Short stories and prose by contemporary authors
Две... 🇧🇬
За глупостта 🇧🇬
Листо на вятъра - 21 🇧🇬
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...
Небесен психотерапевт 🇧🇬
Екзистенциално под въпрос 🇧🇬
Изгубеното злато 🇧🇬
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...
Хан Тервел - мълчаливият 🇧🇬
Топло утро, ден обикновен 🇧🇬
Скритото злато на монаха 🇧🇬
Бeглецът - последна част 🇧🇬
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...
След дъжда - Предговор 🇧🇬
Aз 🇧🇬
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гла ...
Единение на сивотата 🇧🇬
Счупената роза 🇧🇬
Синът на просяка - 2 🇧🇬
Някъде там, в един от мно ...
Вълшебният пръстен (8) 🇧🇬
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и ...
Боуговара (Каш Кая) 🇧🇬
(Каш кая)
Приказен разказ (фентъзи новела) от Номад
Ако от птичи поглед съзреш реката,
дъхът ти ще спре! ...
Импресии в сезони (смърт) 🇧🇬
Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?
Лято
Тихо е, душно е. Една котка мърка върху ...
Едно... 🇧🇬
Киро Скатавката 🇧🇬
Бунтът на одрисите 🇧🇬
Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После се стопяваше и изчезваше като въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне в животът му. Останаха от нея ...
Дебела клечка за зъби 🇧🇬
В часа на залеза 🇧🇬
Причини за демографската криза и... 🇧🇬
Слънчева душа в кожено елече - Част 5 🇧🇬
В просъница чувам алармата.
Събуждам се!
А то вече станало време да се попогрижа и да попоработя около насъщния нещо да изкарам.
Отивам в големия град. ...
Синът на просяка 🇧🇬
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...
Трагизмът на Звяра 🇧🇬
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...
Харем 🇧🇬
Рекламни щуротии с прицел 🇧🇬
Някъде пък се получава обратното. Помним големия скандал в Ирландия, когато някаква френска фирма решила да се рекламира ...
Елена Филипа и мракът - 7 🇧🇬
В утрото светлината беше ясна и с особен сребрист оттенък. Tакъв има само в понякога, много рано, в планината. Кралицата обаче спеше, напълно безчувствена към редките цветови явления и Пепа Гард никак не се изненада. Северозападният крал упорито чакаше в приемните помещения, но беше ясно, че ням ...
До татко 🇧🇬
Тихият океан 🇧🇬
– Лу ...
Монката 🇧🇬
Смехът на Ван 🇧🇬
Копче за джентълмени (250 думи) 🇧🇬
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ...
Жълти точки 🇧🇬
Ах, тази усмивка! Само жените можеха да използват нагледно безобидния жест едновременно като защита и оръжие. Мимика, която караше мъжа да се чувства могъщ и несигурен, жертва и ловец. Хиляди години еволюция, събрани в едва забележимо потрепване на устните. Не беш ...
Листо на вятъра - 20 🇧🇬
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ...