Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Опит за летене... или опит за излитане... 🇧🇬

Ще го раздам по същество, значи, щото идва зима... и ще трябва нещо да излети...
Предлагам всички учени от обсерваторията заедно с останалия персонал да правят веднаж седмично чалга събор с най-известните чалгаджии.
На чалгаджиите да се заплаща с гледане на ръка и правене на хороскопи.
За посетители ...

Ена

Prose » Humorous

1.4K 12

Сърцеразбивач 🇧🇬

Понякога се питам защо стана така. Защо разби сърцето ми на хиляди парченца и замина. Може би просто си бил поредният сърцеразбивач, който е търсил своята жертва, а може би те е било страх да ме обичаш и да бъдеш обичан...

tanitky

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K

Софийска сага 41 🇧🇬

Софийска сага
Глава четиридесет и първа
Мария беше навлязла в деветия месец преди три дни. Теоритически можеше да роди всеки момент, макар че терминът ù да беше 21 декември. Вече почти девет месеца тя непрекъснато плачеше. Беше станала свръх чувствителна, раздразнителна. Избухваше и при най-малкия п ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1K 1

Мишо и Радина 🇧🇬

Неотдавна, поне доколкото съм чувал, в покрайнините на Бургас живели двама млади влюбени, които се наричали Мишо и Радина. Искам да знаете какво им се случило, за да внимавате и да не повтаряте тяхната грешка.
Мишо и Радина били сравнително щастливи – Радина работела в голяма международна фирма, а М ...

The_Crimson_King

Prose » Erotic

2.9K 1 6

Размисъл 🇧🇬

Правилно и грешно, вярно и невярно, истина и лъжа... Не съществуват, всяка от думите антоними в двойките е взаимозаменяема с другата, в зависимост гледната точка на всеки един. Призмата, през която се пречупват възприятията ни, е строго индивидуална и няма константен първообраз или точна величина. О ...

DarinaDi

Prose » Others

979 1

*** 🇧🇬

***
Погледът му се спря, сякаш видя нещо. Нещо, което го накара да спре да говори, да слуша, сякаш бе някъде другаде. И не желае да се връща дори за секунда. Но последва въпрос, който нямаше как да пренебрегне, обърна се и впери очи в моите, сякаш нещо ги направи тъжни и сиви, като че ли болка ги бе ...

inferate

Prose

1.5K

Зима 🇧🇬

Още помня деня, в който се запознахме. Беше зима. Валеше. Снегът падаше на парцали, беше студено и когато говореше, топлият ти дъх се виждаше във въздуха. Още тогава мечтаех да усетя топлите ти устни върху моите, месеци след това ги усетих.
Бяха точно както си ги представях - топли, сочни и винаги н ...

tanitky

Prose » Letters

1.2K 1

Разковани дъски - 17 🇧🇬

Лъжата - това е лош кредит на доверие, даден при непосилна лихва...
Връзка между елементите в Природата: пред мен се откри ЗЛАТНА възможност да ми ОСРЕБРЯТ малко стари МЕДНИ монети.
Някои хора не оставят, а изоставят след себе си...
Дали съществува (без)смъртна опасност?
Не искайте от мен да ВИ дам ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 6

Демон 🇧🇬

С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето
тя стисна зъби и си каза наум:
"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"
ала знаеше, че няма да се случи.
Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери. ...

ZVER4E

Prose » Others

1.4K

Бегачът 🇧🇬

Да, аз съм бегач. Добър съм. Много съм тренирал. От какво ли не съм бягал - от отговорност, от задължения, от емоции, от задълбочаване на отношенията. Бягал съм и от големи сметки, от любезни врагове и "добри" приятели.И от скука съм бягал, но не по-малко съм бягал от шумни забавления. Най-вече, защ ...

hristam

Prose » Short stories

1.1K 3

По следите на... 🇧🇬

По следите на изгубеното време
( трета част )
КРАЯТ НА ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ
33.
България след три години ...

D2345678

Prose » Novellas and novels

1.9K

За кифлите на съседката 🇧🇬

Поредният мъж в живота на Лора беше отишъл за цигари - какво клише! Цигарите винаги свършват точно навреме! Точно навреме ти се пуши толкова много, че всяко „обичам те” е длъжно да чака, за да наситиш никотиновия си глад. Ей сега е моментът да опънеш една… Не след малко, не по-късно – сега!
Лора се ...

MoonflowerTani

Prose » Short stories

2.1K 13

За теб, любов... 🇧🇬

За пореден път си тръгваш ти и аз викам безмълвно "остани при мен", докато думите не прерастнаха в сълзи. Нараних ръцете, само и само за да те задържа в прегръдките си. Бивах наказвана, само и само за да бъда до теб. Говорих с часове по телефона за моя сметка, за да чуя гласа ти. Наистина те мразя, ...

sunsetglow

Prose » Letters

1.7K

Ново начало 🇧🇬

Първите лъчи на утрото пробиха през завесата и бавно обходиха стаята, след това настоятелно се задържаха върху леглото и тя се пробуди. Отвори клепките, които покриваха големите и черни като маслини очи. Ненадейно съзря, че нейният любим бе приседнал до полувисокия барплот с гръб към нея и светлинат ...

