Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Развод по демонски 🇧🇬

- Остро главоболие ми казваше да се прибера у дома. Но домът ми беше място, което вече не съществува. Осъзнавах, че ми остава още съвсем малко преди да умра, а не бях щастлив. Най-близкото, с което мога да сравня това усещане, е онова чувство, което изпитваме като деца, когато усещаме, че рождения н ...

NoshtenSandvich

Prose » Short stories

801

Какво или кой ще ни раздели 🇧🇬

Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...

ville_valo_brc

Prose » Others

1.3K 1

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 3-та част 🇧🇬

На следващия ден полицията най-сетне беше приключила с аутопсията на чичовото тяло и вече можехме да го погребем, както му се полага. В деня на погребението валеше като из ведро. Предните седмици не беше падала и капка, но точно в този ден от небето се изсипа пороен дъжд. Сякаш самата природа оплакв ...

paolinamp

Prose » Novellas and novels

1.6K 1

Тайната на гигантския скелет - 4 🇧🇬

Капитанът прекъсна разговора, който още не се беше състоял и всички хукнаха към двете момичета. Когато погледнаха в зейналата дупка, констатираха, че това не е обикновена дупка, а специален проход. Момичетата се бяха изправили на крака и се отупваха от прахта, полепнала по тях, търкаляйки се по стъл ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.2K

Очите на Елиф 🇧🇬

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...

azura_luna

Prose » Short stories

5.8K 12 53

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 2-ра част 🇧🇬

Минаха години, а аз все още продължавах да си ходя на уроци по рисуване, без никой от родителите ми да разбере. Те почти не си бяха вкъщи, все бяха навън по работа, така че много не ми се налагаше да измислям оправдания за това, че ме няма толкова често. Всичко вървеше идеално. Напредвах все повече ...

paolinamp

Prose » Novellas and novels

1.1K

Лодка 🇧🇬

Всеки път, когато бяхме в леглото, отвън изглеждахме като тасманийския дявол на Луни туунс, докато се движи.
Онова анимационно малко торнадо. А в малкото време, когато не бяхме в него, изглеждахме толкова влюбени, че хората по улицата си вадеха телефоните да ни снимат. Бях толкова обичащ, че чак ме ...

NoshtenSandvich

Prose » Short stories

783 2

Тайната на гигантския скелет - 3 🇧🇬

Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвит ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.1K

Спомени - 11 част - продължение 🇧🇬

С братовчедката ми В. (отдавна покойница - 10 месеца по-голяма), играехме на двора на пясъчник или на улицата до къщата. Край нея протичаше при дъжд вада.
До стената имаше стар дънер от голямо дърво. Имаше големи оголени корени и хралупа. Ние сядахме на корените и в хралупата слагахме кукла. Подрежд ...

yogimax

Prose » Others

755

Кладенецът 🇧🇬

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат, и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца, дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къща ...

hristam

Prose » Short stories

1.1K 7

Огледало 🇧🇬

Огледало
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не ...

ljubomira

Prose » Others

1.3K 5

Краят на слепотата(8) 🇧🇬

Доктор Хавиер и Инна
След случая в ресторанта, където Инна се напи още първата вечер от медения им месец, доктор Раес направи равносметка за изминалото време, което го свързваше със жена му. От този момент нататък пътуването се усложняваше с всеки изминал ден и той нямаше търпение да свърши това мъч ...

Enena

Prose » Novellas and novels

1.5K 8

Грехове 🇧🇬

Грехове
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" ().
Малкото селце, забравено от Бога и ненужно на околния свят, запокитено навръх чукарите, кротко беше разпростряло тесните си улички в следобедна дрямка. Там Времето беше сякаш с ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Prose » Short stories

4.1K 48

За тебе, мамо! 🇧🇬

Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...

кремик

Prose » Others

1.5K 3

Сън за есен, стара лодка и самота 🇧🇬

Всеки миг от живота ни е свързан с всеки друг миг от живота ни. Всеки сън е част от голямото сънуване, което започва с нашето раждане. Животът след него е вълнуващо прекрасен, многоцветен и многолюден сън. Толкова хубав, че никой не иска да се събужда. Аз съм в сънищата на хората, които обичам. И те ...

