Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Феникс 🇧🇬

Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но мо ...

Anila

Prose » Short stories

541 1

Кексов ад, Мама и ти. 🇧🇬

Тази вечер беше поносимо тъжна. Ти не беше мърдащ кактус в корема ми, а по-скоро информационен шум. Жужеше ми, а аз си слагах тапите за уши. Няма те. Няяяяма. Но, естествено, разплаках се. Съвсем за кратко и точно на вратата (врата и праг винаги значат колебание). От мен висяха телата на думи, които ...

TeMiDa

Prose » Others

1.3K 6

Критикарят 🇧🇬

Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...

hristam

Prose » Short stories

1K 1

Аз съм истината (т'ва е кратък хорър) 🇧🇬

Моментът, в който тя влезе в стаята, разбрах че имаше нещо нередно. Мислите ù бяха неспокойни, все едно кошмари и ужаси плуваха в спокойните води на съзнанието ù. Сините ù очи бяха въоръжени с най-болезненото оръжие за една жена - сълзи. Въпреки това беше красива. Сълзите ù падаха и се разбиваха по ...

horror-maniac3522

Prose » Science fiction & fantasy

882 1

Очите ми 🇧🇬

Погледни в очите ми и ще видиш какъв камък тегне на сърцето ми!
Погледни в очите ми и ще видиш ледена обвивка, стегнала душата ми!
Погледни в очите ми и ще видиш хиляди стъкла, пронизващи плътта ми!
Погледни в очите ми и виж мъката, която ме топи като снежинка!
Погледни ги, кафявите очи, те са оглед ...

bmwbeast

Prose » Others

671 1

* * * 🇧🇬

Отиват си в буйна надпревара последните минути на годината. Заминава си тя - скъпата ни гостенка. Изживяхме заедно 365 дни случвания с по 24 часови мечтания, разделени на 60 минути размисли и важните 60 секунди действие.
Толкова малко и толкова важни!
Изнизват се като дим през комина през зимата, ка ...

mitko1093

Prose

1.2K 2

Баба 🇧🇬

Баба
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...

mitval

Prose » Short stories

1.7K 8

Изповедта на един алкохолик 🇧🇬

Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Д ...

anibal

Prose » Short stories

2.2K 7

Пред тлъстата пържола и коричка хляб... 🇧🇬

Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...

MoonflowerTani

Prose » Short stories

1.3K 1 4

Моите сънища - 2 🇧🇬

М О И Т Е С Ъ Н И Щ А
Място на действие:
Къща… Сачак… Хляб… Кал… Цървули…
Кучета… Овце… Прасе… Харман… Хамбар…
Къща ...

Volter

Prose » Short stories

1.4K 1

Няма да сгреша 🇧🇬

Безброй звезди, светещи на небесния хоризонт, озаряват лицето ми. Галейки ме с ярката си светлина, преминавайки през очите, стигат до моето съзнание. Така сякаш попълват всяко парче от пъзела на моя живот. Изправен, чакам отговор от хоризонта, сияещ пред мен. За да видя, за да усетя всеки щрих, всек ...

set

Prose » Others

1.9K 5

Последно съчувствие 🇧🇬

Последно съчувствие
Знаех, че скоро ще умра. Време ми беше за последно да подредя душата си и да събера силите ù. Излязох навън.
Градината светеше в синьо-зелена пролетна светлина и птиците още пееха, макар, че отдавна беше мръкнало. Хълмът беше нависоко и можеше да се види в далечината градът, койт ...

Раш

Prose » Short stories

1.1K 2

Лазура 🇧🇬

Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...

Djein_Ear

Prose » Short stories

1.4K 6

Незалязваща звезда 🇧🇬

Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...

