Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
Никого не го е еня колко си добър или мъдър! Хората около теб по-скоро ги вълнува колко си наивен и доколко си глупав, че да им уйдисаш на акъла, за да те използват, разбира се... Не ставай смешен – дори да си добър и мъдър!
Започна така началото на края. Като че някой насън ми бе нахлузил часовник на ръката и от момента ми се подиграваше ехидно. Май и беше развален-стрелките по него все летяха, а механизмът ме будеше често в пет сутринта. Знаех, че това ще дойде. Но колкото и да очакваш, когато нещото настъпи, някак вс ...
Ако ми оставаше поне година живот, щях да тръгна да те търся из целия свят. Ако ми оставаше поне година, щях да те целувам, както никога досега; да те прегръщам силно, както никога досега; да гледаме всеки изгрев, всеки залез, звездите, както никога досега. Щяхме да направим всичко, което не успяхме ...
Към 8 и половина решавам да си тръгна и аз. Само че никъде не откривам ключове. Че и съм заключена отгоре на всичко. И звънвам на лИбоФта ми. Вдига ми след около век:
– Кажи?
– Имаш ли резервни ключове, Надежда ме е заключила.
Той мисли сума ти време и накрая решава че няма.
– Ами прати някой с твои ...
Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си.
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...
Гледаш как отива си деня,
чувстваш вече студената прегръдка на нощта.
Усещаш раните в душата как горят,
към мен подаваш ти ръка.
Мина времето, когато опора за тебе бях, ...
Работя като портиер в стъкларски магазин. Не си мислете, че пенсията ми е малка, защото ако си помислите това, ще решите, че сега ще започна да се оплаквам от немотията, ще кажа, че цели четиресет години съм бъхтал, а докъде ме докара тая държава, ще напсувам политиците и ще наругая всичките им близ ...
Ако мразя някой истински, бих му пожелал да прекара живота си в един ноемврийски ден като този. Това, което вали, не е дъжд, а е някаква отвара за предизвикване на депресия. Първата ми стъпка навън е в дълбока локва, вече закъснявам за работа, а ще прекарам деня си с подгизнали крака. Денят е толков ...
Влезна в стаята засмяна. Обърна се за миг и замръзна на място. Погледна към леглото, а след това си спомни. Спомни си как той спеше там – до нея. Как прихъркваше сладко, а тя седеше на стола до леглото и го гледаше до насита. Спомни си как лежеше до него и той я гушкаше през кръста. Спомни си и за а ...
ПОДЛЕЗЪТ НА АНИ
Това гражданите спирачка нямат! Все ровят нещо, под вола теле търсят и проблеми си измислят! Ум да ти зайде от тия мрънкачи, които все недоволни и все чоплят нещо, та да не дават мира на чиновниците в общините. А те горките, глава не могат да вдигнат от работа. Решават проблеми от су ...
Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...
Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...
Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как ...
Голата крушка примигваше и това още повече изнерви Антония, която се опитваше да учи за изпита по финанси. Не можеше да се концентрира изобщо, а изпитът бе на следващия ден. Не бе подготвена и колкото повече четеше, се убеждаваше в това. Да не говорим, че доцент Славчев не пишеше лесно тройки. Дори ...
Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...
Пременила се чиста за Господа, надянала си зелената носия, завила си белите коси в плитки и чека.
– Кой чекаш, мори планино? – Изруква за сетен път ветера, дорде ѝ развява косите.
Молчи Родопа, за своите деца милее, очинките ѝ са все мокри, завързва кърпата на главата, гльода напреж, а бичкия ѝ реже ...
Seen.
Това е сякаш най-лошото нещо, което може да се случи през този изключително технологичен век, в който съществуват инстаграм модели, комици в туитър, а някои изкарват пари от фейсбук. Годините на пет-минутките. Разговорите. Любовта. Секса. Клипчетата с котки.
Ежедневието ни претъпкано с работа, ...
- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
- Хич не ми харесва тая работа на мене…
- Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иск ...