Ondra

Prose » Others

1.7K 7

Нещо лично 🇧🇬

Улиците бяха празни и сиви. Нищо, че винаги изглеждаха така, сякаш днес бяха още по-мрачни и безлични – грозната картина на новия ми живот. Всичко беше същото, освен мен и твоята липса. Колко е парадоксално как за миг всичко се променя – всички планове, мечти, надежди. Бъдещето измества частите на п ...

delusion

Prose » Others

981 2

Опит 🇧🇬

Наложи се да скъсам нишката, плетена с толкова много жертви и нежност, нишка, устояла емоционални урагани и силни сътресения в отношенията ни, нишка, свързваща ни в обречен на провал съюз, тласкащ ни към пропастта на отчаянието. С пълна сила се разбих в спомените си и се оказах в най–тъмните и тъжни ...

osidion

Prose

742 1

Кратка притча 🇧🇬

Борил се, борил се храбрият юнак с ламята три дни и три нощи. Накрая я победил, отсякъл й главата и за по-сигурно й разпорил и корема. От там, с изумление видял как излязло едно чисто ново змейче. Юнакът го взел и го отгледал като свое собствено дете. Но когато пораснало и заякнало, станало опасно з ...

slan4ogled

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 2

Момичето със странната дарба 🇧🇬

Тази вечер се бяхме събрали всичките три приятелки, но бяхме поканили и едно момче от една друга специалност. За него знаехме, че сигурно ще има много теми за обсъждане с нас, тъй като и той си падаше по момчета. А знаем добре, че хомосексуалните момчета са наистина добри приятели.
Днес всички бяхме ...

thewriter92

Prose » Short stories

1.5K 3

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 1-ва част 🇧🇬

Досега никога не бях мислил за смъртта. Не и до момента, в който чичо Фил умря. Някакъв се опитал да го обере и го заплашил с пистолет, но старото копеле отказало да се даде без бой. Накрая свършил на улицата в локва кръв и дупка от куршум между очите. И то заради някакви си двеста долара или поне т ...

paolinamp

Prose » Novellas and novels

1.4K 2

Първият слънчев лъч 🇧🇬

Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.
Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.
Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Е ...

elenasim1

Prose » Stories for children

2K 23

Клише 🇧🇬

Напоследък съм се превърнала в клише. Установих го внезапно, докато обикалях по магазините да си купувам разни ненужни неща. Джунджурии. Умалителното от джунджурии е „джунджу”, което звучи като китайско бойно изкуство, но няма нищо общо с воденето на сражения. Всъщност почти няма, защото баща ми про ...

without_a_definition

Prose

1.1K 6

Обратно-захапано 🇧🇬

Ще измъкна килимчето
под усмивката ти -
заканват се зъбите.

670301

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

863

45 🇧🇬

Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четиридесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я ...

NoshtenSandvich

Prose » Short stories

1.3K 2

Тайната на гигантския скелет - 2 🇧🇬

- Подхлъзнах се на кост! Ето, виж!
-Да... огромна е! Някой да не си прави шега?
-Не зная...
-Ти... с твоите риби! Сега ще им разкажа аз на тях! Сигурно те са го сложили тук, за да се пошегуват с теб - тя взе една бедрена кост. Тежеше й, защото бе огромна. - Да се върнем и да ги питаме!
-И... кога сп ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

989

Лишените (откъс от първа глава) 🇧🇬

„Не възславяйте деня, преди да е паднала нощта; жена, преди да е родила; меч, преди да е изпитан в битка; девица, преди да е минала под венчило; лед, преди да е преминат; пиво, преди да е изпито.“
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.6K 1

Ангелът и вълците 🇧🇬

Ангелът и вълците
Високо, нейде в планинските гори, на поляна, потънала в сняг, лежеше ангел с пречупени крила. Кръвта му обагряше снега в червено и дишането му беше тежко и неравномерно. Усещаше как животът напуска тялото му бавно и мъчително.
Беше жена с черни коси, дълги поне до глезените ù, коит ...

deyka

Prose » Short stories

727

Тайната на гигантския скелет - 1 🇧🇬

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА НАПЪЛНО СЛУЧАЙНИ И СА ПЛОД НА ФАНТАЗИЯТА НА АВТОРА!
Пътеката се извиваше навътре, дълбоко в магнетичната Странджа. Виждаха се следи от диви прасета и вълци, но това не плашеше групата младежи, тръгнали на излет. Бяха решили да се установят на палатки бл ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.7K

Обич е 🇧🇬

Обич е, когато планува заедно с мен деня си. Когато ме прегръща толкова силно, сякаш никога повече няма да бъда в обятията му. Обич е, когато иска да ме прави и вижда щастлива. Когато отмества кичур от косата ми и си играе с нея. Обич е, когато е готов да обиколи всички магазини заедно с мен, за да ...

lility

Prose » Others

1.6K 1

Образът във виното 🇧🇬

ужаси
Не вярвам тази кратка творба да ви ужаси, защото целта ù е съвсем друга. В моя разказ няма да намерите страховити чудовища или коварни злодеи, стряскащи със своето безумие. Тук искам да разкажа една истинска история, за двете минути, в които аз, със собствения си поглед, видях свръхестествено ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.5K 6

Любовта... такава, каквато не я искаме 🇧🇬

Знам, че не е редно, но... Обичам те!!!
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас. ...

batistyta

Prose » Others

1K

* * * 🇧🇬

Вървя и се опитвам да изтрия едно петно по пътя, което ме дразни, но как, като това петно е собствената ми сянка. Подритвам я и не я познавам, сякаш съм чужденец в собствения ми живот. Спирам да се огледам, но стъклата на кафенетата отразяват само разочарование. Една дълбока скръб за нещо, което не ...

transytania

Prose » Others

895

Anna Molly 🇧🇬

Глух или сляп?
Глух или сляп, чудя се, докато ги гледам как острят бръснача. И двете ще ми причинят еднакво страдание. Въпросът е чия липса ще е поносима?
Цветове или мелодии?
Да виждам сребристо проблясване на бръснача или да го чувам как се плъзга по точилото?
Завързали са ме здраво. Няма как да и ...

