Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Кидония - Трета част 🇧🇬

3.
Хубаво е да имаш момиче до себе си. Катя непрекъснато мърда и от време на време се стряска, но нейното дишане ми действа ободряващо. Щом открихме човешките останки никое от момичетата не пожела да спи само. Претърсихме внимателно другите стаи, но повече не открихме нищо подозрително. Проблемът на ...

ДжонЛейзър

Prose » Science fiction & fantasy

783 1

Оправна кака 🇧🇬

Вратата на кафенето се отвори и в очертанията ѝ се появи една руса главица, последвана от десет сантиметрови токчета. Притежателката им отръска от раменете си снега в помещението и се огледа. След минутка забеляза своята приятелка в дъното и се провикна:
- Вивенце-е-е-е!!! – като размахваше весло ръ ...

aleksandra79

Prose » Short stories

1.7K 2 12

Литературни мартенички 🇧🇬

Дойде ли месец март, малки и големи се закичват с мартенички за здраве, щастие и късмет, вярвайки, че разпукващият се за нов живот свят ще дари слънчева светлина на всяка душа. Улиците преливат от червено-бял разкош, търговците предлагат богат избор на минувачите.
Творците са хора като всички остана ...

inakrein

Prose » Others

1.2K 1 8

Мостът на прокълнатата 🇧🇬

МОСТЪТ НА ПРОКЪЛНАТАТА
„... Ниското есенно слънце, прилично повече на ярка луна, бавно се скри зад армията от черни облаци, които сега бързо и смело завладяваха студеното поле на небето. Във въздуха се разнесе онзи аромат на овлажнен прахоляк приятен мирис на дъжд. Тревите в полето бавно започнаха д ...

demi

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.6K

Весели пуканки с комерсиални и... Част 4 🇧🇬

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 4
- Ама аз това не разбирам също! Защо зародишът да се води чуждо тяло? Той нали е собственият плод на мама. Все пак не е вчерашната по-голяма почерпка на тате… Бебе си е! Нали?!
- Да! Бе ...

rygit

Prose » Novellas and novels

744

IT готварска рецепта 🇧🇬

Задушена платка на бавен рестарт
Необходими продукти:
- Дънна платка - 1 бр.;
- Компютърни вируси - 2-3 бр.;
- Твърд диск - 1 бр,; ...

duffmckagan

Prose » Humorous

908 1

Кидония - Втора част 🇧🇬

2.
И през ум не ми е минавало, че когато пристигна на Марс ще ме посрещнат с хляб и сол. Но празната и безмълвна станция ме озадачи. Дори и никой от корпорацията да не си беше направил труда да каже на заселниците, че идват нови попълнения, все щяхме да срещнем някакви хора. Най малкото силният рев ...

ДжонЛейзър

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

802 1 1

Акули 🇧🇬

Хората трябва ясно да разберат че,депутатите
не са избрани от тях, за да им помагат.
За да се надява един човек от народа че,
един политик може да му помогне, е същото,
като да се надява че, една акула може да му помогне, ...

SabiZhurnalov

Prose » Others

1.5K 1 5

Любовта е способна на най-доброто и на най-лошото 🇧🇬

Любовта е способна на най-доброто и на най-лошото.
Само не ми казвай, че най-важно е да сме приятели. Късно е вече за предпазни колани, въздушни възглавници и застраховки живот.
Вече се сблъскахме! А никой не идва да ме прибере, да ме превърже, да ме излекува и да ме прегърне. Ще трябва да стана и д ...

Kalisi

Prose » Short stories, Letters

1.5K 3

IT прочит на "Дядо вади ряпа" 🇧🇬

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета живеел един стар и беловлас системен администратор, известен с никнейма "Дядото", който всички юзъри наричали така, тъй като бил дядо по права оптична линия на Правец 82. Някога "Дядото" архивирал дълбоко в харддиска на компютъра си работн ...

duffmckagan

Prose » Others

936 2

Признание 🇧🇬

В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна.
Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те
как вървиш
как вървиш
как вървиш ...

ЕлисаветаЕмилова

Prose » Letters

1.5K 1

Кидония - Първа част 🇧🇬

1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програма ...

