- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...
– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...
Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...
Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спом ...
Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...
Тя беше много силна. Как веднъж не се огъна от нещо тази жена!?! Съдбата не спираше да сипе едно след друго изпитания от горе ù, а тя думица не обелваше. Поемаше от небето, каквото ù бе отредено и то майсторски и после си го носеше кротко, без да се оплаква, но винаги гордо - с високо вдигната глава ...
III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...
Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...
Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...
> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...
Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...
Здравей, безименна,
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е ля ...
Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...
Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...
Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...
Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...
Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...
Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...
Нелиса във виртуалната джунгла
Да не повярваш какви нови болести се нароиха, откак има Интернет!
Уж при виртуалното общуване няма как да се предават по въздушно-капков или по полов път, ама въпреки това се разпространяват като истинска вирусна инфекция...
Но най-добре да почна съвсем отначало.
Първо ...
Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...
Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка
🇧🇬
Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...
Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...
Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (5-а част)
🇧🇬
роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...
Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...
Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...
Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...
Другият свят
- Беля, не разбирам. Нищо ти няма. Какво те притеснява?
- Не знам.
- Всичко ти е наред - кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ. Какво още да ти направя? Рентген? Искаш ли?
- Не! Дишам си. ...
Дъждът
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...
В липовата полянка живяло малко щурче.
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с кл ...
Тя претърпя бури, ветрове, но остана непоклатима. Жарко слънце я изгаряше, друг път проливни дъждове се изсипваха отгоре ù. Понякога мислеше, че няма да издържи повече и ще се прекърши. Понякога волята ù отслабваше и страховете ù я превземаха. Но тя чакаше. По-добрия ден…
Спомняше си как като малка ...
Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, ...
Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...