Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
42.1K results

Нищо не знам за любовта 🇧🇬

Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Prose » Letters, Others
940 2

Началото .... (0/...) 🇧🇬

Увод
Признайте си, всички сме се питали този въпрос не малко пъти: Сами ли сме в тази вселена? Да, дори и ти драги ми читателю! Бас ловя, че ако не си изричал точно тези думи на глас, то се е случвало да преминат през ума ти, когато вечерно време отправиш замечтан поглед към безоблачното небе срещай ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Prose » Novellas and novels
1.4K

18+ Парченце циферблат 🇧🇬

Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, ...
Alex.Malkata (Алекс Малката)
Alex.Malkata
Prose » Erotic
2K 6 7

Лютенска седянка 🇧🇬

Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Prose » Short stories
790 2

Предател 🇧🇬

- Хей, Ряпа, чакай малко.
- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.
- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?
- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф ...
Freya_Frail (Силвия)
Freya_Frail
Prose » Short stories
1.7K 4

Хаосът 🇧🇬

"Глупости" помисли Марк. "Как може да си го помисли. Тя, Рита - най-близкият ми човек! Да ми каже, че съм алкохолик? На мен? Най-добрият млад хирург в световно известната клиника Мейо! Пълни глупости. Аз мога да спра когато си пожелая и ще и го докажа."
Марк е човек с желязна воля. Дългите години на ...
B (Немо)
B
Prose » Short stories
1.3K 1 2

Разковани дъски - 73 🇧🇬

Наблюдавам обособяването на нова категория хора - крайно блуждаещи /в/се.
Предложение:
На всичко да сложим Роден край.
Най-важната цел, която при своето професионално развитие българските футболисти най-често пропускат, е противниковата врата...
Можеш да спасиш един човек от всичко, дори от смърт, н ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
2.2K 1 7

Виенско кафе 2/ 21 🇧🇬

– Алекс да седне отпред, да не се изцапа. Ти седни отзад.
– Това е то мъж, чуждото до него, аз отзад до теслите и мистериите и кучета ме яли.
– Той за по-безопасно, бе Мирче – обаждам се аз.
Возим се в комбито на Тодор. Ползва си колата главно за работа и е пълна с най-различни инструменти. И бая пр ...
Elder (Elder)
Elder
Prose » Novellas and novels
968 3 2

Наяве или насън 🇧🇬

Наяве или сън
Да се взираш по дванадесет часа в монитора съвсем не е лека работа. Отстрани погледнато, дори може да се каже, че е нищо, дето казва народа, нито вятър те вее, нито дъжд те вали. Седиш, тракаш по клавиатурата, отвреме-навреме подпираш глава с ръце и си придаваш дълбокомислен вид, после ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Prose » Humorous
1.4K 2 13

Плаващи пясъци 🇧🇬

Те са в състояние да погребат и слънцето, ако се предам; тези сиви, гладки дюни, които времето навява всеки миг върху моите спомени! Ах, ако вярвах, че от дюните ще поникне трева и току-виж - кактуси, които цъфтят, макар и веднъж на столетие! Но като питам сърцето си има ли в него надежда и хъс да и ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Prose » Others
686

Ин витро 🇧🇬

Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Humorous
1K 7

Виенско кафе 2/ 20 🇧🇬

Мобилизирала съм няколко познати да разпитват за магазина, включително майка ми и леля ми. Понеже работата изисква дискретност, баща ми не го включваме. Накрая ЦРУ-то донася, че магазина върви сравнително добре и причината да го продават е, че сестрата на собственика е в Канада, намерила им е работа ...
Elder (Elder)
Elder
Prose » Novellas and novels
912 3 4

Изправи се срещу страховете си 🇧🇬

Изправи се срещу страховете си, за да видиш колко много те владеят всъщност. А днес разбрах, колко много ме владеят моите. Те владеят целият ми живот. Страхът стоеше пред мен и ми се присмиваше... питаше ме през смях как имам дързостта да се изправя срещу него и отново не изпусна да ми припомни как ...
Ronnicca (Вероника Павлова)
Ronnicca
Prose » Others
1.2K 1