Aleto12

Prose » Short stories

1.2K 1

Нереално реална 🇧🇬

Виждам как димът от цигарата ти потреперва, докато се извива бавно нагоре и замъглява ума ти. Усещам учестеното дишане и двете секунди, през които крадеш усмивката ми. Виждам как сините кристали в очите ти се подреждат в красиво огледало, когато ме погледнеш. Знам за всяко петно по бялото платно, оп ...

release-me

Prose » Others

610 1

Клоунът 🇧🇬

Тишината в стаята беше нарушавана единствено от звука на четката. Бавно нанасях боята, пласт след пласт, върху лицето си. Не бързах за никъде, това, което предстоеше, беше неизбежно и резултатът щеше да бъде в моя полза. Това щеше да бъде третият ми път за този град и скоро ми предстоеше отново мест ...

Anila

Prose

686 1

Доказването 🇧🇬

ДОКАЗВАНЕТО
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...

purko59

Prose » Short stories

1.1K 12

Бъдете силни 🇧🇬

Ако трябва да започна някак си, то бих започнала със следната фраза: "Човек не може цял живот да бъде силен". Под "силен" имам предвид най-вече характера, защото когато мислиш, че можеш да се справиш с всички свои емоционални проблеми и се бориш с тях сам, то точно тогава се превръщаш в един срив на ...

energi4nata

Prose » Letters

1.7K

Спящата красавица 🇧🇬

Проливен дъжд се изливаше над селцето, сгушено в подножието на високия хълм. Проблесна мълния и озари стария замък на върха. В нощи като тази никой не смееше да излезе извън дъсчената ограда, опасваща селото. В нощи като тази мирис на суеверен страх се носеше из въздуха, врати и прозорци се залоства ...

AnteMortem

Prose » Science fiction & fantasy

880 1

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 7 🇧🇬

Приказка Седма
–Марче, бързо, бързо включи новините! Обичам новинарските емисии по телевизията. Във външнополитическите вести има мащаб, има... логика, там винаги се случва нещо значимо...
–Моля те, бе мило! Остави ме да си догледам сериала! Тъкмо взе да става интересно!
–Марийке, омръзнаха ми твоит ...

mariankrystev

Prose » Others

1.8K

И Рим остана свободен 🇧🇬

Палещото слънце над военния лагер под каменните стени на Рим пърлеше раменете на тримата римски благородници и се отразяваше в гравираните шлемове на етруските. Сцевола се опитваше да не позволи на лекия вятър да разпилява внимателно нагънатите дипли на тогата му, защото държеше в предстоящите нелек ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

1.2K 3

Словесни пейзажи или...Сатирични приказки за Политическата гора– 6 🇧🇬

Приказка Шеста
"Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело..."
Христо Ботев "На прощаване"
На сватба като на сватба!Но сватбата без младоженци,а хорото не като онова от книгата на Антон Страшимиров?! И на пъстрото хоро: захванали се– един до друг и един за друг– ярки представители на многоцве ...

mariankrystev

Prose » Others

803 2

Като нощна пеперуда 🇧🇬

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...

hristam

Prose » Short stories

959 2

История без начало и без край 🇧🇬

1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

858 1

Аз, пияницата и женкарят 🇧🇬

Аз, пияницата и женкарят
Прозорчетата на тази прашка, отзад, откъм дупето, такова, наистина хубаво женско дупе открояваха, че как бе, мама му стара, да не станеш женкар. Ами то като Нефертити, като Венера Милоска, ама с ръчички, като Клео и Бет, като негата в портретите на Реноар... като лек карамел ...

Bezzhichen

Prose » Humorous

1.7K 15

Един жесток следобед 🇧🇬

ЕДИН ЖЕСТОК СЛЕДОБЕД
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...

purko59

Prose » Short stories

1.1K 11

Решение 🇧🇬

Трудно ми е да споделя долните редове, но не мога да ги оставя за себе си. Причината е, че когато ти се натрупа нещо в сърцето, то рано или късно започва да ти тежи. Ето защо реших, че е време да се освободя от тежкия камък. А историята, която ще ви разкажа, се надявам да ви е полезна и да погледнет ...

energi4nata

Prose » Short stories

1.2K

Фрагменти 🇧🇬

Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...

tsveti4ka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Предпразнична ария 🇧🇬

Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в ку ...

