На вагоните пишеше: “СТАНДАРТЕН”. На купетата, вместо “пущачи-непушачи”,
табелите бяха: “арестанти-неарестанти”. Аз бях при арестантите. Седнах
спокойно между останалите. Бяха седемнадесет-осемнадесет годишно метълче,
възрастен намусен джентълмен с огромни мустаци и бакенбарди, леко
тряперящ, слаб н ...
Откакто се случи трагедията с приятелката му, започна
работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си
ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи
се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки,
загарът ги правеше почти животински, какъвто често беше ...
Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я т ...
Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...
Когато бях малък и гледах от прозореца как августовите жеги отлитат невъзвратимо и тихомълком се настанява хладният есенен ветрец, моята майка казваше една фраза от някакво стихче: “Септември по хълма се спуща с напрашени жълти обуща...”. И аз си представях как там, иззад балкана, се подава някакъв ...
Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...
Първото нещо което нарисувах беше стрък трева. Трябваха ми осем години за
да го постигна....
Осем години се взирах в трепетите на десетки хиляди тревички. Събирах
уханията им. Изсмуквах енергията която излъчваха. Разговарях със
стръковете и им давах имена. Зимни, летни, звездни и човешки имена. Най- ...
Баща му три пъти започна от нулата и три пъти се розори. Влезе в затвора. Излезе. Потръгна му и се самоуби. Обеси се в гората, защо – никой не разбра, а той разпродаде магазина му за авточасти, железарията и автомивката за десеторно по-малка цена, още щом навърши пълнолетие.
Изтегли всичко което има ...
Колата изръмжа тихо,изхълца за последен път и притихна.Стамондра го погледна плахо.Съмняваше се, че найстина иска да се усамотят тук.Зашо ъобще трябваше да хваща тази недорасла идея, нима спокойствието можеше да се открие в съживтелство стс страха?
- Отпусни се - Рес небрежно прекара палец по пръсти ...
СЛАДОСТРАСТНИ МОЙРИ
Виждах паяжинки – златни с капчици, пулсираха, а зад тях всичко беше неясно, разлято, като импресия. Смучеше ме, привличаше ме, преизпълваше ме с възбуда и лишаваше от разум. Стягаха ме паяжинките, оплитаха ме, лишаваха ме от воля, отдавах се на тяхната, съпротивявах се колкото д ...
Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзмо ...
- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виж ...
Размисли по есенната алея
Вървя и разравям с краката си купища листа от платаните-сгърчени детски ръце.Времето е късна есен или ранна зима.Меланхолно небе,прашни улици и хора с мрачни лица.Аз се чувствам добре.Дори не напук. ...
Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех подтисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена ...
Миг преди зимата
Дните ми наподобяват речни камъчета-едни са гладки,заоблени и сякаш те приканват да ги усетиш в ръката си,други са с остри ръбчета и те предупреждават да бъдеш внимателен.Някои са разноцветни,в тях прелива сребристо сиво в розово,бяло в мъхово зелено,канелено в медно червено.За съжа ...
В СЛАБИНИТЕ
Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителн ...
Маку се събуди. Времето все още не беше сътворено...
Нямаше вечност, която да опише събуждането му. Имаше само Маку. И неговата
нужда. Маку беше създател. Знанието дали е единствен не беше достъпно за него,
макар да беше бог. Маку беше чистата есенция на разума и единственото възможно
перпетуум-моби ...
Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я ...
Мразех го, повече го мразех и от водната напаст. Повече го мразех и от шанса си
и от сенките които видях преди осем години, и от пламъчето което блесна преди
баща ми да падне облян в кръв и да осъзная част от това което никога не осъзнах
напълно. Мразех този празнодумец до себе си от както се познав ...
По следите на изчезналата девственост – първа серия
🇧🇬
Вулгарен ТВ-сериал с романтичен финал и драматична завръзка в стил “Богатите също плачат”
Цялото семейство се бе събрало в очакване на трепетния миг. Мама Милка толкова нервничеше, че на два пъти разсипа кафето. Инженер Боян напрегнато гризеше върха на чертожния си молив, не усещайки, че от близо пе ...
Да беше ме прострелял в сърцето! Сигурно щях да умра и толкова, а аз и без сърце
мога да живея. То ми е като склад, пълно е с красиви видения, събличащи се и
съблечени сенки, влюбени мистерии, напъпили гърди и тежки като дюзи на Боинг
гърди, тела разтворили се да глътнат световният океан, побъркани, ...
Сипа храна на рибките. Разляха се цветове. Ако беше по-голям щеше да ги оприличи аквариума на палитра. Радваха се и го чувстваше. Той им беше като родител и тълкуваше знаците им. Лицето му изведнъж помръкна. За миг си помисли, че и те чувстват какво става в света на големите. Изгони мрачната мисъл и ...
-Ти не трябваше да се родиш!-когато чух до болка познатите ми думи скован
от леден ужас сякаш се събудих в кошмар.
Но това не беше възможно! Той бе мъртъв! След като толкова пъти се бе
опитал да умъртви бе загинал.
-Предполагам, че наистина си ти и си излезнал от гроба, а не някой ...
Стана за срам. Това направи с нея. Една септемврийска нощ, мъглива като ефтина
кръчва, точно в три часът и тридесет минути камбаната на църквата започна да
бие. Напоследък имаше строги мерки за нарушаване на нощното спокойствие и нито
една дискотека не си позваляваше високи децибели, нито пък имаше ...
Навън не вали.Духа студен пронизващ вятър.От радиото пак се носи песен за любов.Хора забързани минават и отминават.Кой ли би седнал да му свири вятъра.
Подпряла брадичка с юмрук,облегната на барплота тя се ослушва да долови песента на вятъра,а не тази,която се носи от радиото.Долавя звуци,но не песе ...
Да се разкаже цялата история на един малък свят и един цял народ не е лека задача. Да се отбележат всички важни събития през толкова дълъг интервал от време е доста трудно начинание. Усетът ми подсказва, че достигнахме момента, когато да се поддържа интереса е изключително трудно и малко хора могат ...
„Изглежда просто е дошло времето да си кажем всичко, което ни тежи на душата. Не се трае това положение повече! Не стига че е дошла от някаква си друга планета, ами и ще ми се разпорежда тука като царица! Не става така! Има си писани закони, някои не са писани, ама пак се знаят! Не може водач да е н ...
Животът на санчовците доста се променил. Времената на етническите междуособици останали така далеч в миналото, че вече никой не се сещал за тях. Единствената цел била създаването на флотилия, която да защитава планетата от „нашествениците”. А след това дори да стане толкова силна, че да гърби големи ...
САМОДИВСКА НОСИЯ
Спеше на задната седалка и приличаше на кибритена кутийка. Пълна с опустушение и спасителна топлина. Как беше минал месеца, нима беше минал. Връщахме ли се надолу към града си, улиците и дома си или сънувахме? Имахме ли изобщо дом или си го измисляхме, а досега сме живели из шумите, ...
Свита между лъкатушещите шосета вилата приличаше на уединена старица.
Беше сумрачно и хладно, летаргично възбуждащо желание за сънаване и топли
прегръдки.
* * *
-Бутай, бутай нагоре....-хилеше се истерично и садистично, ужасяващата и ...
Със смях замахна и заби ножа до дръжка в картината. Завъртя
го, за да отреже цицата на голата мадама. Изгледа в лицето
лигавия глупак, който се имаше за голямата работа и не
връщаше парите. Хубаво предупреждение. Оня се разтрепери,
за секунда стана бял като платно, изпелтечи нещо и всяка ...
Мотая се тази сутрин като мобилизиран циганин. Хем ми е едно такова мързеливо, хем не ме свърта на едно място.
Кафето избистри погледа ми и насочи хаотичните ми мисли в една точка. Не съм писал от месеци - ще напиша нещо, но какво? Нямам идея, няма я и Муза, възсядам изморения от годините Пегас, а т ...
Това същество определено доста променило хода на историята на СаниЛенд. Асасия успяла да превърне всички планети в една цивилизация, която да бъде наистина обединена. Но тя не успяла да се качи на трона просто така. Това станало благодарение на едно събитие, също така важно. То било първата война ср ...
Заточение. Това е точната дума да се определи наказанието на сансионите. Дори след това деяние, санчовците не можеха да си представят по-сурово наказание. От една страна то си беше точно наказание – сега сансионите нямаше на кой друг да се сърдят, освен на себе си. Трябваше и сами да си построят сам ...
Обърна се бавно и тръгна след него.Мъжът пред нея бе тъмнокос,снажен и висок.Мократа му блуза потрепваше по тялото му при всяко негово движение.Мислено тя отбеляза,че е хубав дори красив.Излязоха на улицата и той се обърна към нея.
-Все пак да се запознаем,аз съм Павел.
-А аз Ния.
-Ето,тази втората ...
Като цяло щастието е относително понятие. Повечето хора разбират, че са били щастливи след като отмине момента. Може да се заключи, че щастието е нещо като моменти, в които се чувстваш наистина добре и ако умееш да ги навържеш и да не обръщаш внимание на дребни неща, които те дразнят, можеш да се на ...
- Смятам, че е по-правилно да огледаме добре галактиката преди да изберем къде точно да се заселим!
- Виж, едва ли ще ни стигне енергията, горивото също е ограничено. По-добре да се установим на някоя случайна планета, ама да е по-близо до Слънцето.
- Да бе, и тогава няма мърдане оттам вече! Не съм ...