18+ Предателството на пазителя 🇧🇬

Пътят бе преграден от отсечено дърво. Кочияшът спря конете и, докато се оглеждаше уплашено, се зае да обърне каретата. Тясно бе, затова маневрата щеше да му отнеме доста време. Графиня Лейра дръпна завеската и надникна навън. Веднага разбра, че ги очакват неприятности. Обърна се да сподели опасеният ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Prose » Short stories
1.9K 3

Голямото плюскане 🇧🇬

Някога, в някакво село живело едно бедно семейство - леля Иванка и чичо Петър.
Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.
Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва ...
Alina1 (Алина)
Alina1
Prose » Short stories
1K 1

Истината е... че те Обичам! <3 🇧🇬

Истината е... че те Обичам!
Ronnicca (Вероника Павлова)
Ronnicca
Prose » Others
1.3K 1

18+ За 8-ми път е май, откакто беше май. 🇧🇬

Нямам нужда да виждам какво мисля. Не гаси светлината.
Когато цифрата 8 се умори от 8-годишна обърканост си ляга и става безкрайност.
Петнайсти, пети около пет. Наше време.
Има нещо общо с Дисни. Историята е фантастична. Само че колкото и принцеси да имаше при теб винаги свършваше при Пепеляшка.
Пон ...
aika (Авелина)
aika
Prose » Letters
1.4K

Майка 🇧🇬

Понякога октомврийският вятър, освен листа, довява и неизбежните въпроси за това как и защо нещата се случват по начина, по който се случват. Откриваме се в средата на двор, с леген с пране в ръцете и куп тревоги в душата си и няма как да не си зададем въпроса как сме се озовали тук. А след това си ...
Madeleine (Мадлен Аспарухова)
Madeleine
Prose
1.1K 1

Виенско кафе 2/ 19 🇧🇬

Борил ми отваря с пълна уста.
– Извинявай, цял ден не съм ял и прегладнях. Влизай в кухнята.
Има мусака и той е нападнал направо тавата. Чак хляба не е сварил да го отреже и го е счупил.
– Ти да не беше в затвора днеска? Чакай, дай да ти сипя.
– В едни складове на майната си. Наоколо джендем, чак ка ...
Elder (Elder)
Elder
Prose » Novellas and novels
1.8K 3 5

Есенция 🇧🇬

Най-после и време се оправи, и слънце се показа, та се дигнахме, на село да си идем, двор и къща да си видим, да ги навестим, да ги поочистим, и от треволяк, и от прахоляк, че отдавна не сме ходили, че запустяха, а след обед, и на мегдана да излезем, че днес е и празник на селото!
Някога, кога млади ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
759 1 1

Най-готиният баща 🇧🇬

„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Short stories
1.8K 2 9

Дъждовни дни 🇧🇬

Всеки ден преживявам различна част от себе си. Понякога тъгата е моя спътница. Колкото и да искам да я отблъсна, да я накарам да стои далеч от мен, тя се оказа доста упорита. Накрая вече я приех. Дори понякога и се съветвам с нея.
Виното помага. Има мигове, в които си мисля, че тъгата и виното са съ ...
pepyyy93ppp (Petya)
pepyyy93ppp
Prose » Others
760 1

Откровение 🇧🇬

Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!!
Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм крас ...
HayleyDY (Elena Yotova)
HayleyDY
Prose » Others
937

Повелите на Симаргил 2 🇧🇬

Градчето тънеше в дълбока среднощна дрямка сред спокойствието и сигурността на обграждащите го непристъпни скали и високи крепостни стени и единственият шум, който смущаваше вечерната тишина, бе веселият ромон на многобройните водоскоци и водопади, които бликаха от белите варовици и розовите риолити ...
Stay-C
Stay-C
Prose » Science fiction & fantasy
1.6K 1

С аромат на карамфили 🇧🇬

Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...
МарияБоянова (МарияБ)
МарияБоянова
Prose » Others
1.2K 1

Песента от мегдана 🇧🇬

ПЕСЕНТА ОТ МЕГДАНА
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
1.4K 2 2

Моят концерт 🇧🇬

На тeзи, които го вдъхновиха
и никога няма да го прочетат.
- И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
- Нищо...
- Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...
Weddy (Weddy Wanderer)
Weddy
Prose » Short stories, Others
1.1K 1 1