Рима

Prose » Short stories

1.1K

Окъс(н)ели разкази - 6 част. Приказка за парите. 🇧🇬

Нося жито - едри семена! Искам да получа за него кожи, месо и още доста неща, дето трябват… Зима иде!
Тържище е… Там - до морето! Може и за риба да дам някоя торба от семената. Имаме си насушена от реката, но морската си е друга работа… Вкусотия!!!
А! Ей го тоя - дето не му разбирам какво казва, ама ...

kalin8

Prose » Short stories

895 2

Любов ли е? 🇧🇬

Любов ли е, щом всяка нощ заспивам с твоя снимка под възглавницата си? Любовта ли кара тялото ми да изтръпва всеки път, когато чуя песен, напомняща ми за теб? Любов ли е, когато вървейки по улицата, се оглеждам – може би ще си някъде там? От любов ли виждам крилата ти в облаците? От любов ли се сеща ...

stefitopz

Prose » Letters

1.7K

Урок по съблазняване 🇧🇬

- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 3

Разковани дъски - 9 🇧🇬

Не знам дали Любовта на мъжа към жената минава през стомаха, но тази - на жената към мъжа, задължително минава през банкомата!
Предлагам всеки нов министър да бъде посрещан с хляб и морска сол... И да бъде изпращан с хавлия и плажно масло...
Червеят на съмнението никога не гризе ябълката на раздора. ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 12

Пена 🇧🇬

- Хей, магарета недни, ставайте! Татко ви откога ви чака в курията! Хайде, че като взема оная, дряновата, ще ви се стъжни пред зъркалите! - крещеше с все сила Пена на двамата си сина.
Момчетата скочиха като ужилени, навлякоха набързо дрехите си и слезнаха от горния етаж в кухнята. На масата ги чаках ...

galiakara

Prose » Short stories

1.3K 1

Уикенд на село 🇧🇬

"Ммм, ма как може?! Да си спя на село една-две нощи и да не ме оставя, да се насладя на тишината и спокойствието! Да ми звъни в 6 часа сутринта и то в събота!"
Така си мислех, докато посягах към телефона и бях убеден, че мойта съпруга пак не я е хващало сън в града и ми е измислила нови задачи. Дори ...

Daytona

Prose

999 1

Горите на Залеза - 4 🇧🇬

5.6.5.6.5.6.5
Пътеки, растения, светлина, прохлада, подновени стъпки, завой, жужене, благоухание на нещо, лято, нетърпение, замайване, зелено, хълмове, част от пурпур и някакъв пред-залез… Описания, пак описания, пейзаж след пейзажа, и все безсмислени. Самота. Топлота. Каквото и да е.
Хаволан незаин ...

moirane

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Развод по демонски 🇧🇬

Какво или кой ще ни раздели 🇧🇬

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 3-та част 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет - 4 🇧🇬

Очите на Елиф 🇧🇬

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 2-ра част 🇧🇬

Лодка 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет - 3 🇧🇬

Спомени - 11 част - продължение 🇧🇬

Кладенецът 🇧🇬

Огледало 🇧🇬

Краят на слепотата(8) 🇧🇬

Грехове 🇧🇬

За тебе, мамо! 🇧🇬

Сън за есен, стара лодка и самота 🇧🇬

Нещо лично 🇧🇬

Опит 🇧🇬

Кратка притча 🇧🇬

Момичето със странната дарба 🇧🇬

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 1-ва част 🇧🇬

Първият слънчев лъч 🇧🇬

Клише 🇧🇬

Обратно-захапано 🇧🇬

45 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет - 2 🇧🇬

Лишените (откъс от първа глава) 🇧🇬

Ангелът и вълците 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет - 1 🇧🇬

Обич е 🇧🇬

Образът във виното 🇧🇬

Любовта... такава, каквато не я искаме 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Anna Molly 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази - 6 част. Приказка за парите. 🇧🇬

Любов ли е? 🇧🇬

Урок по съблазняване 🇧🇬

Разковани дъски - 9 🇧🇬

Пена 🇧🇬

Уикенд на село 🇧🇬

Горите на Залеза - 4 🇧🇬

Queue