Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Лунен танц 🇧🇬

Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...

Слънчева_усмивка

Prose » Others

1.7K 3

Тсалайдон 🇧🇬

Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...

Cryptkeeper

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1K 1

Кукли! 🇧🇬

Небето, грозно, простираше непраното си бельо. Парцаливите облаци покриваха сивите блокове. Черни гарвани се изнасяха на ята, избягвайки веещите се парцали. Дърветата клатеха сухи, оголени клони. Едвам дишах. Напоследък всичко ме задушаваше.
Застанах на ръба на покрива, мястото на което самоубийците ...

OlesyaNikolova

Prose » Short stories

978 4

Един нормален ден 🇧🇬

Прибирам се към къщи и пътьом решавам да вляза в кварталния магазин. Освен продавачката има само една жена, така че бързо ще свърша работа, или поне така си мислех.
- Искам сок от праскова.
Получава го, плаща, прибира си рестото и сока в чантата, обръща се да си тръгне, но в този момент решава, че е ...

satanas

Prose

1.2K 4

Манолова захар 🇧🇬

Манолова захар
Не претендирам за компетенция по въпроса, но маноловата захар е позната сред запалените риболовци, ама те не си признават. Та думата ми е за Милан - берберина, същия дето удари ли черковната камбана съботно някак си, запрята такъмите и с Манол - бакалина, се инсталират край язовира, т ...

кolobok

Prose » Humorous

1.4K 1 4

Лов на котки (I) 🇧🇬

I
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я бива ...

ohayo

Prose » Novellas and novels, Erotic

1.3K 2

Ако можеше да говори 🇧🇬

Ако можеше да говори
Какво би могло да се промени в живота ви, ако познавахте някой премъдър и дълголетен старец, който е жив свидетел на всички събития в българската история? Само ако можеше да говори нали? Има какво да разкаже.
Извисил високата си, вече оредяла на места корона и разперил дебелите ...

parvanski

Prose

1.3K 2

Слепи желания - втора част 🇧🇬

Изведнъж той отлепя устни от моите след като сме се целували без прекъсване няколко минути. Аз дишам тежко и едва намирам сили да го погледна. В очите му съзирам...жажда! Той иска още от мен! Сивите му очи са приютили някакъв странен, дивен пламък в себе си. Устните му са влажни, както и моите, а го ...

Elanni

Prose » Erotic

1.9K

Гледаме един свят, виждаме различни неща 🇧🇬

Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...

ПеЙо

Prose » Others

818 2

Чудовище 🇧🇬

Тригодишното момченце се е свило под завивката и трепери, впило трескав поглед в тънката ивица светлина под вратата. Мъждивата нощна лампа свети, но не може да разпръсне сенките, застилащи ъглите. Хладен ветрец полъхва откъм прозореца до леглото. Момченцето се надява, че този път чудовището няма да ...

Ambrouse

Prose » Short stories

943 5

Зачел съм се в изгубеното и друсам черно! 🇧🇬

Зачел съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в ъглите. Прескачам черни точки на раздяла, сипвам по малко мастило за да продължа нататък.
Зачел съм в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли, разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с ацетон.
Зачел съм се в думи, ...

OlesyaNikolova

Prose

904 2

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана 🇧🇬

Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...

Little-Lion

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

2.2K 1 3

18+ Блокада (за конкурса) 🇧🇬

Чух сирената…
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше кат ...

cattiva2511

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.6K 2 8

Човешкото лице на климатичните промени 🇧🇬

Йоанна седи на перваза. Натрупаните около й възглавници неистово се борят с изкуствената си природа в опит да й създадат уют. Една дори се старае да наподоби късче от горска ливада, но така модерната й геометрична щампа безмилостно я затваря зад решетка, забранявайки й безусловно дързостта да бъде н ...

just-inlove

Prose » Short stories

1.5K 3 3

Първа среща 🇧🇬

Първа среща
"България не ме обича, но аз съм ебати пича" - на фона на джип с тъмни стъкла, юнак с камуфлажни дрипала размахва ловната пушка на зетя, утепала не едно и две прасета. Така примамваше жертви в нета не твърде младият Сотир, един същински богатир, вдигаше 100 кила от лежанка, готов да обру ...