ДжонЛейзър

Prose » Science fiction & fantasy

794 1 3

Романтичен мъж и лайкучка 🇧🇬

Романтичен мъж и лайкучка
Ганка беше единствената мома в забутано Пернишко село край границата със Сърбия. Сама мома, ама хубава като за двайсет, така се тупаше в гърдите баща ù бай Радой, мъж мустакат и въобще надарен откъм косми по цялото тяло. Вечно чорлав, с мазен от носене каскет, с избелели па ...

latinka

Prose » Humorous

1.3K 2 7

Парижаните 🇧🇬

> Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...

beggins

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1K 1 2

Тридесет крачки до Америка 🇧🇬

Тридесет крачки до Америка
Четири след обед декемврийско време. Здрачът вече захлупва селото. Бай Денчо облича шубата, нахлупва шапката със свалени наушници и тръгва на поредната си разходка из селото.
Та той по цял ден е в къщи. Не че няма домашни работи, които да свърши. В селска къща и селски дво ...

anwel

Prose » Short stories

723

Равносметка 🇧🇬

Нас емигрантите много ни бива в равносметките. Българинът като стъпи на чужда земя, без значение за какъв бохем или епикуреец се е мислил или минавал пред съгражданите си, започва да цепи на две и пфенига и пенито, а пък всемогъщият цент направо го прави на микроелементи. В главата му превключва няк ...

B

Prose » Letters

2.2K 3 6

За летенето 🇧🇬

Запитвали ли сте се как сте стигнали до летенето?
Мога да ви разкажа за себе си.
Някъде 91-ва на мен летенето ми се върти в главата. Една моя приятелка имаше гадже парапланерист. Колко планове кроях да се запозная с него. Но може би ме е било и страх, защото когато след 6 месеца разбрах, че си е счу ...

Oracle

Prose » Short stories

1.9K 4 3

Там, под покрива 🇧🇬

Под покрива имаше една ниска и тясна ниша – винаги тъмна, влажна и задушна, дори през зимата. Там живееше, ако може да се каже така. Не му трябваше светлина, а помещението се проветряваше самò: през малките цепнатини на гредите влизаха и снопове задимена виделина, и кислород. Имаше нужда от много ки ...

exuded

Prose » Short stories

704 1 3

Машината 🇧🇬

Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. ...

Lebovski

Prose » Short stories

952 3 4

Хари 🇧🇬

Реших да играя „va bank”. Да опитам. Въпреки че едва ли някои ще се хване. Реших да си търся партньор. Не можех да лъжа, и трябваше да му кажа,че съм болна. Не от грип, който минава за една седмица, а от тежка неизлечима болест. Колко ми остава, не знаех.
Получи се това, което очаквах.
Отидох на пър ...

светлани

Prose » Short stories

756 1 1

Гробът на Димо- Клетвата (откъс) 🇧🇬

И като вървяхме така нагоре по стръмнината, отведнъж пред нас се появи голо, равно място и грамаден мраморен саркофаг, който с времето и от собственото си тегло беше потънал до половината в земята. Десет лакти широк и дълъг от тука до Стамбул. Защо ли го намираме точно на това място? В пустинята. В ...

khanas

Prose » Short stories

1.7K

Мъжът, който открадна сърцето ми 🇧🇬

- Аз убих Джудит – каза жената с бялата рокля, с лилията в косите, с чисто новата, искряща в празнично златно халка. Аз убих Джудит, каза младоженката.
Пианистът се втренчи в лицето й, и въпреки, че тя се бе надвесила - над него, над клавишите, над страниците с ноти, имаше чувството, че сините й очи ...

Светлана_Видинска

Prose » Short stories

2.1K 4 7

Китара, алкохол и останалия свят - 2 част 🇧🇬

Човекът изгледа премрежено Ивайло и го заговори.
- Дошъл си тук, за да спиш по-добре или на лов за сервитьорки?
Ивайло се обърна, отпи показателно от бутилката и му каза:
- Не може ли и двете.
Чичото му отвърна със лек подигравателен кикот: ...

