Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

По повод изместването на някои Aгенции в някои градове... 🇧🇬

Седя си, рано сутрин, пия си кафе, преглеждам новините и ми хрумва следната история, като знам каква бюрокращина е в България:
Аз съм един средностатистически човек, живеещ в София, занимавам се със среден бизнес (например), който е почти пред фалит, имайки предвид икономическата обстановка в страна ...

Lirik-Kirilov

Prose » Humorous

1.4K 1

Кралство на четвъртия Етаж: Симон Мартин среща Борболета 🇧🇬

Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попъту ...

Rois

Prose » Stories for children

1.4K 5

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 8-ма част 🇧🇬

Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...

paolinamp

Prose » Novellas and novels

946

Медитацията 🇧🇬

Диана се приготви най-внимателно. Днес беше решила да си направи медитация "по всички правила на това изкуство", както малко шеговито си я нарече. Отвори широко прозореца, седна на пода, обгради се отвсякъде с розови чаени свещички, запали ги, постави камъка розов кварц пред себе си... И потъна в ти ...

koral

Prose

790 1

Destum ~ I глава 🇧🇬

I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...

Jeny1y0y

Prose » Science fiction & fantasy

793 2

Подаръкът 🇧🇬

Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари, мак ...

ekstasis

Prose » Erotic

2.6K 15

Гост 🇧🇬

Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1.4K 4

И след това 🇧🇬

И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...

swetew

Prose » Science fiction & fantasy

2.3K 6

миг покой 🇧🇬

Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...

tiha

Prose » Short stories

1.2K 4

Страст 🇧🇬

Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...

Sugar-Cube

Prose » Others

1.5K 4

Трактат за тоалетната чиния (Въведение) 🇧🇬

Вдъхновение да напиша това произведение ми даде интелектуален спор с дама на тема - "За какво може и за какво не може да се пише".
Казвам дама, за да избегна неяснотата относно семейното ѝ положение, висящо между термините госпожа и госпожица. В английския език има някакъв компромис, който се произн ...

Donsky

Prose » Humorous

1.9K 6

Изгубен скъпоценен камък 🇧🇬

Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират ра ...

krasitoo

Prose » Others

1.2K 1

Джон Войд 🇧🇬

Джон Войд беше хубав мъж. Висок и строен, въпреки годините си, мускулите му все още опъваха леката памучната риза, докато се чешеше по темето. Този досаден навик му беше останал още от студентските години, когато с него изразяваше смесица от недоумение и искрен опит да схване за какво се говори, с к ...

Рима

Prose » Short stories

1.8K 2

Внимание - случайни запознанства! 🇧🇬

- Страшно парче, а?
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората? ...

hristam

Prose » Humorous

1.7K 3

Петър Димков - Лечител и Будител 🇧🇬

(Този разказ спечели специалната награда в четвърта възрастова група от конкурса през 2012 г. обявен от - Гражданският инициативен комитет"Петър Димков")
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежин ...

val6ebnica

Prose » Short stories

2.3K 6

В пъзела на невежеството 🇧🇬

В пъзела на невежеството.
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...

petertpetrov

Prose » Others

1.3K

Просто любов 🇧🇬

В един миг си тук, а в другия те няма. В един миг само си до мен и ме гледаш с прекрасните с очи, а в другия съм сама и крия сълзите си от пътниците в микробуса. В един миг съм цяла, в другия отново другата ми половина е при теб, а ти си далече... толкова далече. Казваме си „Силни сме, ще успеем“, а ...

ClairDeLune

Prose » Others

1.3K 2

Бягството на просяка 🇧🇬

Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание ...

svdonchev

Prose » Short stories

2.7K 6

Мадригал 🇧🇬

Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фа ...

Iwostin

Prose » Short stories

1K

1:17 AM 🇧🇬

Когато видиш истинската страна на човек,
какъв е всъщност той, въпреки всичко,
което ти (или някой друг) мислиш за него,
виждаш лицето му, реално виждаш лицето на този човек.
Осъзнаваш колко си се заблуждавал, ...