Василико

Prose » Short stories, Humorous

1.9K

Сватба 🇧🇬

Дойде време и аз сватба да вдигам. От две години искам да се оженя, но, уви, няма булка. Жени – какво да ги правиш? Искат нежност – давам им я. Искат романтика – давам им я. Искат закрила – давам им я. Но поискам ли сватба – бягат! Бягат още щом падна на колене, без да изчакат предложението ми. Ведн ...

NikoVat

Prose » Short stories, Humorous

1.5K 7

Истинска любов 🇧🇬

Отправих поглед в дълбоките му, като безкрайно море очи. В тях се четеше безусловната и искрена любов, плахо прокраднала се във всяко кътче от душата му. Една единствена мисъл на съмнение вгорчаваше щастието му и тровеше живота му: „Ами ако тя не го обича...?“
Нямах думи... Очите на този човек казва ...

М.Я.

Prose

802 1

Лъвът ни е виновен 🇧🇬

Нито сме на север, нито сме на запад. Някъде между тях. Значи сме нещо средно между двете или по-скоро нещо неопределено. И все пак съществуващо. Така де - съществуващо. С идеята да се възродим. От какво? Като че ли сме имали някаква славна история, пък се а загубила някъде из годините, за което ние ...

Daytona

Prose » Humorous

1.5K 1

Негоден нещастник 🇧🇬

НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...

exuded

Prose » Short stories

692

Лента от спомени 🇧🇬

Отиде си и след себе си остави студена януарска температура в душата ми. Болката се пропи във вените като отрова, убивайки всеки сантиметър надежда, че някога всичко ще се оправи. В съзнанието ми заседнаха всички онези красиви спомени, които обилно поливам със сълзи напоследък и за неопределен перио ...

Ничия-Долче

Prose » Short stories, Others

876

Някога 🇧🇬

"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се слива ...

zelenvik

Prose » Others

1.5K 3 7

Като без дом 3 🇧🇬

В есенната тъжна утрин тополите безпомощно размахваха ръце. Те сякаш молеха за още малко време, преди да изпаднат в зимното вцепенение. Някъде се долавяше слабият звук на уморена гугутка, която смирено изпраща лятото. До огромната зелена порта на скромна, провинциална къща стоеше малко момиченце. То ...

m770921

Prose » Others

779

Метаморфоза 🇧🇬

От малка все ми се случваше да се влюбвам. Било то ежедневно в някого или в занимание, което осмисля живота ми. Но този път влюбването беше различно, наподобяващо процес на падаща звезда. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост, предизвикв ...

Ничия-Долче

Prose » Others

930 1 3

Нощно небе 🇧🇬

Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличах ...

Stransky

Prose » Others

1.4K 1 1

"С" като съдба (3) 🇧🇬

60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

1.5K

На лечение 🇧🇬

Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...

Hordalendingen

Prose » Humorous

1.5K 2

"С" като съдба (2) 🇧🇬

40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

1.3K

И ето той дочака със своите очи да види 🇧🇬

И ето той дочака със своите очи да види
Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесва ...

parvanski

Prose » Short stories

1.4K 1

Чернова 🇧🇬

Един бял лист хартия... Или просто едно начало.
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съ ...

DarkRedRose

Prose » Others

905

Раздялата 🇧🇬

Раздялата е прекрасно нещо! Особено, когато приключиш връзка, в която не си бил особено щастлив. Но колко по-щастлив можеш да бъдеш сам? За какъв се определяш - за сам или за самотен? Защото да бъдеш необвързан е еднакво трудно, колкото и да си във връзка.
Една от тайните на добрата връзка са компро ...

RumyanaMomchilova

Prose » Short stories

1K 2

Приятелска шега 🇧🇬

Самочувствието ми е ниско 1,85. Ходи със скъсани обувки дори и през лятото. Не обича да се бръсне и къпе.
Най-често може да бъде видяно да пие бира на някоя пейка и да се чуди, ако гъбичките на краката се излекуват, ще може ли най-после лятото, да носи джапанки.
Евтини са!
По 5 лв. се намират.
Изтър ...

