседски удариха го на игра.
Камиончета летят, викове и смях се чува. ...
Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
Eдин срещу друг в автобуса стоим...
Той на Години а аз още съм млад..
И гледам как във живота прекрасен...
Тече непрестанно един кръговрат...
По лицето му бръчки, в очите му мъдрост... ...
Пропукала съм утрото на декемврийски студ,
сразила границата с нямото.
Нечленоразделно ехо бил порива на слъзните канали,
водовъртежно очертало обозримата ми сцена.
И ето на, поела дъх, съм вмъкната в местоимение- ...
НЕИЗВЕСТНАТА АКСИОМА НА ЩАСТИЕТО
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван. ...
Нахраних гълъбите на перваза
с трохите си от вчера. Огладнях.
В тревата долу котка се показа
и гледа с антигълъбов ищах.
Навярно пак в горещината чака ...
Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана
завист проблесна във мълния ярка
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие ...
След добрите и светли жени аз стотици години ще тичам.
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...
Нали сме хора, колко струва ни, за да общуваме?
Какво се иска, за да има диалог?
Увлечени в повтарящо се ежедневие, пасуваме…
Контакта ни с очи ли е негов аналог?
Отдавна думите забравили са колко много значат. ...
Донесе ли ти лятото мечти,
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,
с копнеж по неугасващо разсъмване?
Получи ли тих шепот на крила ...
На някаква уличка с пъстри цветенца
живеели врана и десет врабченца,
две котки с окраска на тигър бенгалски,
един дог наперен (защото бил кралски),
три мишчици сиви и пет скакалеца, ...
(Прозрения на душата)
Не тъгувай за мене, че вече ме няма,
не превръщай живота си в истинска драма,
но с молитви започвай и свършвай си дните,
радостта и надежда да светят в очите. ...
Щурци приспивно свирят в мрака.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива. ...
Моля те! Седни до мен и... слушай!
Тази нощ ще ти разкажа за очите ми.
Не, не гледай! От дима е - пуша!...
Когато плача, други са сълзите ми!....
Ела сега! Сложи главата на... гърдите ми! ...
Седиме двамата със бай Иван,
той завалията заман е пиян.
Бистрим пуста, мътна политика
и чешеме се с ръбеста мотика.
Ще дойдат наш`те - вика бай Иван, ...
Фотограф
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло. ...