Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Снежната фея 🇧🇬

Някога много, много отдавна хората живеели спокойно и щастливо. От сутрин до вечер се трудели и били радостни и доволни от щедрото отплащане на земята за труда им. Сеели най-различни неща, с които се прехранвали. Отглеждали животни. Нямало още злоба, завистта не съществувала и всички били задружни и ...

kleopatrasv

Prose » Stories for children

1.5K 2

Аз съм тайна, себе си не разгадала 🇧🇬

Аз съм тайна, себе си не разгадала.
Може би някой ден ще бъда друга. Ще намеря себе си и ще се разбера.
Ще се разнищя като като кълбо от прежда. Или от нерви.
Може би ще знам защо чувствата ми са непостоянни като вятъра.
Не зная що аз искам. Но искам, и обичам да го искам. Като малко и разглезено де ...

МилДар

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1 1

Продавач на любов 🇧🇬

Пол Сезар съсредоточено нанасяше с четката отсечени сини мазки върху платното. След това се отдръпна и доволен от крайния резултат, полегна на леглото да почине. В стаята звучеше ,, Голдберг - вариации" от Й. С. Бах в изпълнение на Глен Гулд. Обичаше да рисува на тази музика. Телефонът звънна, Светл ...

СветланТонев

Prose » Short stories

1.2K 2 4

Момчето с карираната риза 🇧🇬

Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...

rumbic

Prose » Short stories

2.4K 6 15

Кроулистът (11) 🇧🇬

Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си ...

vega666

Prose » Short stories

2.6K 10 5

На гарата 🇧🇬

Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
Мъ ...

exuded

Prose » Short stories

740 4 6

Листо на вятъра - 3 🇧🇬

Глава втора
В новия свят
Това наистина бе различен свят. Като огромен жив организъм, който никога не спира. В България няма какво да се сравни с това. Дори цялата ни страна, ако се събере в една точка, няма да функционира така, както самият NYC. Кое бе накарало тези хора да изградят системата си так ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

1.2K 5 8

Предпразнично 🇧🇬

Наближава един велик духовен празник, който се чествува от цялата християнска общност по света. А според мене, той би трябвало да се празнува и от всички останали религиозни общности. Защото Великден е Вселенски празник с общочовешко значение. На Голгота е разпънат най-великият колос на човешката съ ...

ZAGORA

Prose

684

По времето на баба -3 🇧🇬

***
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски ку ...

LiaNik

Prose » Novellas and novels, Humorous

1.2K 5 7

Царски неволи 🇧🇬

Някога, в стари времена, живеел един цар със своята царица, които имали трима сина. Синовете им били храбри, силни и непобедими воини. Били снажни и красиви момци. Когато момчетата станали на възраст за женене, царят ги извикал един ден при себе си и им казал:
— Вече сме много стари и скоро ще умрем ...

kleopatrasv

Prose » Stories for children

932 2 5

Натам и насам - 3. 🇧🇬

Тръгвам си и казвам „Довиждане“ на роднина, работеща в един магазин. Бивша жена на един братовчед, ама си останаха в добри отношения, пък и ние се разбираме. Не е по нашенските нрави, ама…
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече ...

генек

Prose » Others

730 4 11

Приключение с нинджи 🇧🇬

2016-та година. Още прясно загаджена на няма и 2 месеца връзка, предложих на възлюбения си да отидем в Индия и той взе, че се нави. Ей, това честно не го очаквах и даже лекинко се притесних, защото не си спомням от кога не бях имала 2 месечна връзка, пък да не говорим за 4 месечна... Ехее, а до пъту ...

Розенкранц

Prose » Others

1.3K 5 5

Котешка игривост на ума 🇧🇬

Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...

Аnna

Prose » Others

1.1K 1 1

Цвете 🇧🇬

Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...

exuded

Prose » Short stories

748 5 5

Шашарма̀ (пренаписан) 🇧🇬

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

Boyan

Prose » Short stories

1.9K 2 8

Тиха любов 🇧🇬

Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекр ...