Смайл

Prose

1K

Двамата и после 🇧🇬

Днес не говорихме, не се и погледнахме. Той има много работа, аз имам много работа. Видяхме се чак в осем. Аз влязох да си взема душ в моята баня, той влезе да си вземе душ в своята баня. Апартаментът му беше голям. Понякога оставах там, дори започнах да си зачислявам и една баня. Апартаментът му е ...

stories-by-mila

Prose » Short stories

1.3K 1

Депресия 🇧🇬

Безброй врати със заразени хора. Хора в инвалидни колички. Бременни жени с контракции. Кашляне. Държащи се за ръце семейства, приятели, роднини. Плачейки. Онзи специфичен мирис, който болниците притежават. Бели стени. Не виждам, не чувам, не усещам нищо от това. Но то е там. Знам, че е там.
Тихо е. ...

Dealux

Prose » Short stories

1K 2

МП* 2012 🇧🇬

От Човешки индивид
номер 44083
адрес: Планета Земя
До следващия по длъжност
за изпълнение на мисията. ...

elenasim1

Prose » Letters

2.1K 29

Краставици, корнишони и други характерни за Месопотамия ландшафти 🇧🇬

Имало едно време едно корнишонче. Това корнишонче имало двама братя и три сестри. То самото било мъж. Корнишончето много обичало своето семейство. Неговите майка и бащи (тук уточняваме, че корнишончето разполагало със няколко бащи, поради причини, които ще изясним по-късно в нашата история) също отв ...

Iwostin

Prose » Short stories

969 1

Дали ще ме видиш? 🇧🇬

Тъмна нощ. Тъмна улица. Черна кал. Ти вървиш. Сляп за всичко. Чувстваш само собствената си болка. Къде си сега? Има само тишина и болка.
Боя се - от себе си или от теб? Какво да правя? Действителност или поредният лош сън?
Имам една минута да помисля за живота си.
Ти не си тук, аз отново съм сама, к ...

araliya

Prose » Letters

1.4K

Пейка в парка 🇧🇬

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена пейка в градския парк като много други тук. Такива като мен има в целия град, а и в целия свят, предполагам. Толкова отдавна вече стоя тук, че дори не си спомням кога ме поставиха, някъде към средата на миналия век, може би. Толкова на ...

slan4ogled

Prose » Short stories

1.5K 7

Ирония на мълчанието 🇧🇬

Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...

galiakara

Prose » Others

1.5K 6

Такава му е природата 🇧🇬

- Наздраве!
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е поводът?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Каквото и да съм правил. А е факт, че какви ли не съм ги вършил...
- Да не се е ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 4

Затворническа орисия 🇧🇬

Имало едно време един затворник... Той отдавна се отказал да вярва в приказки, понеже суровостта на живота го отрезвила рязко като удряне с огромна буца лед по главата, но... не знаел какво му е приготвила любовта. Казвал се Георги. Този затворник имал момиче на мечтите си. Усмивката ù била по-ценна ...

somita

Prose » Short stories

753 2

Ловецът на охлюви 🇧🇬

Бях усетил мириса на цъфтящите череши, когато отново го видях. Вече две седмици всяка сутрин крачи запъхтян край реката с тояга в ръка. Избуялата коприва жули и през шушляковия му мръсен анцуг, с който не се разделя. Старите му маратонки са спечени от кал, защо ли да ги чисти, като на другия ден ще ...

lubara

Prose » Short stories

1.4K 1

Софийска сага 8 🇧🇬

Софийска сага 8
Глава шеста
Първият сняг беше паднал още по средата на Ноември. Натрупа доста, но не остана дълго. Заваля дъжд и снегът се стопи като захарен памук. Улиците се превърнаха в локви. Небето потъмня и стана оловно сиво. Вятърът гонеше дъждовните облаци, но те като че ли напук се връщаха ...

gudman

Prose

1.2K 3

Сън 🇧🇬

Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...

z-marinova

Prose » Others

1.6K 1

За кучетата и хората - Xeкmop 🇧🇬

В безмълвието на утринта мъглата изглеждаше мистично. Павел поглади костюма си и се загледа – тролеят идваше.
Щеше даже да подрани за интервюто. Нищо, тъкмо ще направи по-добро впечатление, макар че едва ли бе от значение. Беше говорил с подшефа, бивш негов съученик, че има още двама кандидати, но п ...

sld78

Prose

944 1

Триград 🇧🇬

След целодневния преход в планината вече най-накрая бяхме в Триград. Умората не попречи на желанието ни да се полюбуваме на това градче, така скътано в полите на красивите Родопи. Макар да се бе мръкнало, юлската жега не позволяваше да носим нещо повече от къси дрехи и усмивки по лицата. И така, съб ...