Рустислав

Prose » Short stories

680

Сестри 🇧🇬

Сестри
Бяха почти неразделни, от времето, когато Обич пристигна в този свят. Любов го обитаваше изначално. Живееха сред хората и съпътстваха влюбените. Понякога, Обич се настаняваше в очите на единият, а сестра ѝ, в сърцето на другият. Нямаше своеволие в изборът им, всичко беше написано в Небесната ...

zelena

Prose » Short stories

1.5K 1 3

Ти 🇧🇬

Ти си едно създание, пълно с особености. Рядко се обаждаш, но когато го правиш, думите, излизащи от тези черешово- сладки устни, са енигми. Ти си едно загадъчно същество, един архаичен пъзел, който всички искат да дешифрират и запазят за себе си. Очите ти премигват с неизречени пакости; лицето ти ви ...

margo88

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 1 1

Китара, алкохол и останалия свят - 1 част 🇧🇬

Слезе той от самолета и се запъти към изхода на летището. Бе се подсигурил със едно вълшебно устройство на новия свят наречено MP3 плейър и чифт остъргващи слуха слушалки. Олюляваше се леко от предишните вечери на тежък алкохол. Колелцата на куфара му, формата на които бе заприличала на десният пред ...

Рустислав

Prose » Short stories

962 1

Сватбен подарък 🇧🇬

– На този свят всеки може да бъде смачкан, купен или пречупен, просто трябва да познаваш страховете и желанията му. Има една история за един съдия, изключително честен и неподкупен. На края на живота му една млада журналистка му задала въпроса:
„– И все пак как никога не се поддадохте на изкушението ...

Elder

Prose » Short stories

869 2 6

Та, както казва Шопенхуер 🇧🇬

Та, както казва Шопенхауер…
Спортната фамилия на Никола Карапейчовски се скупчи около масата и главата на семейството с вещина разпарчетоса двете печени пилета. Стартът на обяда беше даден, ама и без да си вещ в семейните нюанси, се виждаше, че между тях витаеше някаква зле спотайвана драма.
Преди д ...

latinka

Prose » Humorous

1K 2 10

Не било баш тъй 🇧🇬

НЕ БИЛО БАШ ТЪЙ
Завързаха кучетата по перваза на полянката, напалиха огън, насядаха край него и отвориха раниците. Беше дошъл най-хубавият момент от ловния излет — когато се вадеха шишетата с вино и ракия и се развързваха месалите — отваряха се душите и се разсипваха от там с пълни шепи: спомени, ил ...

Мильо

Prose » Humorous

1.3K 1

Такъв е животът... 🇧🇬

Разкъсвам дрехите си. Боря се за въздух. Прекалено е тясно. Затворена съм в малка черна кутия. Пръстите ми дерат по грапавите ѝ стени, ала ноктите ми се чупят и оставят малки кървави следи. Не виждам нищо, но усещам всичко. Боли.
Изведнъж става светло за миг и бързам да си взема глътка въздух, ала т ...

Aphrodite

Prose » Short stories, Others

1.2K 1

Мария и Петър пета глава 🇧🇬

Все още пътуваха към столицата. Емилия караше спокойно, не беше бясна или ядосана. Живее с болната си сестра и майка си, която се грижи за нея. Мария не осъзнаваше какво се случва: болницата, срещата с Емилия!
- Как се казваш?
- Мария....., а имах предвид Мариян. Петя ми е сестра
- така ли! И аз има ...

angelskiogyn

Prose » Short stories

1K

Телесната повреда 🇧🇬

Не е хубаво хората да си причиняват телесни повреди. Нетелесни може, за тях трудно осъждат, пък и всеки у нас си е малко смахнат, така че нетелесно всички сме добре само условно.
Телесната повреда е лошо нещо. С телесна повреда може да станеш инвалид. У нас инвалидите са много, твърде много за броя ...

exuded

Prose » Humorous

912 1 2

Фатална грешка 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...

evgeniagenka

Prose » Short stories, Humorous

1K 2

Жената на музиканта 🇧🇬

Тя не може да пее, нито да свири на каквото и да било, тя само живее с музиката. Като ученичка пеела в хора, ама я изгонили бързо. Слушала музика вкъщи, на грамофона, на касетофона, после и на CD. Танцувала. Сама, за да не я види никой. Обичала един китарист и обикаляла концертите по читалищата в Со ...

