Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Щом цирка отпътува, ще сме старите 🇧🇬

Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

586 2 6

"Когато ти ми казваш лека нощ" 🇧🇬

Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...

Жабокът

Poetry

1.4K 3 16

Трагедията на магистрала "Струма" 🇧🇬

О, македонци бедни,
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...

hcs

Poetry » Civic

1.4K 1

Розата на сърцето му 🇧🇬

Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...

щураче

Poetry » Love

2.2K 15 24

Едно момче, едно момиче 🇧🇬

Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...

АниИванова-стихове

Poetry » Love

1.4K 1 2

Хан Тервел 🇧🇬

Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

913 2

На своя език розата наричам „роза“ 🇧🇬

На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...

Адриана.Василева

Poetry » Free verse

1.2K 1

Прощавайте 🇧🇬

Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...

Eipril

Poetry » Other

1.1K

В неделя 🇧🇬

Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...

Eipril

Poetry » Other

820 1 2

Те ще ни гледат отгоре 🇧🇬

Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...

MariaMustakerska

Poetry

581

Живях 🇧🇬

Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...

Марколей

Poetry

1.2K 4

Път 🇧🇬

В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...

Лаура9

Poetry » Love

1.5K 2

Жена 🇧🇬

Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...

ValentinaMitova

Poetry » Civic, Odes and poems

1K 2

Насърчават 🇧🇬

думите (имат
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение

rhymefan

Poetry

1.2K

Закон на Кулон 🇧🇬

Някъде Там в Нещото,
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...

Миг31

Poetry

1.4K 6

Отечество 🇧🇬

С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...

Б.Неугасимов

Poetry » Philosophical, Civic

1.6K 2 1

Ноември приспивно шепти 🇧🇬

Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...

dansyto

Poetry

638 5

Скръб за душите от Ямбол и „Струма“ 🇧🇬

Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...

thedac

Poetry

548 1

В ехото на пролетна камбана 🇧🇬

Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...

ИнаКалина

Poetry » Philosophical, Other

841 9 10

В купища спомени горя 🇧🇬

Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...

M1234567891

Poetry » Love

1.3K 3 11

Пясъци 🇧🇬

Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...

Адриан

Poetry » Philosophical, Other

1.1K 2 5

Колко 🇧🇬

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?
Колко пъти чувствата си ще подтискаме.
Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?
Нима ние не носим души раними?
Колко грешки ще направим, а колко ще оценим? ...

МАРТО18

Poetry » Love

1.1K

Миг - ове 🇧🇬

Стихче нежно от снежинки,
вали, вали, вали.
Чудни, хубави картинки,
бялото във мен шепти.
Голо, хубаво момиче, ...

Миг31

Poetry

1.1K 2 10

Няма повече 🇧🇬

НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...

popnikodimov

Poetry » Free verse

1.4K 1 2

Слънчев лъч 🇧🇬

Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата, ...

zelenaradost

Poetry

1.8K 8

Капризите на Ноември 🇧🇬

Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...

АниИванова-стихове

Poetry » Landscape

975 1

Разговор 🇧🇬

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

787 4 9

Разум и чувства 🇧🇬

И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...

TeodoraAndreev

Poetry » Love

1K 1 15

Аз, геният - за вас, плебса 🇧🇬

модерен писач съм
не признавам
разни правила
квото пиша
тва е истина ...

генек

Poetry » Other

667 3 24

Притихнал град 🇧🇬

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...

Самодива

Poetry

803 3 10

Нужна съм 🇧🇬

Измъчи ме живота!
Замечтах за смърт.
Полудяха всички!
Като хамстери
въртят се в кръг! ...

goblenka

Poetry » Civic

816 2 8

Скръбни изгреви 🇧🇬

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...

Марколей

Poetry

1.5K 1 1

Роден в безвремие 🇧🇬

Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва ...

perfectstranger

Poetry » Civic

926 4 7

Не заспивай, море! 🇧🇬

Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...

palenka

Poetry » Love, Other

1K 6 12

Хроника на Промяната 🇧🇬

Череп кости взе да клати
някъде далеч в Дубай:
Взе да пуска компромати,
пикантерии без край.
В миг отровните му хора ...

Yuri

Poetry » Humorous

1.1K 3 12

В съня ти ще се връщам 🇧🇬

Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...

Скитницa

Poetry » Love

934 5 16

Ще питам вас 🇧🇬

Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?
Какво да му обичаш на света, ...

Бисерка

Poetry

1K 3

Раздипляне на светлината 🇧🇬

РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

916 4 9

Капан за мечки 🇧🇬

Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

1.3K 5 13

Денят на една муза 🇧🇬

Ерато си загърна халáта
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява. ...

JujuBuju

Poetry

1.5K 6 13

Poetry by contemporary authors

Щом цирка отпътува, ще сме старите 🇧🇬

"Когато ти ми казваш лека нощ" 🇧🇬

Трагедията на магистрала "Струма" 🇧🇬

Розата на сърцето му 🇧🇬

Едно момче, едно момиче 🇧🇬

Хан Тервел 🇧🇬

На своя език розата наричам „роза“ 🇧🇬

Прощавайте 🇧🇬

В неделя 🇧🇬

Те ще ни гледат отгоре 🇧🇬

Живях 🇧🇬

Път 🇧🇬

Жена 🇧🇬

Насърчават 🇧🇬

Закон на Кулон 🇧🇬

Отечество 🇧🇬

Ноември приспивно шепти 🇧🇬

Скръб за душите от Ямбол и „Струма“ 🇧🇬

В ехото на пролетна камбана 🇧🇬

В купища спомени горя 🇧🇬

Пясъци 🇧🇬

Колко 🇧🇬

Миг - ове 🇧🇬

Няма повече 🇧🇬

Слънчев лъч 🇧🇬

Капризите на Ноември 🇧🇬

Разговор 🇧🇬

Разум и чувства 🇧🇬

Аз, геният - за вас, плебса 🇧🇬

Притихнал град 🇧🇬

Нужна съм 🇧🇬

Скръбни изгреви 🇧🇬

Роден в безвремие 🇧🇬

Не заспивай, море! 🇧🇬

Хроника на Промяната 🇧🇬

В съня ти ще се връщам 🇧🇬

Ще питам вас 🇧🇬

Раздипляне на светлината 🇧🇬

Капан за мечки 🇧🇬

Денят на една муза 🇧🇬

Queue