Eia

Prose » Humorous

1.1K 14

tik tak Нова година 🇧🇬

Минаха 14 години...
и всяка имаше по нещо да ми каже и покаже.
И краят на тази година наближава
и с усмивка пак новата ще поканя,
и ще обещая, че повече себе си няма да злопоставя. ...

WhiteDesert

Prose » Others

904

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 5 🇧🇬

Приказка Пета
Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамил ...

mariankrystev

Prose » Others

749 2

Хубавата Джиджи 🇧🇬

В живота си държеше най-много на едно – винаги да е супер наджиджена. Знаеше, че мъжете са просто едни джиджльовци, неспособни да контролират желанията и страстите си, и че само джиджането им е в главата. Мъжете бяха нейното любимо удоволствие... Джиджавеше се с тях – умееше да го прави толкова добр ...

ekstasis

Prose » Humorous

2.8K 12

Убежище от страхове 🇧🇬

„Само още един влак и...” Желязко за пореден път се молеше да заспи дълбоко и да не се стряска от постоянните си, ежеминутни кошмари, белязали последните години от живота му с дълбока и неугасима скръб. Кантонът беше притихнал в очакване на последния за тази нощ влак. Другият беше чак около 5 часа с ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1.4K 7

Марианка и Нова година 🇧🇬

Марианка беше единствено дете. Тя много обичаше баба си, на която беше кръстена. Дори повече от собствената си майка.
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...

kasandrabg1

Prose » Short stories

1K

Ангелите никога не умират 🇧🇬

И каза Самотата:
-Ти ми принадлежиш!
Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг.
Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното легло. Отмъщението веднага се пъхна под завивките. Безразличието отброяваше незаинтерес ...

DarinaDi

Prose » Others

1.2K 5

Дневникът - Анализ 🇧🇬

Дневникът – Анализ
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събужда ...

линасветлана

Prose » Others

1.6K 16

Изгубена - Трета част 🇧🇬

Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...

Nikkyz98

Prose » Short stories

1.2K

Граница на зрелостта 🇧🇬

– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

1.2K 5

Раздялата на гарата 🇧🇬

Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път пр ...

krasitoo

Prose » Letters

1.2K

В галерията 🇧🇬

Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...

moonshine-princess

Prose » Short stories

793

Short stories and prose by contemporary authors

Феникс 🇧🇬

Кексов ад, Мама и ти. 🇧🇬

Критикарят 🇧🇬

Аз съм истината (т'ва е кратък хорър) 🇧🇬

Очите ми 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Баба 🇧🇬

Изповедта на един алкохолик 🇧🇬

Пред тлъстата пържола и коричка хляб... 🇧🇬

Моите сънища - 2 🇧🇬

Няма да сгреша 🇧🇬

Последно съчувствие 🇧🇬

Лазура 🇧🇬

Незалязваща звезда 🇧🇬

Нереално реална 🇧🇬

Клоунът 🇧🇬

Доказването 🇧🇬

Бъдете силни 🇧🇬

Спящата красавица 🇧🇬

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 7 🇧🇬

И Рим остана свободен 🇧🇬

Словесни пейзажи или...Сатирични приказки за Политическата гора– 6 🇧🇬

Като нощна пеперуда 🇧🇬

История без начало и без край 🇧🇬

Аз, пияницата и женкарят 🇧🇬

Един жесток следобед 🇧🇬

Решение 🇧🇬

Фрагменти 🇧🇬

Предпразнична ария 🇧🇬

tik tak Нова година 🇧🇬

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 5 🇧🇬

Хубавата Джиджи 🇧🇬

Убежище от страхове 🇧🇬

Марианка и Нова година 🇧🇬

Ангелите никога не умират 🇧🇬

Дневникът - Анализ 🇧🇬

Изгубена - Трета част 🇧🇬

Граница на зрелостта 🇧🇬

Раздялата на гарата 🇧🇬

В галерията 🇧🇬

Queue