Short stories and prose by contemporary authors
Трета година 🇧🇬
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...
Запознайте се с Мишо 🇧🇬
И така, моментът настъпи. Майкъл се приближи бавно до момичето на мечтите му и със загадъчна усмивка каза: "Приятно ми е да се запознаем, аз съм ...
Сега 🇧🇬
Пън 🇧🇬
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...
Импресия, февруари 🇧🇬
Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак.
“Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието яс ...
Пистолет 🇧🇬
След оперативката шефът извика един от инспекторите си.
- Радо, ти ли отговаряш по криминална за седми район – Студентски град?
- Да, началник! - Радон малко се поучуди на въпроса.
Е знаеше, че Пенев него харчеше напоследък. ...
Бомба 🇧🇬
- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.
- В неделя е сватбата…
(Ще го „забърша” с парцала!...)
- … Ах-ха… ...
Какво празнувахме вчера 🇧🇬
Ох, защо така ме боли главата? Направо ме цепи. Какви са тия листа в косата ми, сигурно съм паднала в храстите пред блока, затова ме боли всичко. Защо съм само с един чорап и какви са тия жартиери? О, помня че пихме брудершрафт с някой и после се целувахме дълго... ...
Моята сърдечна стая 🇧🇬
July morning 🇧🇬
След като си свърших работата сутринта на трийсти юни, отидох с колата си да взема приятелите си.
По принцип мислехме да сме само по мъжки четиримата, но в крайна сметка решихме да вземем също Алекс и Сандра с нас. Ето как стана това:
Първата ми спирка беше домът на Благо. Той живее с г ...
Чико Чиков кмет 🇧🇬
Чико се почеса енергично под лявата мишница и застана пред камерите и микрофоните на медиите, телевизиите и другите средства за масова информация. Той не правеше разлика между тях, за него важна беше бройката. Още от младини Чико си беше “бройкаджия” и такъв си остана.
Изборната комп ...
Прости ми, за да намеря покой 🇧🇬
мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.
Всяка от нас вървеше по своя ...
Една малка-голяма Мария 🇧🇬
Отвъд чертата: Кражбата на къртицата 🇧🇬
Неизживяната любов на едно момиче 🇧🇬
Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън. Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими.
Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет ...
Човекът и Човечката 🇧🇬
нещо трепнало в Човечката и нещо трепнало в Човека.
Човекът обикнал Човечката и Човечката обикнала Човека;
и една голяма любов разцъфтяла
в тия човешки сърца. ...
Едно откровение за "Откровения" 🇧🇬
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488- ...
Гробището на демоните (2-ра част) 🇧🇬
2
Моето родно градче ме посрещна със странна пустота на улиците. Когато слязох от автобуса, казах "довиждане" на моя събеседник, а той пък от своя страна ми протегна ръка:
- Казвам се Нико, беше ми много приятно да се запознаем.
- Аз съм Зуфар, на мен също ми беше приятно - отвърнах на жеста му. ...
Автомат 🇧🇬
Късна есен. Листата падаха като ранени войници и скоро дърветата останаха без армии – философски поетично се вглъбяваше в природната картина Радон и продължаваше да обобщава приключените случаи. Пишещата машина тракаше, като заводски стан. Шумяха канцеларски листи. Колега от неговата бригада ...
Неизпратено до М. 🇧🇬
Първо искам да ти кажа, че не целя нищо с това писмо. Искам просто да ти благодаря. Благодаря ти, че беше с мен в неприятни моменти. Благодаря ти, че създаде и много хубави моменти. Разбирам, че може би вече не ти се говори толкова много с мен и вече не ме чувстваш близка. Да, разбираемо е. ...
Любов и насилие 🇧🇬
- Искаш ли да заминеш в школа за сержанти в Кърджали?
- Не искам...
- Няма да те питам: защо?
- Благодаря!... Имам съображения... ...
Защото я обичам: Разходката 🇧🇬
Докога 🇧🇬
Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.
Самотат ...
Кискинско време 🇧🇬
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...
Момиче с кехлибарени очи 🇧🇬
Авторът винаги има право(12) Прегръдката на таралежа 🇧🇬
(12)
Прегръдката на таралежа
Мила Мария,
Да, и в Мадрид е студено. Излязъл е един тънък вятър, пронизва ушичките, като излезеш от метрото. Вчера прочетох в един от ежедневниците, че Иберийският полуостров се е превърнал в Сиберийски, от Сибир. Е, малко е преувеличил журналис ...
Отвъд чертата: Завръщане 🇧🇬
Разковани дъски - 5 🇧🇬
Нека щастието бъде по-благосклонно към мен от миналия път, когато само ми изпрати птица да ме нацвъка...
Китайската "година на дракона", на румънски вероятно ще се преведе като "годината на Дракула".
Мисля си, че думата "щастие" е най-разпространената чуждица ...
14 Февруари: Писмото 🇧🇬
Част 5: Писмото
"Скъпо момче от сънищата ми, така и не успях да приема факта, че всичко е било просто един сън. Аз все още вярвам в онези топли, кафяви очи, които ме гледаха толкова нежно в онази февруарска вечер. Аз все още се надявам, че един ден пътищата ни отново ще се пресекат и аз ...
Последно "Сбогом" 🇧🇬
Кратки диалози с Дявола 🇧🇬
- Да, обичам всеки ден.
- Какво обичаш?
- Обичам да мразя!
- Как изглеждаш? ...
Точица 🇧🇬
Отвъд чертата: Пепелна свобода. Отсъствие. Задушаване 🇧🇬
Лек за сърдитковци (за тези, дето не обичат зимата) 🇧🇬
Тя танцува с ...
Гореща приказка 🇧🇬
Сам и Адам се бяха уговорили да излязат с приятели същата вечер. Той мина да я вземе от тях и тръгнаха заедно към заведението, където беше уговорката им.
- Донесе ли ми диска? - попита Сам.
- Кой диск? - учудено ù отвърна ...
Пламен и Джери 🇧🇬
18+ Само тази вечер 🇧🇬
Изкривено 🇧🇬
Любов 🇧🇬
Бях още дете, когато я срещнах. Родителите ни бяха приятели. Тя имаше сини очи, които винаги се смееха. Бяха необикновенно сини, сякаш небето се отразяваше в тях, сякаш морските вълни бяха проникнали в очите ú и бяха останали завинаги зад решетките на дългите ú мигли. Харесвах я, не знаех защо ...