Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Лазарска песен 🇧🇬

Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...

Boyan

Prose » Short stories

2.1K 1 4

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 10. 🇧🇬

5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 3 10

Невена 🇧🇬

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

1.4K

18+ Последната хипотеза за смъртта на динозаврите 🇧🇬

Малчуган: Тате, от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

869 1

Последни трепети 🇧🇬

Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...

Alastor

Prose » Short stories

1.3K 1

Пет часа разлика 🇧🇬

Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...

AstineD

Prose » Short stories, Humorous

1.3K 2 5

"Капан за ловци"- Част I 🇧🇬

Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...

Dayan_101

Prose » Short stories

1.6K 3 5

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9. 🇧🇬

6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.7K 1 3

Пътят на самотата 🇧🇬

Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...

Seline_1

Prose » Short stories, Others

1.6K 1 1

Къде е? продължение1 🇧🇬

- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...

Соларе

Prose » Short stories

929 4 11

Самоубий се 🇧🇬

3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Others

1.8K 3 4

Чупя писалката (или писмо в бутилка) 🇧🇬

Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...

teodoralindemann

Prose » Letters

1.6K 2 3

Сега на къде 🇧🇬

Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...

Ем.С

Prose

976

Върхът на свободата 🇧🇬

Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...

gigi08

Prose » Others

1.2K 2

Объркани времена 🇧🇬

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

1.1K 1

Мъдро предложение 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

790 1

Утрото е в очакване 🇧🇬

Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...

AstineD

Prose » Short stories

1.4K 2

Мастилото в главата ми 🇧🇬

Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...

RainaVakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.1K 8 10

Топлина от непознати 🇧🇬

Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...

perfanov

Prose » Short stories

859 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8. 🇧🇬

IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...

генек

Prose » Novellas and novels

950 1

Нечистите - глава 6.6 🇧🇬

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.7K 1 2

Палто 🇧🇬

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...

Dayan_101

Prose » Short stories, Others

1.2K 3 2

Неспокойствие 🇧🇬

Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...

nadia.nanito

Prose » Others

774

Споделеният път 🇧🇬

Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...

СветланТонев

Prose » Short stories

854 1 6

Вечните въпроси 🇧🇬

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...

thedac

Prose » Others

665

Тя ще знае 🇧🇬

Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Letters, Others

1.6K 3 2

Кошмари 🇧🇬

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...

exuded

Prose » Short stories

903 4 5

Проклятието на Ротингер (4-та, последна част) 🇧🇬

6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.9K 3 11

Катерина 🇧🇬

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...

ГаляБорисова

Prose » Short stories

3.1K 6 11

Северно сияние 🇧🇬

Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...

Diskordia

Prose

1.2K 2 3

Урок по доброта 🇧🇬

В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...

perfanov

Prose » Short stories

2K 2

Човек и епоха 🇧🇬

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...

dochev89

Prose » Others

1K

Предупреден - половин спасен 🇧🇬

Човешката душа е цигулка на която свири Провидението!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

744 1

Оптимистичен акорд 🇧🇬

Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът изгризан от стъпките й.

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

850 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7. 🇧🇬

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 2 7

Неразрешен Случай 🇧🇬

Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...

Dayan_101

Prose » Short stories

1.6K 2 4

Неочаквано прозрение 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

854 1

Защо не беше установен контакт 🇧🇬

В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...

Елка

Prose » Humorous

875 2 7

Със здраве 🇧🇬

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

1.2K 1

18+ Подранила любознателност 🇧🇬

Малчуган: Тате, какво означава да си член кореспондент?
Бащата: Да си член, който само кореспондира!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

851 1 1

Short stories and prose by contemporary authors

Лазарска песен 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 10. 🇧🇬

Невена 🇧🇬

18+ Последната хипотеза за смъртта на динозаврите 🇧🇬

Последни трепети 🇧🇬

Пет часа разлика 🇧🇬

"Капан за ловци"- Част I 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9. 🇧🇬

Пътят на самотата 🇧🇬

Къде е? продължение1 🇧🇬

Самоубий се 🇧🇬

Чупя писалката (или писмо в бутилка) 🇧🇬

Сега на къде 🇧🇬

Върхът на свободата 🇧🇬

Объркани времена 🇧🇬

Мъдро предложение 🇧🇬

Утрото е в очакване 🇧🇬

Мастилото в главата ми 🇧🇬

Топлина от непознати 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8. 🇧🇬

Нечистите - глава 6.6 🇧🇬

Палто 🇧🇬

Неспокойствие 🇧🇬

Споделеният път 🇧🇬

Вечните въпроси 🇧🇬

Тя ще знае 🇧🇬

Кошмари 🇧🇬

Проклятието на Ротингер (4-та, последна част) 🇧🇬

Катерина 🇧🇬

Северно сияние 🇧🇬

Урок по доброта 🇧🇬

Човек и епоха 🇧🇬

Предупреден - половин спасен 🇧🇬

Оптимистичен акорд 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7. 🇧🇬

Неразрешен Случай 🇧🇬

Неочаквано прозрение 🇧🇬

Защо не беше установен контакт 🇧🇬

Със здраве 🇧🇬

18+ Подранила любознателност 🇧🇬

Queue