cryingangel

Prose » Short stories

1.2K 2

За любовта 🇧🇬

За любовта
Вятърът беснееше и черните облаци бушуваха в небето. Диви светкавици го раздеряха, лееше се дъжд. Градушка като орехи се сипеше. Селяните се кръстеха мълком и молеха Бога да се смили над тях, над реколтата им - иначе глад. Вихрушката не спираше. Чу се писък и една жена се втурна в дъжда - ...

tiha

Prose » Short stories

1.6K 15

Това е 🇧🇬

Да желаеш морфин - това е. Да желаеш куршум - това е. Да желаеш да ухаеш на смърт - това е. Това са опциите. Голяма маса и само това има на нея. Жалко, че не е стъклена, за да се уплаша от вълнението, с което гледам всичко това. Дървена е. Не е ли странно? Живееш в дървена къща, на дървена маса е см ...

ameninaquenaodorme

Prose

812

До Него 🇧🇬

Здравей, помниш ли ме? Момичето, което винаги се държеше добре с теб, беше мила и нежна, и срамежлива (както веднъж ти каза)... Помниш ли онова момиче, което засияваше, когато те виждаше, а когато я даряваше с усмивка и минимално внимание, беше най-щастливото необвързано момиче в целия свят. Знаеш л ...

uniquebeiiby

Prose » Letters

1.4K

Нож в джоба 🇧🇬

София през летните нощи е магическа. Трафикът е намалял, повечето хора, които биха те гледали изпод вежди ако вървиш по улиците с биричка в ръка, отдавна са заспали и са останали само онези, които по-скоро биха ти чукнали "наздраве"; по улиците се чува пиянски смях, хора се чудят от къде да си набав ...

NNY

Prose » Short stories

1.1K

Секунда след дванайсет 🇧🇬

Целият ни род смяташе чичо ми за странна птица. Не го казваха директно, но по роднински събирания говореха за него полугласно и с известно снизхождение, както се говори за човек, който не е съвсем с всичкия си.
Беше часовникар и живееше сам. Когато бях малък, често се отбивах в ателието му, харесваш ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 1

Тайната рецепта 🇧🇬

ЧАСТ ПЪРВА
Първа глава
Събранието на Пазителите на тайните току-що започна. Точка първа и единствена в дневния ред гласеше: „Преместване на тайната рецепта на Кола-Мола на друго тайно място”. Самите Пазители съзнаваха важността на това събитие и седяха, потънали в размишления, в удобните си столове, ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Stories for children

1.7K

Short stories and prose by contemporary authors

По повод изместването на някои Aгенции в някои градове... 🇧🇬

Кралство на четвъртия Етаж: Симон Мартин среща Борболета 🇧🇬

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 8-ма част 🇧🇬

Медитацията 🇧🇬

Destum ~ I глава 🇧🇬

Подаръкът 🇧🇬

Гост 🇧🇬

И след това 🇧🇬

миг покой 🇧🇬

Страст 🇧🇬

Трактат за тоалетната чиния (Въведение) 🇧🇬

Изгубен скъпоценен камък 🇧🇬

Джон Войд 🇧🇬

Внимание - случайни запознанства! 🇧🇬

Петър Димков - Лечител и Будител 🇧🇬

В пъзела на невежеството 🇧🇬

Просто любов 🇧🇬

Бягството на просяка 🇧🇬

Мадригал 🇧🇬

1:17 AM 🇧🇬

Двамата и после 🇧🇬

Депресия 🇧🇬

МП* 2012 🇧🇬

Краставици, корнишони и други характерни за Месопотамия ландшафти 🇧🇬

Дали ще ме видиш? 🇧🇬

Пейка в парка 🇧🇬

Ирония на мълчанието 🇧🇬

Такава му е природата 🇧🇬

Затворническа орисия 🇧🇬

Ловецът на охлюви 🇧🇬

Софийска сага 8 🇧🇬

Сън 🇧🇬

За кучетата и хората - Xeкmop 🇧🇬

Триград 🇧🇬

За любовта 🇧🇬

Това е 🇧🇬

До Него 🇧🇬

Нож в джоба 🇧🇬

Секунда след дванайсет 🇧🇬

Тайната рецепта 🇧🇬

Queue