Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...
/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...
Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...
Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между д ...
На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...
Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...
Всяка вечер, ние (т.е. homo sapiens) си лягаме със самодоволна усмивка... без да се изхрачим в лицето си когато застанем пред огледалото! Точно тогава, на секундата, пада перде пред иначе орловия ни поглед, но не, не защото сме били безгрешни през деня, а просто защото сме изразходвали всичките си с ...
Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...
Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...
Представям си как някъде в бъдещето ще вечерям с дъщеря ми (ако Бог така отреди). Няма да промълви и думичка, ще гледа само в чинията и бързо ще си отиде в стаята. Майчиният инстинкт ще ми подскаже, че и тя преживява същото, през което минават почти всички момичета на нейната възраст. Ще я прегърна, ...
Казано директно, лично аз, до ден днешен, не съм се срещал с нито един човек, който да се смята за по-глупав от мен. А вие срещнахте ли човек, който да се смята за по-глупав от вас? Много ми е любопитно, не че ме интересува, защото и аз се смятам за по-умен от вас – точно така, както и вие се смятат ...
В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...
Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...
Образец на възпитание
Станимир Ветков е много специален мъж. Като изваден от филм за едновремешните аристократи, които дори и да пръднат, го правят с финес и го докарват в съответната подходяща октава. На тези обноски го учеше от най-ранна възраст майка му Поликсена, която считаше доброто възпитание ...
– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...
Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:
– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на п ...
Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...
МОЖЕ ЛИ ЕДНА УСЛУГА?
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...
„Магически реализъм“ в кубинското ежедневие
Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, ко ...
Стоях между двата хълма. Хем ми се плачеше, хем... ох и аз не знам какво... Тука са нашите царе. Чувам стъпките на неспокойните им сенки. Вампирясали. Загдето над гробовете им се вдигат турски текета. А поганци славят чужд Бог върху честните им кости. Хайде оставете другите, само Калояна да е – стиг ...
Вървиш бавно през лятото на своето сърце. Светлините на града угасват и само жълтите светофари мигат като светулки, блуждаещи в мрака. Стъпките ти отекват между стените на спящите сгради. Разпалваш с устни последната цигара, която ти прави компания в тази нощна разходка и жадно вдишваш всяка мисъл, ...
Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:
– Какво решихте за името?
Светла ме погледна:
– Казах ти, Александър.
Поклатих глава: ...
София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
Пътувах с Маргарита към Габрово. Вчера се обадих на майка ми, не бяхме се чували от лятото. Попитах я, може ли да им гостувам на Бъдни вечер. Мама отначало се притесни, обсипа ме с въпроси да не се е случило нещо лошо и трябваше да положа максимални усилия за да я убедя в обратното. Казах ѝ, че ще б ...
Дори болката от скръбта не е толкова мъчителна и тежка, колкото от загубата на любовта. От смъртта ни остава хубав спомен за човек, надгробна плоча, над която да поплачем и някой, който да ни пази духом... От любовта остават тежки спомени, които изгарят душата ни. Тлеят дълбоко в съзнанието ни и нак ...
Стана първи януари 2019 година и целокупният български народ забрави за отминалата Коледа, съвсем пропусна и Новата година. Имаше защо. Масово, спонтанно и възторжено в началото на този ден се изпълваха площади, космодруми, тоалетни и министерства, за да отпразнува нацията новата обединена мъдрост н ...
– Изкъпи се, хапни и ще отидем при бебето. По-бързо, защото най-късно в 11 и половина трябва да сме там.
– Защо го изписват днес?
– Не го изписват, Кристиане. Роди се само преди 3 часа.
– Тогава защо по дяволите ме накара да дойда днес?! Зарязах си важните работи защото Светла е решила да си играе н ...
Малко преди полунощ е. Отново настъпи това време от денонощието, в което липсата ти се усеща най-силно. Взирам се в звездното небе през прозореца, защото знам, че и ти правиш същото в този момент. Гледаме една луна, едно небе, едни звезди и това ме кара да те почувствам по-близо до мен. Вече е полун ...
Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...
Учител по неволя
Страх и омраза в училището[1]
Но за какво е този труд, кажи ми...[2]
Джефри Чосър
Г-н Многознаев се беше запътил към училището, в което работеше вече трета година. В началото му се струваше, че е прокълнат с неблагодарна професия, която дори не можеше да упражнява нормално, защото б ...
Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...
ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...
СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...
Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...
Както стоманата се калява докато е гореща, така и мъжът се калява в битка и огън. Бъди винаги, приятелю, с добро и честно сърце, бъди свободен човек! Братството между хората се калява с огън, братът скача в огъня за брат си и не пита и не се мае страх ли го е или не, но пази честа на кръвта си. Мног ...
В часовникарското ателие бе тихо… или почти. Защото времето никога не се измерва в пълна тишина. Чуваше се леко тиктакане, проскърца дъска, малка мишчица с тънка опашчица пробяга по работната маса, обсипана с очарователни наглед чаркове, механизми и странни инструменти, и сякаш отнейде долетя детска ...
– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга ...