Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Дрога 🇧🇬

Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...

Zimed

Prose

2.6K 4

Спомени 🇧🇬

Тя отвори стреснато очи...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...

AmazonkA

Prose

2.6K 5

Стъпка в непознатото 🇧🇬

Стъпка в непознатото
(продължение на разказа Шепот)
Всичко на земята бе толкова тихо, толкова спокойно. Никой не бе забелязал празнотата. Ехх, почти никой. Елка седеше на един стол на малката тераска но своя малък апартамент. Навън валеше дъжд. Не! Това не беше дъжд, това бяха сълзите на Елка. Тя ре ...

ForsakenSoul

Prose

1.9K 4

Диханието на зимата 🇧🇬

Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздиш ...

Wizard

Prose

2.3K 2

Бог в парка 🇧🇬

Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гл ...

Niilo

Prose

1.9K 6

00:00h 🇧🇬

Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...

Zimed

Prose

3.1K 18

Сън за пролетта 🇧🇬

Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...

figaro

Prose

2.1K 1

БОЛКАТА 🇧🇬

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...

Чинаров

Prose

1.9K 1

МАЙОРЪТ 🇧🇬

МАЙОРЪТ
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...

Чинаров

Prose

1.5K

Кошмар 🇧🇬

Тази нощ сънувах много странен сън. Някой ме открадна бясно, тъй внезапно в тъмното навън.
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и ...

ani4ka

Prose

1.7K 8

Нощни пеперуди 🇧🇬

Трак....трак...трак. Какъв е този шум?...трак..Къде съм?...Така, таван, доста голям, черен и празен, крушка, която се мята насам - натам, прозорец, аха в стая съм.
Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо ...

Amely

Prose

2K 1

Един кокосов, лунен ден 🇧🇬

И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната. И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната. Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден. И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден. В едната си ръка държах ...

ani4ka

Prose

1.6K

Детство незабравимо 🇧🇬

Той вървеше по улицата, като се беше устремил към спирката, която беше на не
повече от 50 метра от мястото, на което се намираше в момента. Беше се зачел в
днешния вестник и крачеше към крайната си цел абсолютно механично, без да обръща
внимание на нищо около себе си. Но пък, всъщност нямаше какво д ...

Niilo

Prose

2.1K 2

* * * 🇧🇬

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...

Nadya

Prose

1.8K 2

Краят на света - една съвременна утопия 🇧🇬

Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...

Greenish

Prose

2.1K 4

Рани 🇧🇬

Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...

Tourniquet

Prose

2.1K 3

Очаквана среща 🇧🇬

Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се пр ...

joanna_vas

Prose

1.6K 2

Нещо за теб ... 🇧🇬

( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...

Tourniquet

Prose

3K 3

Триумф на болката 🇧🇬

17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...

Елзи

Prose

2.3K 5

Принцът, просякът и уличницата 🇧🇬

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)

Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да ...

Wizard

Prose

2.6K 2

Бора 🇧🇬

Бора
Силата на положителното мислене е силата на човешките възможности. Премесена е с много оптимизъм, вяра, че нещата просто трябва да станат. Мисля, че и доза лудост е нужна за всяка голяма победа. Субстанциите са много. С ...

slanceto

Prose

2.1K 1

Моят Египет 🇧🇬

Имам чувството, че съм била тук и преди. Чувствам се вкъщи, а не на чуждо място. Музиката ми харесва, природата ми харесва, вятърът ми харесва. Хората тук ме харесват. Египет е красива страна. Много цветове има в дрехите на жените, в музиката им, в морето им, но хората тук са бедни, а това означава ...

slanceto

Prose

2.7K 2

Усмивката 🇧🇬

Има толкова различни усмивки на този свят.
Всяка от тях носи своята специфична форма, цвят и излъчване и по своему дава облика на душата, побрала се до последния дъх в самата нея. Придава на лицето игрива живинка, по която ...

joanna_vas

Prose

1.8K 3

Месец Март 🇧🇬

И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин ...

DiVa_82

Prose

2K 1

11 часа 🇧🇬

Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се
оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо
липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все
пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...

Dulo

Prose

1.4K

Близка среща със ... 🇧🇬

Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...

Greenish

Prose

2.1K 6

Неосъзнати чувства 🇧🇬

- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелст ...

marii4eto

Prose

2.1K 3

Приказка за мартеницата 🇧🇬

Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...

Plamena

Prose

3.6K

Аз, днес 🇧🇬

Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...

Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, ...

Paste

Prose

3.2K 8

Кървав залез 🇧🇬

Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...

Blade

Prose

1.9K 1

Еуфория 🇧🇬

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...

Blade

Prose

1.8K

Да откриеш истинската любов 🇧🇬

Pepi_87

Prose

2.1K 1

Идилия 🇧🇬

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.

Dulo

Prose

1.5K 1

Нощ без теб 🇧🇬

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...

тони

Prose

2.8K 3

Един безполезен човек 🇧🇬

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...

тони

Prose

2.1K 3

Разговор 🇧🇬

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:

тони

Prose

2.1K 1

*** 🇧🇬

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В ...

Dark_Haho

Prose

2.4K 4

Просто една история 🇧🇬

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...

Далия

Prose

5K 30

Та-Ти 🇧🇬

Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...

ANG

Prose

1.9K 3

Илюзия ... 🇧🇬

Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...

Tourniquet

Prose

2.2K 6

Short stories and prose by contemporary authors

Дрога 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

Стъпка в непознатото 🇧🇬

Диханието на зимата 🇧🇬

Бог в парка 🇧🇬

00:00h 🇧🇬

Сън за пролетта 🇧🇬

БОЛКАТА 🇧🇬

МАЙОРЪТ 🇧🇬

Кошмар 🇧🇬

Нощни пеперуди 🇧🇬

Един кокосов, лунен ден 🇧🇬

Детство незабравимо 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Краят на света - една съвременна утопия 🇧🇬

Рани 🇧🇬

Очаквана среща 🇧🇬

Нещо за теб ... 🇧🇬

Триумф на болката 🇧🇬

Принцът, просякът и уличницата 🇧🇬

Бора 🇧🇬

Моят Египет 🇧🇬

Усмивката 🇧🇬

Месец Март 🇧🇬

11 часа 🇧🇬

Близка среща със ... 🇧🇬

Неосъзнати чувства 🇧🇬

Приказка за мартеницата 🇧🇬

Аз, днес 🇧🇬

Кървав залез 🇧🇬

Еуфория 🇧🇬

Да откриеш истинската любов 🇧🇬

Идилия 🇧🇬

Нощ без теб 🇧🇬

Един безполезен човек 🇧🇬

Разговор 🇧🇬

*** 🇧🇬

Просто една история 🇧🇬

Та-Ти 🇧🇬

Илюзия ... 🇧🇬

Queue