РосенНиколов

Prose » Short stories

1K 1

Листо на вятъра - 2 🇧🇬

Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

1.5K 6 2

Черен мерцедес 🇧🇬

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...

йеромонах

Prose » Short stories

1.1K 2

18+ Г-н финансовия директор 🇧🇬

Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...

Петяилиева

Prose » Short stories

1.7K 3 8

*** 🇧🇬

Тези имат непоклатими тези*,
но на маса, докато се мези.
Снощи сваляха властта,
днес боли ги пък глава.
Сред пишман революционери ...

Eipril

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

782 2 6

Една жена от Западна Германия 🇧🇬

- Желаеш ли чай?
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце ...

МилДар

Prose » Short stories

2.4K 3 8

Господин Кил 🇧🇬

През 2003 – та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най- ...

Plevel

Prose

1K 8 28

Късно е 🇧🇬

Късно е
> ...Късно е. Няма обратен път назад...
>
> Живко Колев
Беше петнадесет минути преди полунощ. Тя седеше на терасата, втренчила поглед в пълната луна. Очите ѝ бяха пълни, но нито една сълза не смееше да се отрони. Цялото ѝ тяло беше стегнато. Раменете ѝ леко потръпваха от летния нощен полъх. ...

AnaDrag

Prose » Short stories

1.8K 1 2

Листо на вятъра 🇧🇬

Стисках чашата с кафе в мразовитата утрин, опитвайки се да открадна част от топлината ѝ за посинелите си от студ пръсти. Можех да се измия и с топла вода, но студената ме разсънва, опъва кожата на лицето и веднага отрезвява от всеки остатък на последния сън. Честно, точно тази сутрин предпочитах да ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2.5K 6 7

Натам и насам - 2. 🇧🇬

Автобусът от Плевен за Бяла Слатина. Питам: „Колко е да отидеш?“. Шофьорът казва, че е 6 лева…
„А да излезеш от Бяла Слатина?“…
„Пак толкова…“
Съмнявам се… Май е много, мног по-скъпо. И не се заплаща само с пари…
хххх ...

генек

Prose » Others

779 3 14

Перо от гарван - разказът. (5) финал. 🇧🇬

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Христофор се събуди в линейката, след като явно някой го е видял как лежи в локва кръв на злополучната отбивка.
-Няма страшно, господине! Ранен сте лошо. Прободната рана е дълбока и има мускулни разкъсвания, но по-ва ...

diesto

Prose » Short stories

845 3 10

33- Глава XII 🇧🇬

Глава XII
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм ту ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.9K 5 1

Жената с рибата 🇧🇬

Тя живееше в малка скромна къща с малък спретнат двор. Понякога излизаше навън и ядеше нещо права и някак скришно. Когато беше малко момче, той не й обръщаше особено внимание. Само усещаше острия аромат на риба, защото я мразеше. Незнайно защо човек забелязва по-лесно нещата, които ненавижда, отколк ...

troia

Prose » Short stories

1.1K 4 25

Пред очите на майката 🇧🇬

Елена и Стоян се познаваха едва от месец, но и двамата имаха усещането, че животът ги бе срещнал отдавна. С всеки изминал ден, те се привързваха един към друг и приятелските чувства, неусетно се бяха превърнали в обич. Вълнуваха ги едни и същи неща, но характерите им бяха различни. Затворен в себе с ...

perfanov

Prose » Short stories

570

Докосване 🇧🇬

Свечерява се. И си на терасата. Заслушана в трафика, допиваш изстуденото бяло вино. То те отнася там, където искаш да бъдеш. На някой топъл остров. С широка ивица и лек полъх между листата на палмите. В ярък залез от онези, които винаги се помнят. Отпиваш и отпускаш глава. Оставяш се монотонността н ...

written-springs

Prose » Others

869 4 4

Сън 🇧🇬

Накара ме да мина през Ад-а, вече знам какво е там. Бях разбита на малки парченца, бях съсипана. Сълзите ми бяха най-добрите приятелки, тъжните мисли бяха мои братовчедки. Бях забравила какво е сън, забравих как да се усмихвам. Казах си, че това не се случва на мен, че е само кошмар. Така и беше, бе ...

