Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Първият ми Р.С. 🇧🇬

Първият ми Рокерски събор (Перник)
Станах рано на изпит да ходя, бързо се оправих. Имах среща с една приятелка, с която кандидатствахме заедно. В кафето тя препрочиташе оттук-оттам темите, а аз стоях замислена. Защо трябваше да ходя на изпит, който не исках да взимам: та аз не искам да съм адвокат! ...

GODSMACK_GIRL

Prose

1K 4

Синьо 🇧🇬

"Св. Константин и Елена" < 13.02.2007 > Късния следобед...
С всеки изминат метър усещаше вълнението и тръпката, всяка крачка го доближаваше до най-бленуваната прегръдка. Синята прегръдка. Представяше си всеки детайл от срещата, която бе бленувал вече толкова години. Когато доближи пясъка, събу синьо ...

Синьо

Prose

1.2K 4

Пазете мъжете 🇧🇬

Пазете мъжете, тези нежни крехки създания!
Най-добрата ми приятелка реве по цял ден – мъжът й й изневерявал. Петрова от втория етаж и тя реве. Нейният пък я зарязал с две малки дечица и хукнал по някаква руса. Викам й – изру ...

svetlanal

Prose

1.7K 24

Някои го предпочитат... 🇧🇬

Някои го предпочитат...
Някои го предпочитат с белезници, аз – с копринено шалче
Мъжът ми е гаден, подъл, скапан, отвратителен! Полицай е. Мани, че на мен ми отрови живота, ами съсипа и семейните отношения на най-добрия си п ...

svetlanal

Prose

1.5K 18

мирис на... 🇧🇬

Минаха годините... Изнизаха се.
Децата вече ги няма, домът е празен и тих. Само този мирис ми остана. Мирис на... Толкова много години отминаха, а дори и не помислих на какво всъщност мирише. Най-натрапчиво и сладко е, когато отворя прозорците през омайните летни вечери. Вълшебство... Лекият здрач н ...

катеринарина

Prose

1.1K 4

Феромони 🇧🇬

ФЕРОМОНИ
Добре, че чета вестници, иначе като нищо щях да се разведа. Щото все си мислех, че жена ми е лека - ама не на килограми! Но сега разбрах, че тя не е виновна, дето мъжете й се лепят като мухи на мед, а някакви си хим ...

svetlanal

Prose

1.6K 8

Една красива история 🇧🇬

Вървейки по трудната пътека на живота, срещаме много хора, но само един от тях ние обичаме със сърцето и душата си, само на един оставяме място в сърцето си, само един наричаме нежно „любими” и само на един оставяме живота си, защото без него ние не можем да живеем, ние само съществуваме.Милион пъти ...

vili_tr

Prose » Short stories

2.6K 4

За възможното и невъзможното в човешкия живот 🇧🇬

Възможно ли е човек да е абсолютно сам, съвсем сам на целия този огромен свят? И ако е така, защо по дяволите, този човек трябва да съм аз??? Нима съм толкова ужасна??? Не, не искам да мисля така… и без това ме боли достатъчно силно! И отново тоя шибана мисъл сковава съзнанието ми! САМА! ВИНАГИ САМА ...

littlestranger

Prose

1.2K 1

Нощта на черните ангели 🇧🇬

Мракът се спусна над града. Черни облаци скирха луната. Беше нощта на черните ангели.
По пустата улица се чуваха самотни стъпки - мъж на около тридесет години вървеше спокойно,
потънал в собственте си мисли. Не подозираше какво го очаква. Срещу него се зададе жена -
висока, с дълга черна коса, грижл ...

stormy

Prose

1.9K 1

НАС НЕ НИ ХВАЩА... 🇧🇬

Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното д ...

valiordanov

Prose

1.2K 7

СКУКА 🇧🇬

... Мина се още време и усмивката ми съвсем изчезна. Бях изпаднал в меланхолия, на моменти апатията се сменяше с безпричинна тъга. Помня, че онези дни бе започнало да вали непрекъснато, небето бе посивяло и слънцето бе като изстинало.
Родителите ми започнаха да стоят на работа до по-късно, понякога ...

меланхолик

Prose

1.4K 3

МНОГУ СЪМ... ОНУЙ (Фейлетон) 🇧🇬

МНОГУ СЪМ... ОНУЙ
Многу съм гени... чакай, чи ни мога да са сетя за думата... генитален ли беши... ге... а, гениален! Значи - толкуз многу съм гениален, чи са принудих да спусна инструкция на жината: кат` приказвам нощем на сън, записвай сичку. Ни съ знай от коя трънка ши излези заек!
И тя си записв ...

кумеца

Prose

2.6K 28

Законът на душата 🇧🇬

- Пу, че ситно са сплетени тия решетки, нищо не виждам. Но ти, братко, май нямаш нужда от светлина, все в ъгъла стоиш?
- Да, защо не. Добре ми е тук, мога да виждам ярките квадрати, които сянката на решетката образува в средата на килията.
- Хм, странен човек си ти. Не ядеш, едва пиеш по глътка води ...

чезал

Prose

1.8K 6

Въображаеми случки с полезна информация ( Случка първа ) 🇧🇬

Въображаеми случки с полезна информация
( Случка първа )

Казвам се Люси, Людмила Димитрова. На 32 години, неомъжена. Работя в банка вече 8 години. Истината е, че вече започвам да си задавам някои екзистенциални въпроси. Вкл ...

Mimi1001

Prose

7.2K 10

Краят на дните 🇧🇬

Восъкът от забравената свещ се стичаше по ръба на масата. Навън бушуваше буря. Светкавици осветяваха черното нощно небе, а гръботевици раздираха спокойния шум от ромоленето на дъжда по прозореца. Момчето стоеше неподвижно, а студеният му, изпълнен с омраза поглед, бе втренчен някъде в пространството ...

Сис

Prose

2K 4

Водачът 🇧🇬

Цветомир Цанев

Водачът
„Здесь вам не равнина,
здесь климат иной...” ...

Tomek

Prose

1.3K

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА 🇧🇬

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА
Мъжът ми го съкратиха, а аз все още работя. Поне децата извадиха късмет - не ходят на детска градина. Малко завиждам на моя съпруг, защото се грижи за тях и сигурно като остарее няма да го пратят в старческ ...

svetlanal

Prose

3.8K 16

НЯМА УГОДИЯ 🇧🇬

НЯМА УГОДИЯ
Еманципирани жени - от къщи на работа и от работа в къщи. Скука! С моятя приятелка решихме да си разнообразяваме живота поне през вечер като културни жени – по чашка със салатка. Така днес, така утре, мъжът й взе ...

svetlanal

Prose

2.1K 13

Пет минути преди смъртта 🇧🇬

Пет минути преди смъртта
(В памет на Пепа Николова)
Топлина.
Стая.
Легло. ...

meshugaat

Prose

2.2K 1

Приказка 🇧🇬

Знаеш ли, ще ти разкажа приказка една...
Да, на теб, на теб точно. И на теб също. И на теб.
И на всеки, който иска да я чуе!?
Имало едно време едно момиче най-обикновено.
То било скромно, мило, ...

etualka

Prose

1.5K 4

СдъвкаНА ЛюбоВ 🇧🇬

Тя седи под дъжда, а чадъра е единственият й приятел сега. Чака от незнайно дълго някой да я излъже колко красива и чиста е, но вече застудява и само капките пречистват безплътната плът на природата, като промивка на рана със спирт. Боли безчувствено силно, но тя се инати пред стихията, нашепваща: " ...

Na-aN

Prose

1.6K 5

Тъга 🇧🇬

Навсякъде беше тихо, само телевизорът се чуваше в стаята! Оглеждайки се, можеше да видиш само момиче и момче, безмълвно прегърнали се! В очите и на двамата се виждаше безкрайна тъга, но те се правеха, че всичко е наред! Преди малко претърпяха поредния си скандал и от очите им се показваха толкова мн ...

the_dead_heart

Prose

1.7K 3

За сухото и мокрото 🇧🇬

Така се случи, че имахме една много лоша съседка от долния етаж. Вечно беше недоволна от нещо и направо ни тормозеше. Когато се роди третото човече, наречено Йоанна, нейният коментар беше, че "сме се размножавали като листни въшки".
Листни, листни, ама хубави...
Та...
Прибираме се след разходка с го ...

Sorbus

Prose

1.3K 6

Обичам те 🇧🇬

20.02.2007
Някой ден ще разбереш, че няма да намериш друга, която да те обича както мен! Моля те, дай на сърцето си това, което заслужава. Разбери го - аз съм момичето за теб!!!
Ти си „такъв” - дори не мога да те опрделя. Но ще видиш, не знам колко време ще ти отнеме, но ще видиш колко съм ти скъпа. ...

Слънчицето

Prose

1.9K 2

Епизод 🇧🇬

ЕПИЗОД
Всяко начало е трудно и Павел добре знаеше това. Но в неговия случай се оказа, че го очаква и нелек финал, завършек, така да се каже. Предстоеше му много важно решение, а той все още не беше подготвен да го вземе – за пореден път събитията бяха изпреварили с появата си. Действието се бе разви ...

viking25

Prose

1.4K 2

Колата на Мишката 🇧🇬

Жена ми много добре разбираше душичката на Мишката. Затова за именния ден му подари кола. Една голяма такава, с доста подробности, бяла, с отварящи се врати, със завиващо кормило и метално купе. Обаче истината беше, че металното купе беше доста тежко, а окачването - пластмасово.
Веднага, щом пое под ...

Sorbus

Prose

1.3K 6

ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО 🇧🇬

ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО
Америка 26.05.2027г.

Здравей, Миче!
Честит празник! Честит ти седемдесети рожден ден и пенсиониране!Желая ти още дълги години живот, за да ползваш пенсията си, ама не само, за да плащаш парното! Дано ти ст ...

svetlanal

Prose

2.6K 17

Луната не блести за всеки 🇧🇬

Още от гимназията Рона и Мунцио бяха много добри приятели. Всъщност бяха повече от приятели, бяха се сближили толково много на пук на хилядите противоположности, които на пръв поглед биха били невъзможно съвместими.
Тя беше доста ниска, с лек тен на кожата и много пъргав поглед. Буйната и начупена ч ...

^Parallax^

Prose

2.2K 4

Убийство 🇧🇬

Истината бе, че тази ревност сякаш ме прояждаше. Бях убедена, че тя ми пречеше и затова исках да се освободя от това чувство, лишено от всякакъв смисъл и изсмукващо мисълтта до дъното на душата ми и поради тази причина се опитвах да надмогна тази своя слабост, но въпреки това не успявах дори да я вл ...

Slaveya

Prose

1.3K 5

Последният ден от годината 🇧🇬

Последният ден от годината
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...

Албиция

Prose

1.6K 8

Една влюбена жена от 2103-а V - Мелампус продължава да разказва 🇧🇬

Мелампус огледа гостите на бала. В дъното, зад “рудените” фотьойли, забеляза един мъж, който държеше в ръцете си един грозен котарак и ритмично го галеше. За миг Амитаон усети заплаха от страна на този човек, нещо твърде спокойно и проникновено имаше у него. Нещо предвещаващо, нещо от бъдещето. Мела ...

чезал

Prose

1.9K 1 1

19.02.2007г. 🇧🇬

Когато слезе от рейса в малкото селце, тя вече знаеше, че всичко това трябва да свърши, колкото и да го бе обичала. Беше и трудно, защото предусещаше, че скоро няма да се върне тук, а може би никога. Въпреки това, тя беше щастлива, беше се върнала в родното си място, в своя дом. Всеки път когато пог ...

skrappy

Prose

1.2K 2

16.02.2007г. 🇧🇬

Тя беше на работа както всеки ден, както винаги отвори офиса в 9 и се зае с чистенето. Когато приключи, отиде да си вземе кафе и изпуши една цигара с него. Времето беше мрачно и хладно, сиво-бели облаци се стелеха по небето, гонени от лек вятър. Тя се загледа в един облак, той беше по-различен от ос ...

skrappy

Prose

1.3K 3

Аз, страхът 🇧🇬

Събудих се със същия металически вкус в устата. Огледах се още сънено с тихата надежда, че той си беше отишъл. Отворих очи. Огледах се. Май го нямаше, прошепнах си аз. Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и се сепнах от ужас. Той беше застанал редом до мене. Моят голям страх. Той беше ...