Картината 🇧🇬

КАРТИНАТА
Рисувам!
По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е, че съсипвам и платно и бои.
На палитрата, като че ли няма друга боя освен черна!
И на статива картина, в черно, с отблясъци от червено! ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
1.3K 3 2

Молитва 🇧🇬

Молитвата е благодарност, че всичко случило се във Вселената ни е довело до този миг, до тази усмивка, до това щастие да си, тук и сега... Може с Амин, може и без амин. Тя е чувство. Ако искаш, нека има думи. Но веднъж почувствана, думите стават ненужни и тя се превръща в състояние. Ти се сливаш в е ...
Rilska-Iglika (Петя Борисова)
Rilska-Iglika
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 1 2

2035-та 🇧🇬

Седях на терасата и се наслаждавах на чаша ароматно кафе. Това е любимата ми част от деня. Сутрешния хлад ме обгръщаше и караше тялото ми да потръпва. Мъглата, предвестник за горещ ден, се стелеше над долината като почти изцяло скриваше отсрещните хълмове. Илюзията за нереалност беше осезаема. Ако ч ...
ИренаИванова.1 (Ирена)
ИренаИванова.1
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
2.1K 2 5

Онзи и другият 🇧🇬

Чувала беше, че женските сълзи озадачавали мъжете. А когато се появят, докато се любеше? Тогава той спираше ли за момент изненадан, за да си каже: “Нещо не е наред”? Може би си мислеше, че те са резултат от възбудата? Или не ги забелязваше, докато тя скришом ги изтриваше в завивките? Или набутваше т ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Prose » Short stories
790 1 1

Душа 🇧🇬

Хей, момиче, здравей! Какво правиш? А, виждам, говориш на стената! Какво, чакай! На стената? Как е възможно човек да говори на една студена стена?! А, не, на нея си закачила снимка. Говориш на снимката, значи! Я, чакай! Сега пък на снимка! Но и тя е предмет. Човек говори ли с предмети?! Ненормално! ...
Juana (Ваня Йорданова)
Juana
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
718

Печатница за фалшиви души 🇧🇬

Част от глава първа
Беше времето отминало напразно и ставаше все по-студено, и по-студено. Слънцето заспа зад тъмни, мъгливи облаци. Така изморено изглеждаше то. Спусна се черна гъста мъгла над планината Ехиндрен. Там, между гъстите гори, острите скали и назъбени върхове. Сред празнината оглушели пт ...
Nevium (Нина Чалъкова)
Nevium
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
1.5K 1

Обичам и приемам 🇧🇬

Може да има хора които те обичат и приемат, дори ти да не обичаш и приемаш себе си, но ако се обичаш и приемаш, всеки който влиза в контакт с теб ще те обиква и ще се озарява от светлината, която ще излъчваш от тази любов... Защото любовта към себе си е любов към всичко...
Rilska-Iglika (Петя Борисова)
Rilska-Iglika
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K 1 4

Вот 🇧🇬

На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Short stories, Humorous
1.1K 1 7

Повелите на Симаргил 1 🇧🇬

- Готов ли си? – попита Мора с престорено любопитство, когато прекрачи прага на тъмното подземие.
Светлината от коридора се пръсна между колоните, дълги сенки се плъзнаха по пода, после тежката врата зад нея хлопна и всичко отново потъна в мрак.
Тя вече знаеше отговора, но попита от куртоазия и няка ...
Stay-C
Stay-C
Prose » Science fiction & fantasy
2.3K 2 2

Майка Милена 🇧🇬

- Цонке, чедо, не мъчете детето! Малко е още. Дайте ми го - както изгледах Надето, така ще отгледам и Ани. Пък след две-три години я дайте в детската градина. Ще е хубаво преди училище да свикне с повече деца. Говори с Петър и ми я доведете!
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Prose » Short stories
1.4K 2

Просто лош ден 🇧🇬

Има един прозорец в коридора на моето училище, пред който често вися. Не мога да стоя в класната стая, нито да ида някъде другаде. Стоя и наблюдавам блокове и дървета. Днес обаче мразя всичко. Мразя съучениците си, мразя училището, мразя прозореца, мразя тези гларуси и онази жена, която не пресече н ...
Yoana021 (Йоана Георгиева)
Yoana021
Prose
878