OlesyaNikolova

Prose » Short stories

1.1K 13

Е, да те запозная ли 🇧🇬

Тя ли? Тя е от онези – безплатно красивите. Без нужда от грим или старание. Красотата й идва някак естествено – отвътре. Но пък това е само повърхността. И далеч не е най-интересното.
Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират. Едно е сигурно обаче – с нея никога няма да ти е скучно.
Съз ...

deepimpact

Prose » Short stories

1.3K

Дивият Рай 🇧🇬

„Събуди се, въздигни се, или падни завинаги.“
Сър Джон Милтън, „Изгубеният рай“
В една задушна юлска нощ, обзет от скука, Бог се замислил колко е досадно да си сам. И изведнъж му дошло на ум да се развесели с някой от своите „божествени“ анекдоти. Най- доброто, измисляно някога - да „изобрети“ същес ...

ema-bovary

Prose » Short stories

1.9K 2 5

"С" като съдба (1) 🇧🇬

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

1.6K 2

Завръщане 🇧🇬

Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?!
И искало ли ти се е да върнеш времето назад и да го спреш точно в този момент?
Още с пристигането да се заглеждаш в случайните минувачи и да търсиш познатите очи.
Да дочуваш телефонен звън и познати думи" Погледни напред, почти до теб ...

Serendepity

Prose » Short stories

1.2K 1

Един безумец стига 🇧🇬

ЕДИН БЕЗУМЕЦ СТИГА
Трето действие на Едноактна пиеса в едно или още няколко действия и Завръщането на пророка.
Действащи лица:
ПРОРОК
БЕЗУМЕЦ ...

йеромонах

Prose » Others

923 1

Прозрение 🇧🇬

ПРОЗРЕНИЕ
Любовта ми действа обезсърчително.
Преди време, бях още ученик тогава, тъкмо да се влюбя - и тя се премести в друго училище. Много време страдах. Така и не разбрах къде точно се премести девойката, но аз дълго не премествах поглед към празния чин, който остави на втория ред в класната стая ...

exuded

Prose » Humorous

969

За първата любов........ с любов 🇧🇬

За първата любов....
...с любов.
Онзи странен първи трепет. Всеки го е изпитал, но по различен начин. Някои е отказал от любовта, други е направил безнадеждни романтици. Моята истина е някъде по средата. Тя промени мирогледа ми и ме инжектира с надежда, че няма невъзможни неща. Тогава всичко беше на ...

RumyanaMomchilova

Prose » Short stories, Novellas and novels

1.2K

Детско сърце 🇧🇬

Туп, туп, туп, помислих, че някаква топка се търкаля по стълбите, но .....
Отново туп, туп, туп, излязох в коридора, за да видя кой си играе с и без това обтегнатите ми нерви.
Отворих дървената врата, която изкрещя в сумрака.
Туп, туп, туп. Запалих мъглявия поглед на лампата, която едвам пускаше све ...

OlesyaNikolova

Prose » Short stories

1.1K 8

Предсказанието на големият асансьор 🇧🇬

Как искам да ме носи в тъмнината
Самолета на крилете си огромни
Да срещна пак над Англия зората
И да се рея над Балканите вековни
В далечината Витоша да зърна ...

B

Prose » Short stories, Others

2K 1 3

Short stories and prose by contemporary authors

Лунен танц 🇧🇬

Тсалайдон 🇧🇬

Кукли! 🇧🇬

Един нормален ден 🇧🇬

Манолова захар 🇧🇬

Лов на котки (I) 🇧🇬

Ако можеше да говори 🇧🇬

Слепи желания - втора част 🇧🇬

Гледаме един свят, виждаме различни неща 🇧🇬

Чудовище 🇧🇬

Зачел съм се в изгубеното и друсам черно! 🇧🇬

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана 🇧🇬

18+ Блокада (за конкурса) 🇧🇬

Човешкото лице на климатичните промени 🇧🇬

Първа среща 🇧🇬

Сватба 🇧🇬

Истинска любов 🇧🇬

Лъвът ни е виновен 🇧🇬

Негоден нещастник 🇧🇬

Лента от спомени 🇧🇬

Някога 🇧🇬

Като без дом 3 🇧🇬

Метаморфоза 🇧🇬

Нощно небе 🇧🇬

"С" като съдба (3) 🇧🇬

На лечение 🇧🇬

"С" като съдба (2) 🇧🇬

И ето той дочака със своите очи да види 🇧🇬

Чернова 🇧🇬

Раздялата 🇧🇬

Приятелска шега 🇧🇬

Е, да те запозная ли 🇧🇬

Дивият Рай 🇧🇬

"С" като съдба (1) 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

Един безумец стига 🇧🇬

Прозрение 🇧🇬

За първата любов........ с любов 🇧🇬

Детско сърце 🇧🇬

Предсказанието на големият асансьор 🇧🇬

Queue