Фройд

Prose

4.5K 6

ПАТри(иди)от 🇧🇬

ПАТри(иди)от /бяхме деца/ Да, веднъж, като малък забелязах едни странни кални стъпки до блока на едно приятелче. Тогава беше модерно да се ловят диверсанти, които целят да диверсират и стресират комунизъмъ. Тръгнах подир калните следи и зад завоя на блока... хоп и паднах в една новоизкопана кална ду ...

Биско

Prose

1.2K 2

Опаковка наречена Биси 🇧🇬

Предстои ми да ви разкажа една история. Толкова е вълшебна, че никоя приказка не е достойна за нея. Тя приднадлежи на действителността. Способна е да накара дори и най-големият песимист да повярва в магията на мечтите. И в същото време разкрива стойността на опаковката и нейното съдържание - двата о ...

autumnrain

Prose

1.8K 8

Преди, Сега и След 🇧🇬

Имало е трима братя – Преди, Сега и След. Преди бил муден, тромав, но пък най-голям; двамата по-малки слушали го и вяра имали във всичко, що им казва. След бил най-малък, хулиган, все побягвал, щом е нужен, все проплаквал, щом не ще. Хитър и потаен, той братята си водел за носа. Сега бил свит и неув ...

чезал

Prose

1.7K 5

Мостът на Въздишките 🇧🇬

Мостът на Въздишките. ( Страната на Пепеляшка, 6 )
Kolio Karpela (siromah)
Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испа ...

siromah

Prose

1.6K 1

Сам сам, други няма! 🇧🇬

Сам съм, други няма! Kolio Karpela (siromah)
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
На чий гроб там тъй грозно грачеш? ...

siromah

Prose

3.4K 3

ТОЛКОВА Е РОМАНТИЧНО 🇧🇬

Затварям книгата и плача. От умиление, разбира се. Толкова любов и нежност, ревност и вярност, мъка и щастие - само в 247 страници! И в нито една тя, Жената с главна буква, не мъкнеше торби, не гладеше, не переше. От време на време готвеше и вечеряше с любимия на свещи. Ние го правим само, когато ни ...

svetlanal

Prose

2.2K 1 19

Short stories and prose by contemporary authors

Първият ми Р.С. 🇧🇬

Синьо 🇧🇬

Пазете мъжете 🇧🇬

Някои го предпочитат... 🇧🇬

мирис на... 🇧🇬

Феромони 🇧🇬

Една красива история 🇧🇬

За възможното и невъзможното в човешкия живот 🇧🇬

Нощта на черните ангели 🇧🇬

НАС НЕ НИ ХВАЩА... 🇧🇬

СКУКА 🇧🇬

МНОГУ СЪМ... ОНУЙ (Фейлетон) 🇧🇬

Законът на душата 🇧🇬

Въображаеми случки с полезна информация ( Случка първа ) 🇧🇬

Краят на дните 🇧🇬

Водачът 🇧🇬

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА 🇧🇬

НЯМА УГОДИЯ 🇧🇬

Пет минути преди смъртта 🇧🇬

Приказка 🇧🇬

СдъвкаНА ЛюбоВ 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

За сухото и мокрото 🇧🇬

Обичам те 🇧🇬

Епизод 🇧🇬

Колата на Мишката 🇧🇬

ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО 🇧🇬

Луната не блести за всеки 🇧🇬

Убийство 🇧🇬

Последният ден от годината 🇧🇬

Една влюбена жена от 2103-а V - Мелампус продължава да разказва 🇧🇬

19.02.2007г. 🇧🇬

16.02.2007г. 🇧🇬

Аз, страхът 🇧🇬

ПАТри(иди)от 🇧🇬

Опаковка наречена Биси 🇧🇬

Преди, Сега и След 🇧🇬

Мостът на Въздишките 🇧🇬

Сам сам, други няма! 🇧🇬

ТОЛКОВА Е РОМАНТИЧНО 🇧🇬

Queue