Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Равносметка 🇧🇬

Изтича времето между пръстите. В прах превръщат се усмивките. Животът отива си вече от нас. Думите неизказани избелели са вече, устните залепнали са завинаги да замълчат. Пътят вече на свършване е. Тишината бавно се прокрадва между нас и само вопли на несбъднати мечти свистят там в тъмното. Кога раз ...

AnTiHrIsTa

Prose

1.2K 1

Пренавий времето... 🇧🇬

Обичаше го... Пламенно и страстно... До червено... До невъзможност. Отдадена единствено и само на очите му. Всичко, което той казваше, което той правеше, бе най-прекрасното в съществуването ù. Онова нещо, което я изпълваше с енергия, със стремежи, с мечти, със звезди, беше той, неговото съществуване ...

Melanie

Prose » Short stories

1.1K 1 3

През железопътната линия 🇧🇬

През железопътната линия
На Пламен Костов
Сядаме, приятелю. Няма значение, че заведението е от скъпите, обещал съм да черпя. Ще отпием от бутилката винце, нали в него е истината, и ще ти разкажа една история. То ти си ми един пияч, фабриките за алкохол ще фалират, ако чакат на тебе, ама нейсе... Не, ...

swetew

Prose » Short stories

1.7K 3

Тайната на гигантския скелет-13 🇧🇬

- Да вървим! - те се върнаха в коридора, където нишите по стените станаха по-големи, а папирусите в тях бяха все повече каменни плочи. Тунелът зави на дясно и пред тях се откри станция на метро. Мотрисата дойде и те се качиха. Вътре нямаше обособени купета, а седалките в червено кадифе бяха разполож ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.4K 1

Софийска сага 3 🇧🇬

Софийска сага 3
Глава втора
Печката беше на път да загасне. В сандъка до нея нямаше нито дърва, нито въглища. Дончо трябваше да слезе в мазето и да донесе поне две цепеници, за да изкарат до сутринта. Краката му бяха премръзнали в пробитите обувки и не чустваше тялото си до кръста. Освен това при вс ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 3

Циганката 🇧🇬

ЦИГАНКАТА
Върнах се от казармата и започнах работа в мините. Тогава вземах много пари и ги трупах в банката за собствен дом.
Живеех в една барака на края на миньорското селище. Съседите ми бяха цигани. Приеха ме като един от тях. Постоянно им давах по малки заеми и храна. Скоро бях на лекар и той ми ...

korsar

Prose » Short stories

1.3K 6

17.08.2010 🇧🇬

- Ще те заколя! - крещеше той, надвесен над нея с опрян в гърлото ù кухненски нож. - Ще те заколя и всичко ще свърши! Няма да бъдеш на никой друг!
Лицето му беше разкривено от злоба, едната му ръка стискаше ножа, а другата - гърлото на жената, която беше проснал по гръб на кухненската маса. Тя неусп ...

pernicious

Prose

1.1K 5

Рицарят на честта 🇧🇬

До началото на голямото събитие оставаха едва няколко дни и в двореца кипеше трескава подготовка.
Имаше слухове, че тази година на турнира ще се появи загадъчният рицар, познат като Смърт.
Неслучайно носеше това име - нито един от опонентите му не беше излязъл жив след сблъсък между тях. И като се и ...

satanas

Prose » Short stories

2.1K 2

Моят убиец и моят спасител 🇧🇬

Около полунощ е. Някъде в далечината се чуват забързаните стъпки на закъснял минувач. Светлината от уличните лампи упорито се опитва да се измъкне от неприятната прегръдка на мъглата. Ледената целувка на нощта е толкова опияняваща... Кара те да забравиш всичко и всички. Красотата на тази чудна есенн ...

slaveya98

Prose » Science fiction & fantasy

1K 2

Налудничава фантазия 🇧🇬

Лара седеше на произволна пейка в парка. Четеше някаква книга, в чийто смисъл не вникваше. Беше поредният любовен роман, а кой намира смисъл в такива. Те са развлекателни, разтоварващи книги. Може би са писани точно за това – да не намираме смисъла в тях, мислеше си Лара. Погледна надалеч, взря се в ...

cvetka-koketka

Prose » Short stories

1.1K 2

Дарителят на надежда 🇧🇬

Беше възрастен човек и живееше сам в съседния апартамент.
Не знаех много за него и рядко го виждах, почти не излизаше от дома си. Една жена идваше, от Социални грижи, и му носеше храна.
От други съседи бях разбрала, че навремето бил лекар, но не само по традиционна медицина. Казваха, че бил нещо кат ...

hristam

Prose » Short stories

1.3K 5

Краят на слепотата(9) 🇧🇬

Доктор Хавиер Раес
Измина доста време, откакто Инна се изнесе от дома му и Хавиер стана друг човек. Никой от двамата му родители не го попита каква беше причината да се разделят. Разводът мина по взаимно съгласие, само с адвокати. За да забрави този кошмар доктор Хавиер запълваше времето си с усъвър ...

Enena

Prose » Novellas and novels

2.5K 12

И времето като ледът се пропуква 🇧🇬

1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 1 2

Софийска сага 2 🇧🇬

Софийска сага 2
Глава първа - част втора.
Нарамил торбата със сутрешен хляб, вехтошарят отново буташе тежката ръчна количка по заледените павета. Боре му беше дал три голями самуна за цената на един, защото сутрешният хляб, така и така,утре въобще нямаше кой да го купи. Хем правеше добро, хем хлябът ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.4K 6

Светлина 🇧🇬

Предисловие
Обичайте, без да очаквате ответна обич. Подарявайте, без да очаквате благодарности.
Тези, които не ви разбират и гледат да ви използват, са нещастни. Съжалявам ги.
Да си поставиш за цел да радваш хората, е трудна мисия. Трябва да ги опознаеш.
Понякога цял живот не стига, за да разбереш к ...

julianwilliams

Prose » Short stories

648 1

" Роузи и ангелите" 🇧🇬

- Гретхен, нали има ангели? - попита малката Роузи.
- Не знам, Роузи, може би...
- Но как "може би ", Гретхен?! Та нали ако аз съм добра - помагам на мама, лягам си рано и си мия всяка вечер зъбите, татко и ангелите с него ще са щастливи, така той ще е доволен от мен и ще идва по-често в съня ми... ...

VessyK

Prose

692 1

Невъзможна любов??? 🇧🇬

Толкова много ù се искаше да умре, така бе най-правилно, така искаше тя.
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...

patrika

Prose » Others

1.1K

Ледена целувка (апокалипсис) 🇧🇬

Последиците от глобалното затопляне бяха факт. Течението Гълфстрийм беше спряло заради разтопените ледници и то не можеше да затопля северните води, респективно атмосферата. Така климатът се побърка и след затоплянето настъпи рязко застудяване, което доведе до ледена епоха.
Виктор се беше загледал в ...

niatko

Prose » Short stories

721

Тайната на гигантския скелет-12 🇧🇬

- Вижте, тризъбецът на Нептун! - В малка стая на пиедестала бе поставен огромен златен тризъбец.
- Наистина ли притежава такава мощ?
- Разбира се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!
- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.2K

Песента на капчуците 🇧🇬

Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато сл ...

Лепидоптерия

Prose » Short stories

1.3K

Софийска сага 🇧🇬

Глава първа
Най после снегът беше спрял да вали. Край бордюрите бяха натрупани огромни камари мръсен сняг. Печките бълваха такива сажди, че всичко наоколо беше почерняло като комина на Захарната фабрика. Улицата беше покрита с ледени бабуни. Само по тротоара тук-таме беше почистено от съзнателни соф ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.4K 4

Опит за къс разказ 🇧🇬

Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...

Taso

Prose » Others

1.7K 7

Жалка история! 🇧🇬

Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...

DarkRider

Prose » Short stories

1.6K 4

Остатъкът след теб 🇧🇬

Денят е изпразнен от смисъл. Стаите са глухи и нощите също. Чувството е болезнено. Има само една мисъл и тя причинява болка, мисълта, че всичко приключи. Опитвам дъх да си поема, а не мога, свикнах да дишам едвам. Няма утре, няма и вчера. А сега ли? Сега е неопределено и смущаващо подтискащо. Стаите ...

mqy4e

Prose » Others

994

Не бягай от Любовта 🇧🇬

Не бягай от Любовта.
Не унищожавай и малкото добро чувство, което си запазил/а към него или към нея.
Не казвай на висок глас: Махай се!
когато душата ти е разкъсана на парчета...
Не бягай от Любовта. ...

martines1

Prose » Others

1.4K 2

Волът ми се отели! 🇧🇬

През тази чудна утрин станах, излязох навън, огледах се и... се ококорих... Бяха се случили доста странни случки...
Сякаш всичко се бе объркало тотално и бях попаднал в Страната на Странностите и Чудесиите...
Котката ни се беше окучила... Отбих се у съседката и що да видя - кучката ù се окотила... А ...

MarinTachkov

Prose » Humorous

889 8

* * * 🇧🇬

Точно когато смяташ, че си го забравил, и той изниква в съзнанието ти като видение. Макар че чувството вече не е същото, по-скоро той е призрак, избледняващ пасаж от лентата и все пак те боли. Защо? Защо този крехък образ, съставен от няколко клечки илюзия и прозрачен като пара, се е загнездил в гла ...

transytania

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Най-голямото Богатство 🇧🇬

(из мислите и живота на един просяк)
Зимата е най-тежко. И въпреки това, обичам снега. Има повече коли и улици за чистене. А и тогава са най-хубавите празници. На Коледа и Нова Година хората сякаш се раждат отново. След това идва прекрасната пролет, която поражда чувство за сбъдване на мечтите и над ...

julianwilliams

Prose » Short stories

696

Съдбата на една мозъчна клетка 🇧🇬

Какво е в главата ми едно междучасие: "Абе, хора, нали скоростта на химичанта реакция зависеше от температурата?"; "Значи, Втората световна война започва, когато Хитлер..."; "Смърт и безсмъртие в Хаджи Димитър"
"Моляяя?!?" - каза една мозъчна клетка в главата ми. Тя, милата, си мислеше, че е петък и ...

dimitrinka93

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K

Тайната на гигантския скелет-11 🇧🇬

- Да вървим! - въодушевено каза Георги. В следващата стая, в която влязоха, на пиедестал вдясно имаше поставени меч и щит. Мечът бе масивен, изкован вероятно в най-добрата ковачница тогава. По средата му имаше някакъв надпис, а дръжката бе направена така, сякаш е увита във въже. Щитът бе кръгъл, с и ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

18+ Робиня 🇧🇬

Когато за пръв път Маги поиска да я завържа, малко е да се каже, че бях изненадан. Направо бях втрещен и объркан. И през ум не ми беше минавала подобна ситуация. Може би около минута гледах неразбиращо, направо си представям глупавата физиономия, която съм имал. Естествено задодох глупавия въпрос: ' ...

inoinoino

Prose » Erotic

2.9K 1

* * * 🇧🇬

Когато веднъж ме попитаха какъв човек искам до себе си, в съзнанието ми веднага изплуваха думи като мил, нежен, добър, честен, с чувство за хумор, грижовен и много други подобни прекрасни определения. Но после се замислих, за един свой малко дълъг, но все пак любим цитат, който гласеше:
„Съществува ...

uniquebeiiby

Prose » Others

873 2

Емоции 🇧🇬

... А той не говореше... тя беше свикнала да ù обръщат внимание и да ù говорят куп ненужни неща, просто за да се опитват несъзнателно да запълнят всички онези празнини, които се отваряха от нейните нужди и неспособността на онези мъже да ги осъзнаят и задоволят.
А той я караше да се чувства прекрасн ...

lollitaaa

Prose » Others

1.1K 1

Цветница 🇧🇬

Цветница
Пак е Цветница! Пак ухае на пролет!
Празничният звън на камбаните възвестява тържеството на живота и светлината!
Цветята - нежни създания на слънцето и красотата - ни изпълват със свежест и радост!
Колко очарование има в нежните венчелистчета! Каква красота струи от цветовете! ...

pearlsina

Prose » Others

821

Неутрално привличане 🇧🇬

Желая те, но ме отбълскваш. Искам те, но не мога да те понасям. Искам те около мен, но не мога да съм с теб. Желая те напълно, но всичко в мен те презира. Привличаш ме към себе си, но ме отблъскваш бясно. Искам да се влея в теб и после да избягам. Искам да ограбя цялата ти душа, но в нея няма нищо. ...

dimitrinka93

Prose » Letters

1.2K 1

* * * 🇧🇬

Здравейте.
Пише Ви Донка Красимирова Михайлова. Аз и брат ми не можем да ходим – болни сме от така наречената „болест на щрюмпел”… докторите поне така казват. Но рехабилитацията и на двамата липсва, при домашни условия и в малки градове като нашия е почти невъзможна… Аз съм на количка от 2001година. ...

rouz-titanik

Prose » Letters

2.3K

Едно трагико-комично премеждие 🇧🇬

Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...

galiakara

Prose » Short stories

1.2K

Тайната на гигантския скелет - 10 🇧🇬

- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.2K

Първият 🇧🇬

Момчето усещаше как сърцето му ще се пръсне от страх. Тичаше така безумно в ужаса си, че не забелязваше нищо по пътя си. Преминаваше толкова бързо, че дори не оставяше следи в пепелта. А нощта сякаш нямаше край. Отдавна свещите бяха изгаснали и наоколо не се виждаше никаква светлина. Народът се беше ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

1.5K 5

* * * 🇧🇬

Вярваш ли в любовта от пръв поглед? Да. Колко пъти би могъл да се влюби човек - многократно: в цветята, в природата, в музиката, в допира на слънчевата топлина, в живота... А в човек да се влюбиш истински? Не знам, може би при всеки е различно. Но би ли продължил да обича онзи, когото така силно иск ...

kali-93

Prose » Others

1K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Равносметка 🇧🇬

Пренавий времето... 🇧🇬

През железопътната линия 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет-13 🇧🇬

Софийска сага 3 🇧🇬

Циганката 🇧🇬

17.08.2010 🇧🇬

Рицарят на честта 🇧🇬

Моят убиец и моят спасител 🇧🇬

Налудничава фантазия 🇧🇬

Дарителят на надежда 🇧🇬

Краят на слепотата(9) 🇧🇬

И времето като ледът се пропуква 🇧🇬

Софийска сага 2 🇧🇬

Светлина 🇧🇬

" Роузи и ангелите" 🇧🇬

Невъзможна любов??? 🇧🇬

Ледена целувка (апокалипсис) 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет-12 🇧🇬

Песента на капчуците 🇧🇬

Софийска сага 🇧🇬

Опит за къс разказ 🇧🇬

Жалка история! 🇧🇬

Остатъкът след теб 🇧🇬

Не бягай от Любовта 🇧🇬

Волът ми се отели! 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Най-голямото Богатство 🇧🇬

Съдбата на една мозъчна клетка 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет-11 🇧🇬

18+ Робиня 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Емоции 🇧🇬

Цветница 🇧🇬

Неутрално привличане 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Едно трагико-комично премеждие 🇧🇬

Тайната на гигантския скелет - 10 🇧🇬

Първият 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Queue