_dark_soul_

Prose » Short stories

1.1K

Промяната 🇧🇬

Здравейте!
Нов съм тук. От около седмица започнах да пиша нещо като книга. Всичко започна като сън и в последствие наслагвах и продължавам да наслагвам върху него. В момента пиша 5-та глава. Ще публикувам тук до 4-та. Бих желал да споделяте мненията си и да ми давате насоки. Със сигурност ще има ред ...

Milkow

Prose » Science fiction & fantasy

954

Летя 🇧🇬

Първият ми полет.
По-зле – първата ми близка среща с летище.
По принцип не съм от хората с вродена грация, а на обществени места с висока плътност приличам на Шрек по цвички и балетна поличка. Бледо розова. Или ще се спъна баш в краката на някой, пред когото се напъвам да мина за човек с опит; или, ...

miasoul

Prose » Short stories

1.8K 11

Най-добрият човек, когото познавах 🇧🇬

“Бъди силен. Не спирай да вярваш.” – Думи, на които ме научи най-добрият човек, когото познавах. Думи, които все още са заредени с магия... но явно дори тази магия не е достатъчна, за да запълни празнотата... която онзи ангел остави.
Не, тя не е умряла. Тя все още е жива и дори се виждаме всеки ден. ...

frozenheart

Prose » Short stories

1.8K

Ревността убива и най-чистата любов 🇧🇬

Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъ ...

suleimo

Prose » Others

1.2K 6

Неделя вечер 🇧🇬

Неделя вечер... Колко бързо се изтърколи и тази седмица. Покрай семейство, работа, приятели, пътуване и всички уж дребни, а толкова важни трохички от питата-живот. Тази наша пита-живот, която се търкаля ли, търкаля, като в онази детска приказка за житената питка. Обикаля нивата житейската ни пита... ...

viapontica

Prose » Others

895

Пиеса 🇧🇬

Беше ми трудно да повярвам,
че си това, което твърдеше, че си.
Защото с цялото си сърце знаех,
че си всичко друго.
Казвам "беше ми трудно", да. ...

asshole

Prose » Letters

1.4K

Пет осилчета на плета 🇧🇬

***
За да сте спокойни и винаги прави,
наричайте славеи гракналите врани!
***
Той днес е най-известен журналист – ...

Eia

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1 19

18+ Антонина 2 🇧🇬

Антонина 2
Бях вече в девети клас. Много от съученичките ми си имаха гаджета и в тесен кръг разказваха за сексуалните си преживявания с тях. Повечето бяха девствени като мен и отношенията им с тези момчета бяха като игри на “доктори”. Взаимно се галели вечер на някоя пейка в парка. В редки случаи им ...

gudman

Prose » Erotic

2.3K 2

Обир като по ноти 🇧🇬

Описаните по-долу събития се случиха през 1930-та година във Флорида по време на Голямата депресия, когато повечето американци бяха изправени пред огромни трудности и когато мнозина, сломени от вълната от фалити и последвалата безработица, посягаха на живота си. Имаше обаче и хора, които бяха намери ...

Ambrouse

Prose » Short stories

1.3K 1

Кошница с праскови 🇧🇬

Тази вечер не ми се излиза и ще си остана у дома. Бях се наточил да ходя в Маракеш, но нямам настроение за нищо.
Това не е нещо ново в последно време. Налегнала ме е апатия, която не зная как да премахна. Нещата са случват до болка предвидимо и нищо, ама нищо не може да ме накара да трепна и да се р ...

turbo4

Prose

1.2K 5

И как постепенно любовта се превръща в омраза... 🇧🇬

И как постепенно любовта се превръща в омраза... Срещаш един човек. Ставате близки. Споделяте, излизате, обичате се. Влюбвате се. Влюбени сте до полуда. Не можете един без друг. Стигате до крайности. Ревнувате се, карате се, сърдите се. Малко по малко започвате да си виждате лошите страни, но продъл ...

theatres_des_vampires

Prose » Others

2.8K 3

Кристалните Земи - III част 🇧🇬

Част 3. Приятелството.
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеш ...

Taceria

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K

Воайорът 🇧🇬

Забелязах го около седмица, след като се нанесох. И то само защото прекалено се набиваше в очи – беше единственият прозорец от цялата отсрещна кооперация, който оставаше да свети.
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с на ...

hristam

Prose » Short stories

1.4K 3

Кой е като Господ? 🇧🇬

– Ще скачаш или не?!
Хвърлих още поглед към бушуващото море под мен. Море? Океан? Кой го интересува? Въпросът е дали височината е достатъчна, за да ме убие. Дъгата в Тайван би била достатъчна.
Или пък не?
– Михаил!
Дали щеше да боли? Като човек щях да усещам болката, нали? ...

DarkDawn

Prose » Short stories

901

Бленувана реалност / трета последна част / 🇧🇬

Алекс беше изкусен любовник. Преди доста години беше попаднал на дама на средна възраст с доста ексцентрични сексуални вкусове. Беше любопитен младеж и попиваше бързо. И така се започна. Искаше да опита всичко, буквално. Някои неща не му допаднаха, но поне беше пробвал.
Тази нощ, под звездното небе, ...

suleimo

Prose » Erotic

1.5K 1 5

Африкански мигове 🇧🇬

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
(ВТОРА ЧАСТ)
АФРИКАНСКИ МИГОВЕ
16.
Заминаването ...

D2345678

Prose » Novellas and novels

3.8K 4

Барът 🇧🇬

По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...

bambamplqkplqk

Prose » Short stories

1.4K 1

Разковани дъски -16 🇧🇬

Първият път, когато се опита да свали момиче, не успя да го направи с един удар...
Малко хорър: "Вълкът и седемте бренекета"
Ако приказката беше написана от фенка на попфолка: "Пипи Тънкото Чорапогащниче"...
Разбрах, че тези момчета са вегетарианци, понеже никога не стреляха на месо...
Злоупотребата ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 10

Опитвам се да забравя... 🇧🇬

Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може д ...

roxitu

Prose » Others

1.1K

За мъката по майка 🇧🇬

Идваш при мен и ме питаш дали съм добре, получиш-не получиш отговор си отиваш, отново...
Побелели са косите ти, а си все така млада и очарователна, както винаги...
Даваш своя сън за мен, за да живея пълноценно, но аз питам ''защо?'' и сред глухите стени улавям празно мълчание...
Разглеждам тихичко п ...

milenowa

Prose » Others

1K

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Силуетите на настръхналите дървета са сгърчени от страх и омраза.
Надничам към тях от уютния пашкул на детството си, което незнайно как се завърна тази вечер.
Всъщност, моите вечери са като бална зала, която всяка вечер се пълни. Никога не пиша покани, но всеки път е толкова пълно, че игла да хвърли ...

turbo4

Prose

1.2K

Софийска сага 40 🇧🇬

Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, д ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.1K 3

Сезонът на мъртвите 🇧🇬

І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...

michael

Prose » Short stories

1.7K 2 1

Бленувана реалност (втора част) 🇧🇬

Отвори очи и се усмихна. Само мисълта за Алекс и сърчицето ú препускаше. Знаеше, че не бива да се увлича, но какво толкова. Силвана ú беше споменала, че е 38 годишен и че в момента няма сериозна връзка.
Стресна я телефонът. Алекс и сестра му вече я чакаха пред блока. Не беше от суетните жени. Дънки, ...

suleimo

Prose » Erotic

1.4K 1

Къде е уловката 🇧🇬

Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 4

Рисувам те писател 🇧🇬

Качвам се на влак и идвам при теб, а ти ме посрещаш от гарата и ме гледаш дълго с влажните си, тъжни очи. След като си тръгваме, ти я смачкваш като празен лист и я изхвърлиш някъде далеч; мислиш, че не е подходящо място за първа среща.
После заедно се качваме в метрото, а ти сядаш срещу мен.
Оглежда ...

myav

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Опит за летене... или опит за излитане... 🇧🇬

Сърцеразбивач 🇧🇬

Софийска сага 41 🇧🇬

Мишо и Радина 🇧🇬

Размисъл 🇧🇬

*** 🇧🇬

Зима 🇧🇬

Разковани дъски - 17 🇧🇬

Демон 🇧🇬

Бегачът 🇧🇬

По следите на... 🇧🇬

За кифлите на съседката 🇧🇬

За теб, любов... 🇧🇬

Ново начало 🇧🇬

Промяната 🇧🇬

Летя 🇧🇬

Най-добрият човек, когото познавах 🇧🇬

Ревността убива и най-чистата любов 🇧🇬

Неделя вечер 🇧🇬

Пиеса 🇧🇬

Пет осилчета на плета 🇧🇬

18+ Антонина 2 🇧🇬

Обир като по ноти 🇧🇬

Кошница с праскови 🇧🇬

И как постепенно любовта се превръща в омраза... 🇧🇬

Кристалните Земи - III част 🇧🇬

Воайорът 🇧🇬

Кой е като Господ? 🇧🇬

Бленувана реалност / трета последна част / 🇧🇬

Африкански мигове 🇧🇬

Барът 🇧🇬

Разковани дъски -16 🇧🇬

Опитвам се да забравя... 🇧🇬

За мъката по майка 🇧🇬

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Софийска сага 40 🇧🇬

Сезонът на мъртвите 🇧🇬

Бленувана реалност (втора част) 🇧🇬

Къде е уловката 🇧🇬

Рисувам те писател 🇧🇬

Queue