Беше заспала до него притихнала и успокоена. Поне така изглеждаше отстрани, но знаеше, че е невъзможно. Само ако я погали, тя щеше откликне на ласката му. Беше съвършена с бялата си кожа, нежни устни и коси буйни като водопад. Обичаше да заспива върху гърдите ѝ притиснат в нейното гъвкаво тяло. Нико ...
Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автом ...
Веднъж се разхождах в планината. Която се намираше на няколко километра от нашето малко градче. Аз обичах много да ходя там. Обичах красивите и гледки, с които даряваше всеки един свой гост. И както много пъти досега се разхождах с един приятел, а именно - моя стар леко счупен, но много обичан фотоа ...
– Няма ли да ме правите баба? Хайде, докато съм млада, да помагам.
Жани ми се усмихва и поклаща отрицателно глава.
– Има време. Много си млада за баба.
От два дни съм им на гости и нещата не ми харесват. Мирише на скандали и предстояща раздяла. Вечерта притискам Кристиан:
– Защо сте скарани? ...
Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...
Всяка сутрин рано, рано, още преди слънцето да изгрее,
София се събуждаше, сядаше пред прозорчето в стаята си и чакаше изгрева.
Пееше си тихо: „Изгрей ми слънчице и ме стопли”.
Слънцето сигурно харесваше песента на София, защото всеки път малко преди края на песента слънцето се показваше и с лъчите ...
17.
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя ...
Тайната на имението Калуидж (4-та, последна част)
🇧🇬
***
Събудих се в бодро настроение. Стаята бе светла и множеството прашинки танцуваха на слънчевите лъчи, проникващи свободно и отразяващи се в червената стена отсреща. Сетих се за вчерашния разговор с госпожицата и за миг потънах в униние, но след това си казах, че и да унивам, загадката няма да се ...
Някога в далечни времена, в земята на израилтяните,, в Йерусалим по времето на управлението на Ирод Антипа, живя дърводелецът Рафаел от макавеевия род. Живееше с жена си Ревека и двамата си синове Давид и Макаби, в хубава къща с голяма работилница. От ранно утро до късна вечер, той изработваше хубав ...
Всяка прилика с лица и събития е случайна
- Чуваш ли ги, дъще? Как хубаво пеят! Листата им потрепват и галят ухото. Песента им напомня шуменето на реката, рано напролет, когато снегът започва да се топи, но още не е събрала достатъчно сила да отмие част от брега както само тя умее. Вятърът само това ...
I. „СЯКАШ НИКОГА НЕ СА БИЛИ АНТИКИ“
Предимството да имаш антикварен магазин е, че ти самият се чувстваш много млад. Не че Ана беше стара – едва навършила 38, но на фона на лакираните мебели, чийто вратички се отваряха сякаш с безброй прозявки и въздишки, восъчните цветя, пожълтелите дантели и черно- ...
Анабел вече подушваше екваториалните гори и впрегна малкото си останали сили в полубяг. Задният ѝ ляв крак беше сериозно пострадал преди три дни при нападението на прайд лъвове. В настаналата паника загуби от очи Мия, дъщеря си. Повече не я видя. Отказа да тръгне. Чакаше я. Тогава стадото я изостави ...
1-ва прилика:
Подобно на затвора и Фейсбук е пълен със серийни убийци... на време!
2-ра прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук влезеш ли, оставаш за дълги години, дори до живот.
3-та прилика: ...
Обаждам се на Славев след три дни, да не реши че хич не съм си дала зор и му казвам, че нещата няма да станат. Звучи доста разочаровано, но го преглъща. Оказва се прав за хотела, Драшев и Борил са натиснати и изпиват по една студена вода, независимо от връзките на Драшев. След онази вечер Борил запо ...
Императивният човек
/Императив - лат : заповед, диктат, повеля, нареждане /
Точно тази сутрин императивният човек се събуди рано. Облече се с известно усилие, измърмори нещо на самия себе си, погледна криво през прозореца и за част от секундата намрази: студената сутрин, скапаният свят, тревите, хра ...