Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Той 🇧🇬

Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...

thedac

Prose » Short stories

663

Нетърпимо 🇧🇬

В онзи момент,
когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе,
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове,
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми,
когато тишината е п ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

1K 6 4

Комплеск за малоценност 🇧🇬

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Разправяха някои, какво някъде си са видели!
Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!
Искаше ми се, чутото не ме оставяше!
Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1K 2 2

Трите прошки 🇧🇬

– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...

esenna

Prose » Short stories

4.3K 25 34

Да намериш себе си 🇧🇬

Да намериш себе си
От доста години получавам от общината на квартала „Мария Хилф“ във Виена покани за най- различни мероприятия.
Няколко пъти идват покани за женски маратон, но аз съм от тези дето тичат най-много да хванат трамвая, друг път поредица от лекции на всякакви полезни и доста безполезни т ...

ЛюсиЦ

Prose » Short stories, Humorous

2.1K 2 11

Отвлечена 🇧🇬

Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...

OlesyaNikolova

Prose » Short stories

1.7K 3 6

Мъдрословия (15) 🇧🇬

170. Човек без вяра мъчно би могъл да бъде наречен човек.
171. Шофирането на практика има много малко общо с шофирането на теория. Така е и при всичко останало.
172. Смяната на предавките е лесна само привидно. Смяната на посоките в живота също.
173. Приеми, че нищо материално на този свят не е вечн ...

Адриан

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

934 1

Гербери 🇧🇬

На гроба често имаше цветя от онази другата. В началото се чудеше какво ще може да скалъпи, ако някой попита. Но хората не питаха. Какво странно има да има цветя на пресен гроб? Обичан човек си е заминал, оставил близките да скърбят. Времето си минаваше, колегите не се сещаха вече да оставят по няко ...

Freya_Frail

Prose » Short stories

2K 2 9

Виенско кафе 2/ 51 - последна 🇧🇬

Иван ми се обади един ден:
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко: ...

Elder

Prose » Novellas and novels

1.8K 4 16

Любов за десерт 🇧🇬

И отново върху белия лист изписвам красиви думи. Можеш да намериш себе си във всяка от тях. Чудя се, от кое желание боли по-малко... кое да избера? Да пожелая, да бъдеш мой или да те забравя? От играта на съдбата кой спечели? Единствено любовта... Взе със себе си всичко, разделяйки ни на две. Винаги ...

ЕлеонораДобрева

Prose » Others

1K

18+ Изкуствена кожа 🇧🇬

- Това е последният модел еро-бот, който използва изкуствен интелект – високата презентаторка със смолиста конска опашка подаде ръка на съществото, което щеше да задоволява всичките ми сексуални фантазии – казва се Байду и има осма, последна степан на изкулент*, която включва и три оси на свободна в ...

йеромонах

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Erotic

1.5K 2

Мъдрословия (14) 🇧🇬

157. Пътуването е нещо хубаво, стига бурята да не пътува с теб.
158. Екскурзиите са надценявани. Ако поемеш пътешествие и те сполетят лоши метеорологични – няма да видиш нищо ново.
159. Понякога да заложиш на сигурното е най-правилния избор.
160. Там, където дрънчи звукът не метала, щастието гори по ...

Адриан

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

871 1 1

Не всичко е емиграция 🇧🇬

Емиграцията е улица еднопосочна. Връщането е възможно само посредством още една емиграция. Това да го знаете от един емигрант. Да ви е ясно, че заминете ли веднъж, цял живот ще заминавате.
Останете ли, също няма да стоите на място. То корабът на обществото си се движи по своят си път, независимо дал ...

B

Prose » Others

2K

Представи си 🇧🇬

Беше приготвила всичко и го чакаше леко нервна в дъното на кафето. Потропваше с късите си нокти по дървената масичка и с мъка се опитваше да намери още сок в чашата си. Кафето отдавна бе изпито.
Не. Не трябваше да разбира. Щеше да изглежда жалка в очите му. Най-вече за себе си. Не искаше съжаление, ...

merryhell

Prose » Short stories

1.2K

Намерила си майстора 🇧🇬

НАМЕРИЛА СИ МАЙСТОРА / Скеч от Генка Богданова/
Действащи лица:
СЕЛЯНИН /Руси/
СЕЛЯНКА /Русьовица/
ЦИГАНКАТА АНА /калайджийка/ ...

evgeniagenka

Prose » Humorous

1.8K

Червено 🇧🇬

През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолим ...

exuded

Prose » Short stories

915 4 7

Виенско кафе 2/ 50 🇧🇬

В началото с Иван се засичахме понякога случайно на разни места, но той избягваше до колкото можеше такива срещи. Де факто ми беше върнал „Лавекс“ и каза аз да си вземам всички решения и пари. Дяла си в кафето го прехвърли на дъщеря си и аз и казах, че тя е шефа. Иван повече не стъпи там. Аз също сп ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2K 4 4

Писателят и празният лист 🇧🇬

Появява се-изчезва и пак, и пак, и пак. В гледане на курсора Жорката прекара следобеда си пред празния лист на аутдейтнатия си майкрософт уорд 2003. Искаше му се да е писател, вярваше че има какво да каже и че има с какво да въздейства. Искаше му се да промени света някак и по този начин, с писане, ...

Igby

Prose » Short stories

1.4K 1 5

Пътешествието на една муха 🇧🇬

Влакът за Стара Загора спря за престой. На един леко открехнат прозорец кацна любопитна муха. Точно под прозореца стоеше младо момче, което, съдейки по отворената книга в ръцете му, четеше нещо. Това обаче беше доста скучна картинка.
Мухата се огледа, потърка предните си крачета и забръмча из коридо ...

DragonLlabroe

Prose » Short stories, Others

1.6K

Професионалистката 🇧🇬

Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...

merryhell

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

1.5K 1 2

Прошката 🇧🇬

Тя не е нещо, което можеш да дадеш по задължение, а само когато си готов...
Прошката не е само думата "простих", а усещане за лекота. Непочувстваните думи се усещат от отсрещния като хлад, сковаване, но не и като прошка. Машиналното изричане на "Простих!", не дава лекотата, която съгрешилата душа оч ...

ponichka.1

Prose » Others

1.8K 2 3

Страх или безсилие 🇧🇬

Да не признаваш нищо постигнато от противника си говори,
че или те е страх от него,
или че му завиждаш,
или че не вярваш на собствените си възможности.

petkonpet

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Когато се връщаш 🇧🇬

Научих се... да мълча, когато се връщаш.
Научих се, да не правя крачка напред, когато стоиш срещу мен... Да отмествам поглед от твоя, за да не потъна в него отново. Научих сърцето си, да не се радва, когато ме обичаш за кратко... Да не казвам, че те обичам, когато гледаш в очите ми и шепнеш, че ти л ...

ЕлеонораДобрева

Prose » Others

1.4K 1

Марги - 19 🇧🇬

Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една ви ...

Marmadun

Prose » Novellas and novels

1.9K 1 4

Мъдрословия (13) 🇧🇬

145. Губиш тогава, когато паднеш духом.
146. Любовта в наши дни е циркова арена - има и еквилибристи, и жонгльори, и укротители на зверове.
147. Унищожи това, което не искаш да попадне в чужди ръце.
148. Селската идилия съществува единствено и само в мечтите на хората.
149. Любовта си тръгва. Приеми ...

Адриан

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 1

Любовта не се оправдава 🇧🇬

ЛЮБОВТА НЕ СЕ ОПРАВДАВА
Нямам намерение да се чувствам виновна.
Затова, че просто искам да си добре. И търся начин да се уверя, че е така.
Затова, че ми се ще всяка сутрин да ти пожелая прекрасен ден. И да те накарам да се усмихнеш. Дори да изглеждам глупаво понякога в опитите си.
Затова, че се стре ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

1.3K 3 3

В друг свят 🇧🇬

В друг свят
По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състо ...

Tu_nescis

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 2

Виенско кафе 2/ 49 🇧🇬

Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее ...

Elder

Prose » Novellas and novels

1.4K 4 2

Желание 🇧🇬

- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се вижда ...

Камето

Prose » Short stories

837 1

По сестрински 🇧🇬

Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. ...

ЛюсиЦ

Prose » Short stories

2.1K 4 10

Незабравима 🇧🇬

Образът ми – твоя кошмар. Неканена гостенка съм в срещите ти с нея. Целуваш я и виждаш усмивката ми. Смея се... Смея се на теб и глупавото ти влечение по нея. Коя по ред е след мен? Броиш ли ги още? И къде все пак остана сърцето ти? Забрави ли ме? Изгаряш ли още в любовта ми? Вчера бях твоят Рай... ...

