По залеза изпращам всяка болка
и нека вечерта да я приспи,
прегарят всякакви тревоги
от старите закони в светлите звезди!
В ново пренареждаме си дните ...
Разхождаме се снощи късно с Джери
по хладното, към двадесет и три часа.
Отде Милен Поета тук да се намери,
нарязан като брадва, и червен му е носа.
Напредва смело нашият с демократична крачка, ...
И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи, ...
Понякога имаш нужда просто от една протегната ръка,
от едно рамо, на което да се подпреш, за малко
Да спреш за момент.
Да си починеш от този тежък товар, който си нарамил.
Понякога имаш нужда просто от някого, ...
Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната ...
Обичаш ли ме? Думичка кажи!
Пални звезда във моята вселена!
В зениците си днес ме приюти
и нека нежността е споделена!
Обичаш ли ме? Тихо промълви! ...
Не я обичам тази дума „някога”,
че все раздава празни обещания.
Надеждите на ластици разтяга,
мечтите пък без капчица внимание
приспива във леглото на забравата. ...
Не заспивам сега. Вън умират звезди
и небето е смръщило вежди.
Ти не гледаш към мен. Аз не вярвам в “преди”,
но за бъдеще нямам надежда.
Не заспивай и ти! Не сега. Вън е мрак! ...
Върви животът. Многолик и пъстър.
Едно постига, друго - не.
Каквото има - все не му достига,
но книга трябва ли му? Не и не!
Екран. Картинка. Никаква причина ...
Мило ми е край родна старата къща,
от която си тръгвам и се завръщам.
Да седна отпред пред старата лоза,
да си спомням за детството, за някога.
Мило ми е, когато видя моята майка, ...
Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели, и са повярвали.
Йоан 20:29
Кандилка се луната –
кади тамян в мъглата,
потрепват рой звездици – ...
Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,
родила жито, рози, виолетки...
Ограбваме я, щедра е към нас, ...
"Не заспивай, когато умират звезди..."
Димитър Точев
Ами - да, не заспивам. Днес умират звезди
и небето е свило клепачи.
Нямам нищичко друго. Имам само сълзи, ...
Да те намеря, без да те загубя,
да бъда твоя сянка във нощта
и пак очите ти с любов да търся,
за да усетя нежност, топлина!
Годините да се стопят в безкрая, ...
И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета, ...
Колко си ценно ти за всички нас,
често осъзнаваме туй твърде късно,
някои дори в последния наш час,
когато нишката на живота ще се скъса.
Най-голямото добро след живота си ти, ...
След теб ще бъда сам, пребит и беден,
а ти към друг ще впериш две ръце.
Морето пак оформя своя гребен
и тръпне да изтрие мен в сърце.
Когато съм отправил зов към Бога, ...