Докосвам ръката ти бавно и нежно, играя си с пръстите ти и нагоре към лакътя; оставям следи на чиста страст и на бурята от първичното.
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...
Легендата за плачещата върба – Абла и арабския музикален инструмент – Уд.
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...
Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...
Бяхме деца... излизахме, скачахме, играехме, пеехме, викахме, забавлявахме се
да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременн ...
Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви.
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...
- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...
Митко крачеше на едри крачки и звукът от празното ехо на стъпките му отекваше в безлюдния коридор на завода.
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...
Allegro vivace
Здравей Цвети,
китарата е едно пaрче дърво както искаш така го гледай, струните ѝ са мазни и миришат на пот и са зеленясали...вътре има прах колкото щеш ....и освен това е един много сложен апарат ...представяш ли си какво ми е отношението към моето оръдие на труда...хахаха
Валентин
З ...
- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте ...
Бъдни вечер. Това беше онази прекрасна и благословена нощ, когато в далечното и малко градче Витлеем някога се бе родил Младенецът Христос. Днес, 2000 години по-късно, същият трепет, който е горял тогава в сърцата на пастирите и мъдреците, поднесли Му първи своите дарове, отново беше завладял душите ...
Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна. И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.
Надяваше се да го изненада!
Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свобо ...
Колко трудно е да кажеш "Сбогом"...
Когато сърцето ти казва искам, но цялата ти душа крещи: "Той те нарани!"
Кого да пренебрегнеш - сърцето, което знае що е болка, или душата, неможеща да понесе повече удари?
Знай - ти си това, което иска душата, но и това, от което сърцето крещи: "Боли!"
Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...
Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заве ...
Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...
Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това ка ...
Глава четиридесет и четвърта
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...
- Дядо, разкажи ни приказка, моля те!
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал ...
Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. И ние, човешките същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и ...
Когато дойдеш като неканен гост,
сърцето ми се свива, но не от мъка,
а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
Докато преминаваш, аз те гледам,
но не с очи, а със душа. ...
“Студено е. Толкова студено, че усещам как по тялото ми се промъкват невидими, подли кристалчета, тръгват от пръстите на краката и ръцете и вървят към сърцето, безмилостно вкочанявайки плътта ми отвътре. Толкова студено, сякаш пустиня от бяла самота е заляла цялото ми съзнание и с безстрастен, хладе ...
Винаги съм вярвал, че съществува магия на този свят. По-романтичните персони ще ви кажат, че тя съществува в малките неща – любовта, усмивките, прегръдките, изненадите, подаръците, спонтанните неща; нещата, които ни правят щастливи, а не плащаме и стотинка за тях... Да, така е, съгласен съм с това. ...
Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, коя ...
- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
- Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не ...
От огледалото я гледаха две красиви, тъмнозелени очи, пропити с тъга. В тези очи тъгата винаги, дори и в най-веселите моменти, успяваше някак си да пропълзи и да заеме подобаващото ù се място. А настоящият момент съвсем не беше от най-веселите – тя беше осъзнала, че е влюбена до уши.
Да, за Биляна в ...
Елена беше красавицата на випуска. Умна и амбициозна. Тя му беше първата. Като всяка ученическа любов, остави само романтичен спомен, чист като сълза на влюбена жена. Раздели ги казармата, университетът, интересни хора. Загубиха си дирите. Иво беше чул, че се е омъжила, там, в големия град.
Сега сто ...
С убийство на елхи натрупа пари.
..............................................................
Хиляди елхи продаде и корем накладе.
............................................................
Парите от тринадесетата заплата ...
Здравейте.
Днес се събудих с надеждата да намеря сама за себе си един отговор. Отговор, който търся доста отдавна. Отговор, който все не успявам да намеря. Може би и затова реших да публикувам този текст тук, за да чуя и Вашето мнение. А ето и с какво си блъскам главата във времето, преди да се унес ...
Усещане за... (4) четвърта част
Когато видя за първи път Джована, бе привлечен от заразителния ù смях.
Той отекваше ясен, напомнящ тих, пролетен шепот на току-що раззеленили се листа.
Обърна се и я видя - лицето ù сияеше, няколко черни кичури коса немирно се полюшваха от небрежния океански бриз, очи ...
Участвах в конкурс за сценарий на видеоклип „Мтел и безкрайността” и получих награда за най-добра комедия.
3012 година.
Сем. Петрови са на своята междугалактическа совалка и са готови за полет.
- Къде ще почиваме тази година?
- Миналата бяхме на Марс, хайде да идем на друга планета. ...
Джаспър, Алабама: търси се помощ
Ако случайно се озовеш в окръг Уолкър, северозападна Алабама, то непременно трябва да посетиш Джаспър, население около 14 000 души. От Бирмингам[1] хвани извънградско шосе 78 (вече е магистрален път 22) и си там за по-малко от час, точно 41 мили. Защо ли?
Слушай сега ...
Тя стоеше на прозореца, облечена в очакване и нетърпение. Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите ù, но ...
Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притих ...
Всички сме чували израза "Когато една врата се затвори, друга се отваря."
За нашия герой Ивайло тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица, на която индианското ú име бе "вечно ...
Искам да помълчим... на фона на сивия мрак! Облаците са се слели един в друг и са готови да покажат яростта си. Капки дъжд започват бавно да се изсипват на земята. Земята под нас се мокри, а ние мълчаливо следим капките. Една се търкулва на челото ти... наблюдавам я с интерес! Как бавно слиза надолу ...
Много мислих, но пак не знам откъде да започна моята история.
Едно обаче знам със сигурност - имам нужда да я споделя. Не мога да задържа това в себе си, пък и събитията така или иначе следват своя ход. Аз само ги проследявам.
На трийсет и пет съм. Възраст, на която в едно нормално развито общество ...
„Приятелство” е емоция, прекалено бедна на думи дори...
„Любов” най-често носи повече тъга, отколкото любов и е също така бедно (а и относително) понятие...
Това е нещо много по-различно. Нещо, което никога не съм си и мечтала да открия. Нещо, което повечето средностатистически души на тоя проклет о ...