Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...
Ти си готим пич. Дай да ти разкажа нещо сега. Има една умна мисъл.
„Самотата убивала а усамотяването раждало“.
Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.
Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ...
Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...
13. Червенокосата жена може да ти даде много повече, отколкото всяка друга.
14. Не съществуват грешни пътища. Съществуват грешни посоки.
15. Любовта може да те разочарова, но познанието не.
16. Сляп е този, който не вижда светлината в мрака.
17. Трудно приемаме, че красивият сън е просто сън. Още по ...
ЧАСТ ТРЕТА
Влизам у дома. Тихо е, предполагам, че Катя се е погрижила за това. В голямата стая някой се е потрудил, почистил. Ухае на свежест, приятен въздух. Врата се отвори. Тази зад която се намира спалнята на младото семейство. Снаха ми току- що е излязла от банята. Червения халат стига до глезе ...
Бях в осмия месец, тежах колкото кит и краката ми бяха отекли като корабни диреци, а имах среща в една кантора. На паркинга нямаше места, а идеята да вървя пеша повече от няколко метра ме ужасяваше, затова най-нахално си паркирах неправилно с мисълта, че никой няма да посмее да вдигне скъпа кола. Ко ...
Нейде, в страна, чието име ние не знаем, някога живееше един беден старец, който се препитаваше като рибар. Морето понякога беше жестоко към него. Доста често се случваше той да се върне в порутената си дървена колибка с празни ръце. Гладът и мизерията винаги бяха негови най-верни спътници. За своя ...
Името ми е Леон. Аз съм дете на нощта, приятел на самотата, бунтар в тоя свят на сенки и илюзии. Живея живота си ден след ден и през ехото на времената той минава, като пясък през пръстите ми. Живея между смъртта и живота от толкова дълго, вече не помня кога започна всичко, сякаш времето безвъзвратн ...
ДРУГИЯТ БРЯГ
Събух си обувките, чорапите, запретнах крачоли и минах през брода. Те стояха на моста и се целуваха.
Стигнах отсрещният бряг и нагазих в тревите от спомени.
Бе полунощ. Стояхме по средата на моста. Над нас – луна и звезди, отдолу – река, а отвътре разпенени чувства не просто текат, а бу ...
Студените пориви на вятъра преминаха на вълни през проядените зъбери на високите градски стени, спуснаха се в ниското сред крайните редици от схлупени къщурки, завихриха прахоляка от неравните калдъръмени улички, разбудиха листата в бръшляните, в старите брястове, в каваците и поеха невидими към сър ...
ЧАСТ ВТОРА
Очаквам баща ми всеки момент да отвори вратата. Работното му място е близо. Обедната почивка използва за да се прибере.
Удовлетворих желанието на племенника си. Пуснах анимация с - КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖИ - . Надявам се, че му е интересно.
Когато бях малък и аз харесвах костенурките. С децата ...
- Защо не пишете господине?
- Не знам за какво.
- Мислите ли, че сте написал всичко?
- Вероятно съм пропуснал едно-две неща.
- А защо не ги напишете? ...
1. Болката е вдъхновението, което тласка твореца напред.
2. Сълзите са най-чистото нещо, което човек може да сътвори.
3. Хората, които са винаги усмихнати крият най-много тайни.
4. Не съществуват по-искрено вдъхновение от болката и по-страшен враг от страха...
5. Живот без болка трудно може да бъде ...
В четвъртия месец започна да ми личи и решихме, че е време да кажем, че съм бременна. Прекарах няколко дни в чудене как да го съобщя на Криси. Накрая в една обедна почивка си поех дълбоко въздух и му звъннах:
– Имам да ти казвам нещо, удобно ли е?
– Да, какво е станало?
Погледнах го, беше станал мно ...
Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, ...
Малко са нещата в този живот, които могат да развеселят един двадесет годишен писач, чийто ум е зает да размишлява ежедневно върху безбройните уроци на науката, която хората наричат история. Следвайки една стара балканска черта, аз всячески се мъча да се различа от останалите и в един от опитите си ...
Училището опустя. Лала Пенка, чистачката свали розите от помътнелия пиринчен звънец и го прибра грижливо в чекмеджето на буковия шкаф. Шкафа го бе заварила преди четиридесет години, когато след майчинство бе постъпила в училището.
Тогава директорката Кечева я бе удостоила с честта тя първа да удари ...
За децата на партиите, счупените им играчки и ...
🇧🇬
За децата на партиите, счупените им играчки и асансьора в пирамидата на Маслоу.
Да са ни живи и здрави децата! Те са нашата утеха и упование за бъдещето.
Дваж по-здрави да са децата на партиите, те хем са деца на родители, но са и деца на Партия, загрижена за нашите съдбини и благоденствие. Амин !
К ...