ЕлеонораДобрева

Prose » Others

1.3K 3

Виенско кафе 2/ 48 🇧🇬

Прекарах и следващите пет месеца в безкрайни опити да накарам Борил да спре да пие. Крещях му, молех го, гонех приятелите му, пак го молех, после пак му крещях... и нищо. Накрая ми писна. Чашата преля една вечер, когато ме удари. Върна се мъртвопиян, строши една статуетка в хола, аз слязох да видя к ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2K 5 3

Думите, които не изрекох на глас 🇧🇬

Любовта за мен…
Всички обичаме любовта, нали? Всички искаме да бъдем щастливи и чакаме идеалния за нас човек... Няма точно време, в което трябва да го срещнеш, нямаме срок за намирането на сродната си душа и не съществуват учебници за намиране на любов. Въпреки това, за някои от нас любовта е урок, ...

ЕлеонораДобрева

Prose » Others

5.5K 3 2

Гузна съвест 🇧🇬

Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
З ...

Ve2666

Prose

1.8K 1 3

Злокобен капан 🇧🇬

Натрупалият сняг бе огромен, а валежът сякаш никога нямаше да спре. Мъглата се стелеше навсякъде, мракът все повече и повече притискаше автомобила към снежната земя и Алексей се опасяваше, че ще закъса някъде по преспите. Олга спеше дълбоко на другата седалка и навярно скоро нямаше да се събуди. Въп ...

donkooooo

Prose » Short stories

2.1K 7 7

Виенско кафе 2/ 47 🇧🇬

Половин година по-късно лежах на един тропически плаж и си приказвах с едни поляци. Видях, че жената от семейството с което бяхме дошли заедно ме търси и я повиках при нас, но тя ми направи знак аз да отида при нея.
– Борил е долу в бара и е много пиян. Трябва да го прибереш.
Въздъхнах:
– Отивам.
Тя ...

Elder

Prose » Novellas and novels

1.2K 4 3

Като приказка 🇧🇬

Като приказка
Като родена в приказка принцеса
в съня ми всяка вечер идваш ти,
и всяка сутрин питам се - къде си?
Гласът ми в тишината се топи. ...

gogata622

Prose » Short stories

810 2 1

Очите ти 🇧🇬

Не знам какви са ти очите.
На всички други им ги помнех.
Но твоите са някак си специални.
Леко променливи.
С игриви багри между пролетта и есента. ...

pamitam

Prose » Novellas and novels

1K

Преследван от смъртта - Глава Втора 🇧🇬

Глава Втора
Сблъсък с миналото
Дори шокиращото убийство не можеше да попречи на сивото ежедневие на гражданите. Всички малки магазинчета бяха отворени, всяко кафене вече беше пълно с измръзнали ученици, улиците бяха препълнени с хора, които бързо крачеха наоколо без да се оглеждат какво става около ...

MisterVanko

Prose » Novellas and novels

977

Мъдрословия (12) 🇧🇬

133. В черния цвят се крият отговорите на всички въпроси, които не ни дават покой.
134. Хората се боят от тъмното, понеже в техните очи, то е нещо неизвестно.
135. Ако в тоя свят има нещо светло, то това е тъмнината.
136. Лесно е да повтаряш чужди думи. Трудно е да измислиш свои.
137. Ако успееш да ...

Адриан

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

955 4

Short stories and prose by contemporary authors

Той 🇧🇬

Нетърпимо 🇧🇬

Комплеск за малоценност 🇧🇬

Трите прошки 🇧🇬

Да намериш себе си 🇧🇬

Отвлечена 🇧🇬

Мъдрословия (15) 🇧🇬

Гербери 🇧🇬

Виенско кафе 2/ 51 - последна 🇧🇬

Любов за десерт 🇧🇬

18+ Изкуствена кожа 🇧🇬

Мъдрословия (14) 🇧🇬

Не всичко е емиграция 🇧🇬

Представи си 🇧🇬

Намерила си майстора 🇧🇬

Червено 🇧🇬

Виенско кафе 2/ 50 🇧🇬

Писателят и празният лист 🇧🇬

Пътешествието на една муха 🇧🇬

Професионалистката 🇧🇬

Прошката 🇧🇬

Страх или безсилие 🇧🇬

Когато се връщаш 🇧🇬

Марги - 19 🇧🇬

Мъдрословия (13) 🇧🇬

Любовта не се оправдава 🇧🇬

В друг свят 🇧🇬

Виенско кафе 2/ 49 🇧🇬

Желание 🇧🇬

По сестрински 🇧🇬

Незабравима 🇧🇬

Виенско кафе 2/ 48 🇧🇬

Думите, които не изрекох на глас 🇧🇬

Гузна съвест 🇧🇬

Злокобен капан 🇧🇬

Виенско кафе 2/ 47 🇧🇬

Като приказка 🇧🇬

Очите ти 🇧🇬

Преследван от смъртта - Глава Втора 🇧🇬

Мъдрословия (12) 🇧🇬

Queue