Вътелина

Prose

774

Лазаров ден 🇧🇬

Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собст ...

cosigin

Prose » Short stories

713

Нилге златокосата и елените със златни рога 🇧🇬

- Настанихте ли се на възглавницата? Виждам, че така ви е много удобно - каза бабата на Виктор и Роси, когато видя двете главички на едната възглавница. Бяха вперили очите си в нея и с притаен дъх очакваха приказката. - Я ми кажете как избрахте точно тая възглавница!
- Ами на нея има буква „Н“ и ние ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

836 1 3

Шея 🇧🇬

За него казваха, че има едно хубаво качество.
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...

exuded

Prose » Short stories

1.1K 2 6

Прозрение (42) 🇧🇬

1. Лъжата е най-лекото оправдание за липсата на смелост.
2. Можеш да хванеш славей в капан, но не и да го накараш да пее.
3. Красотата е преходна, но стремежът към нея е вечен.
4. Фейсбук - хипербола на живота.
5. Първата целувка - начало на един нов и прекрасен свят.

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 2

Това сме ние 🇧🇬

Не ни се сърди! Ние сме мъже! Господ сигурно ни е дялал с тъпата тесла, щом не можем да плачем, да казваме:"Обичам" или:"Съжалявам".
Когато ни остави сами в онзи априлска ден, преди години, пак бяхме същите.
Не те прегърнахме! Не те задържахме при нас!
Не ти казахме:"Обичаме те! Ще ни липсваш!"
Това ...

Eipril

Prose » Short stories

643 1

Шашарма̀ 🇧🇬

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

Boyan

Prose » Short stories

1.6K 1 6

iDied 🇧🇬

- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отгов ...

notmuch

Prose » Short stories

661

Сънувай хубави сънища 🇧🇬

- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...

Бистра

Prose » Short stories

1.2K

Беседа 🇧🇬

Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...

exuded

Prose » Short stories

907 5 12

Short stories and prose by contemporary authors

Снежната фея 🇧🇬

Аз съм тайна, себе си не разгадала 🇧🇬

Продавач на любов 🇧🇬

Момчето с карираната риза 🇧🇬

Кроулистът (11) 🇧🇬

На гарата 🇧🇬

Листо на вятъра - 3 🇧🇬

Предпразнично 🇧🇬

По времето на баба -3 🇧🇬

Царски неволи 🇧🇬

Натам и насам - 3. 🇧🇬

Приключение с нинджи 🇧🇬

Котешка игривост на ума 🇧🇬

Цвете 🇧🇬

Шашарма̀ (пренаписан) 🇧🇬

Тиха любов 🇧🇬

Листо на вятъра - 2 🇧🇬

Черен мерцедес 🇧🇬

18+ Г-н финансовия директор 🇧🇬

*** 🇧🇬

Една жена от Западна Германия 🇧🇬

Господин Кил 🇧🇬

Късно е 🇧🇬

Листо на вятъра 🇧🇬

Натам и насам - 2. 🇧🇬

Перо от гарван - разказът. (5) финал. 🇧🇬

33- Глава XII 🇧🇬

Жената с рибата 🇧🇬

Пред очите на майката 🇧🇬

Докосване 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Лазаров ден 🇧🇬

Нилге златокосата и елените със златни рога 🇧🇬

Шея 🇧🇬

Прозрение (42) 🇧🇬

Това сме ние 🇧🇬

Шашарма̀ 🇧🇬

iDied 🇧🇬

Сънувай хубави сънища 🇧🇬

Беседа 🇧🇬

Queue