Вчера гледах една интересна карта на Северна Америка. Карта на различните етноси наричащи себе си американци. Те бяха обозначени с различни цветове върху географската карта на Северна Америка, и приличаха на най-шарената черга, която някога сте виждали. Разбира се на една такава карта поради мащаба ...
Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си.
Там е. Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност. И жажда, неутолима. За нещо повече... ...
Десет години. Толкова минаха от началото на славния епос. На историята отбелязала бележити и не толкова светли мигове. Величави падения и крушения.
Борба.
Неспирал конфликт, който бележи началото и края, На времето, на пространството и на всичко онова, което го запълва и осмисля.
Мисъл. Има ли я? Ко ...
Бях легнала и Борил внимателно сложи глава на корема ми:
– Искам да усетя бебо.
Беше се цупил 4 дни за скандала и накрая му беше минало.
– В 7 седмица съм, Бори. Няма как да ритне.
– Не искам да рита, искам да го усетя. Галя я усетих в третия ясно, преди това ми беше като заглъхнала и бебо ми е така ...
/Къс разказ, последван от преработката му в едноактна пиеса/
- Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир въздебелата Айше, като с наслаждение отпийваше ракийката си.
Да беше видял, че Асан е влязъл в кръчмата, хич и нямаше да ...
ЧАСТ ПЪРВА
ИМЕ: ИВАЙЛО!
ГОДИНИ: 28!
МОЯТ ЖИВОТ, МОЯТА ИСТОРИЯ!
Маските падат за миг. Такъв е животът, въртележка на доброто и злото. Да живеем в мир, хармония и доброта? Не е възможно това! Като по филмите, лошите са около нас. Без тях няма да е интересно. Освен ако не сте от тези, които ревностно в ...
Истински разбираш колко обичаш нещо, когато го загубиш. Загубиш ли го, започне ли да ти липсва, само тогаз става ясна истинската му цена. Цената е производна на търсенето и предлагането или, иначе казано, на обичта и загубата. Обичаш ли нещо, загубил ли си го безвъзвратно, ще платиш и най-голямата ц ...
Романтичните приказки и вярата в звезди бяха оставили белези в душата му също както акнето бе оставило следи по лицето му, но си бе отишло безвъзвратно с младежките години. Тези наивни признаци на младостта той третираше като болест, която не може да се излекува, но все пак симптомите ѝ можеха да ...
Позволяваше му да я целува само по шията. Извърташе глава, подаваше я като лебед, косата ѝ оставаше настрани, накъдрена, влажна и тежка... Той я смучеше, целуваше и пак смучеше.
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуде ...
Беше най-обикновен есенен ден. Прибрах се от училище. Оставих тежката раница в стаята си, която беше на горния етаж и слязох долу за вечеря. Пиле с ориз, което брат ми приготви. Преди около два месеца родителите ни загинаха в самолетна катастрофа и сега сме само двамата. Справяме се някак си. Все ощ ...
След няколко вечери Борил ми казва:
– На вечеря сме утре в „Гълъба“, да знаеш.
Оправям едни документи и не му обръщам голямо внимание, само изхъмквам, че съм чула. Свършвам с работата и ставам да приготвя дрехите за утрешното ни излизане, Борил държеше да си ходим пременени в тон и се хващам, че не ...
Пролог
Годините са онзи крясък на птица посред нощ, който колкото и да се ослушвате, едва ли ще чуете повторно, а надникнете ли през прозореца ще мерните единствено крайчеца на нечие оперение...отлетялата птица, която никога няма да се върне под вашата стряха - това са те!
Ще ви запозная с родителит ...
Приятели, за пръв път се престрашавам да пиша нещо такова. Не ме винете за неточното произведение, те първа се уча.
Седиш до мен на педя разстояние. Толкова си близо, а всъщност си толкова далеч. Чакам с трепет края на всяка работна седмица, защото знам, че през уикендите ще си тук и ще мога да те в ...
Петата Божия заповед
„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог”.¹
Това е първата заповед с обещание - за да живееш дълго. Каква връзка може да има почитта към родителите с продължителността на живота на човека? Нима това има някакво значение? ...
1.
1991 г. с. Кърнаре
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. ...
Толкова много те обичам! Дори не можеш да си представиш... Обичам смеха ти, обичам начина, по който говориш, за нещата, от които си мислиш, че разбираш. Обичам аромата ти, обичам стила ти. Ти пък обичаш да се подценяваш. Постоянно говориш глупости! Как можеш да си по-красив, или по-умен, как дрехите ...
ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, ...
О, по-съвършена от Т 34! О, по-вълнуваща и от Парад на победата в Москва!
Накъдето и да се обърна, мерникът на взора ми вижда само вас, защото съм под обсада на Любовта! Но нима кръговата отбрана на сърцето ми ще издържи на силните като преки попадения от осколъчно-фугасни снаряди чувства!? Колкото ...