Lenni

Prose » Others

1.8K

Тайната на имението Калуидж (3-та част) 🇧🇬

Тайната на имението Калуидж (3-та част)
ужаси
Стаята бе празна, но сенките на предметите зловещо се издуваха под светлината на полилея. Аз лежах неподвижно на леглото, треперейки и очаквайки да ме нападне неизвестен, невидим враг. След малко хватката на кошмара започна да се разхлабва и аз взех да р ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1K 1 6

Щастието 🇧🇬

Та щастието е нещо, което всяка блондинка търси в портмонето си и което всеки бездомник дръзко зърва по тротоара. Щастието също се намира в малките неща. Има огромно значение в това къде момичето ще се облегне, докато гледаме филм. Дали на стола, на дивана, или вместо всички тези стабилни предмети н ...

Рустислав

Prose » Others

936 3

18+ Петък вечер 🇧🇬

Беше късна петък вечер. И двамата, абсолютно отделно един от друг, бяха решили да отидат на парна баня. Единственият начин да оставиш напрежението някъде в забързания делник. Първи влезе той, приготви се и се запъти към залата. Разминаха се в коридора, но тя така се беше сгушила в якето си, загледан ...

snow__queen

Prose » Erotic

2.8K 4 8

Vita Mortalis 🇧🇬

Caput III
(глава трета, част първа)
"Грешни решения"
Нямаше нищо останало тук.
Само мрак и пусто пространство. Нямаше за какво да се задържа – не можех нито да се предам, нито имах волята да продължа, нито притежавах нужното желание да се боря, защото нямаше за какво. Наказанието ме държеше на Земят ...

Nevium

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Erotic

1.2K

Разказ 🇧🇬

Разказ
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, хар ...

cosigin

Prose » Short stories

857

Заядливо, към щастието 🇧🇬

Щастието е дребнаво, страхливо нещо. То злобее в своята тленност и често е синоним на алчност. Къде е то, когато стане трудно? Скрито под някое легло, се надява гръмотевиците да не го спукат, както игла би спукала балон? Или пробягва от очила на очила, защото може да живее само под розово небе? А ка ...

Madeleine

Prose

849

Short stories and prose by contemporary authors

Кидония - Трета част 🇧🇬

Оправна кака 🇧🇬

Литературни мартенички 🇧🇬

Мостът на прокълнатата 🇧🇬

Весели пуканки с комерсиални и... Част 4 🇧🇬

IT готварска рецепта 🇧🇬

Кидония - Втора част 🇧🇬

Акули 🇧🇬

Любовта е способна на най-доброто и на най-лошото 🇧🇬

IT прочит на "Дядо вади ряпа" 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Кидония - Първа част 🇧🇬

Романтичен мъж и лайкучка 🇧🇬

Парижаните 🇧🇬

Тридесет крачки до Америка 🇧🇬

Равносметка 🇧🇬

За летенето 🇧🇬

Там, под покрива 🇧🇬

Машината 🇧🇬

Хари 🇧🇬

Гробът на Димо- Клетвата (откъс) 🇧🇬

Мъжът, който открадна сърцето ми 🇧🇬

Китара, алкохол и останалия свят - 2 част 🇧🇬

Сестри 🇧🇬

Ти 🇧🇬

Китара, алкохол и останалия свят - 1 част 🇧🇬

Сватбен подарък 🇧🇬

Та, както казва Шопенхуер 🇧🇬

Не било баш тъй 🇧🇬

Такъв е животът... 🇧🇬

Мария и Петър пета глава 🇧🇬

Телесната повреда 🇧🇬

Фатална грешка 🇧🇬

Жената на музиканта 🇧🇬

Тайната на имението Калуидж (3-та част) 🇧🇬

Щастието 🇧🇬

18+ Петък вечер 🇧🇬

Vita Mortalis 🇧🇬

Разказ 🇧🇬

Заядливо, към щастието 🇧🇬

Queue