Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Светът е голям колкото майчино око 🇧🇬

“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...

azura_luna

Prose » Short stories

2.5K 22

Статуси и мрежи 🇧🇬

Оживените улици. Някак си пусти. Провирам се сред тълпата, а усещането е все едно вървя сама по магистрала. Празни и бездушни, хора без лица и чувства. Подминават и дори не се замислят кой притичва покрай тях. Някак жалко, някак тъжно. С музика, бумтяща в ушите, или телефонен разговор на висок тон в ...

ellina

Prose

1.8K

Най-краткият път 🇧🇬

Тръгвам, за да се завърна - изнервена и уморена от престорени приятелства, изсъхнали сърца и изхабени думи. В понеделник сутрин автогарата е празна и ръмжи от самота. Двигателите предвещават заминаване, а заскрежените стъкла на автобусите - нежелана слепота. Стоим! Аз - на единия край на света, ти - ...

MoonflowerTani

Prose

1.4K 3

“Назад, назад, моме Калино!”... 🇧🇬

- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2.2K 13

Hopeless 🇧🇬

И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...

bahkata

Prose » Short stories

940

Катината нива 🇧🇬

Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...

inakrein

Prose » Short stories

2.1K 7

Ти 🇧🇬

Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...

Daytona

Prose » Short stories

2.3K 3

Само да знаеха... 🇧🇬

Последен стих пиша ти аз...
Последен дъх поемам си...
последна мисъл за теб
протича в главата ми...
Мисъл, но с хиляди спомени... ...

poison-

Prose » Others

1.4K 2

Привличане - Той и Тя (трета последна част) 🇧🇬

Той - Здравей, чаровнице.
Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.
Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.
Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на ...

suleimo

Prose » Short stories

1.3K 2

Бабата 🇧🇬

Лошото време се задържа повече от очакваното, напук на синоптиците, които твърдяха, че скоро ще се оправи. Валеше неспирно от няколко дена, като от време на време поспираше, само за да може пак отново да завали. По улицата почти нямаше хора. Тук-там се мяркаше някой, но по изражението на лицето на м ...

Anyshka

Prose » Short stories

1.2K

Теория на невероятностите 🇧🇬

Събуди го натрапчивото усещане, че в спалнята има някой.
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно мъжа, седнал в креслото отсреща. По някакъв смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
- ...

hristam

Prose » Short stories

1.6K

Напразни мечти 🇧🇬

Вечерта надвисва над земята.
Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.
Вземам сух комат и слагам залък в устата.
Дрехите захвърлям.
Навеждам аз глава и се моля да съм твоя. ...

Nikkyz98

Prose » Letters

1.7K 2

Присъствие 🇧🇬

Благодаря на Влади за идеята.
- От какво те е страх най-много?
Въпросът дойде изневиделица и нямах готов отговор. Ако някой ме бе питал същото преди години, с лекота щях да отговоря: Смъртта, разбира се. Но сега…сега е различно. Успял бях да притъпя тази остра, понякога достигаща до мълчаливи (неист ...

azazel

Prose » Short stories

1.2K 1

*** 🇧🇬

За пореден път бягам. За пореден път забравям…
Изстивам с времето, с всеки отиващ си ден.
Избледнявам. Ослепявам. Изчезвам.
Почти се заличавам...
Всичко е ненужно, безсмислено, евтино. ...

talasbmche

Prose

1.1K

Навсякъде около теб 🇧🇬

Когато станеш сутрин и се измъкнеш от леглото, аз ще бъда топлината между разбутаната ти завивка. Онази топлина, която те кара да се върнеш и да си легнеш пак. Но вече си станал и отиваш към кухнята. Когато пуснеш кафе-машината, аз ще бъда дразнещият звук, който издава, а когато кафето ти стане гото ...

malkafeya

Prose » Letters

1.6K

Идеална? 🇧🇬

Тя бе идеалът за момиче, красива, с дълги руси коси, сини очи, популярна, можеше да има всеки само с поглед. Изглежда перфектна, нали? През главата ти минават мисли от рода на "Никога няма да съм нея", "Ще умра сама","Защо е по-добра от мен?". Мислиш си, че няма смисъл, че си по-нисша от нея. Но ти ...

xNeoNx

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

963

Писмо за теб, любов моя 🇧🇬

Не успях да ти кажа всичко това.
Затова нека с това писмо да кажа...
”Сбогом, Любов Моя”
Помня всичко...
От първата секунда, когато ме съживи, ...

the-secret-girl

Prose » Letters

3.9K 1

Есен 🇧🇬

Избягала от училище, така се чувствам.
Има нещо вътре в мен, което негодува и не иска
да се среща с хората.
Запътена наникъде, загубвам смисъла.
Не е в розовите хапчета със захарно покритие. ...

Krisha

Prose » Letters

1.5K 1

Привличане - Тя (втора част) 🇧🇬

Ден като всеки друг. Зима, студ, пак на работа. Как ми се иска нещо хубаво да ми се случи. Ама да е такова, дето да кажеш "Няма начин точно на мене да се случи".
Зареждам си на мобилния любимите парчета и потеглям. Днес ми трябва адреналин. Искам сритване по дупето, нещо да ме разсъни.
Иначе зимата ...

suleimo

Prose » Short stories

1.1K

Не бяха с разбити сърца 🇧🇬

- Искам да те изкрещя на целия свят!
- Тогава защо не го направиш ?
- Ей, хора обичам го ! Обичам Го! – развика се тя в метрото.
Бебе заплака. Две бабички се спогледаха смутено. Един мъж се усмихна. Една жена се уплаши.
Двама души се обичаха. ...

Raindrops_on_my_skin

Prose » Short stories

1K

Гледа ли дядо Ставри, гледа ли?!... 🇧🇬

Дядо Ставри... Вече на 89 години, а акълът му лапешки. Нямаше ден през последните има-няма четиридесет години, в който той да не ходеше на автогарата, където посрещаше и изпращаше големите автобуси, махаше на пътниците и се опитваше да ги заговаря, да съветва компетентно работещите там и да дава нас ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1.8K 11

Софийска сага 37 🇧🇬

Софийска сага 37
Глава тридесет и пета
Предсказанието на баба Ванга се сбъдна. Човекът с белег на челото се появи и светът се променяше. Отсега нататък нищо нямаше да е както преди. Понятията “хубаво” и “лошо” щяха да придобият нов смисъл. А понякога даже щяха да си разменят местата. Враговете щяха ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

Разковани дъски - 15 🇧🇬

Ако е възможно, някой да поръси Просветното министерство с проСВЕТЕНА вода...
Вместо да разлаем кучетата, не е ли по-добре да ги разкатаем!
Искам някой да ми подари банкова сметка тип PINокио. Колкото повече лъжа за наличните пари в нея, толкова тяхното количество да нараства.
Хубаво е, че има Ден н ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.1K 14

Европейски съд 🇧🇬

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД
Това селище трудно може да се намери дори на карта с малки мащаби, но то съществува. Сутрин слънцето се събужда, подпира русата си глава на скалата над него и то се появява на света, с всичките си красоти и недостатъци, със самочувствието на истински пълноправен член на Европейския съ ...

purko59

Prose » Short stories

1.1K 6

Дух, затворен в мисъл 🇧🇬

Алармата с проглушителен писък нахлува в съня ми. Събуждам се уморен. В главата ми моментално нахлуват мисли без адрес, смисъл и повод. Пъдя ги – отегчават ме. Правя си наум план за деня. Обичам плановете. Дават ми безгранична увереност, че знам какво трябва да правя с живота си. Обичам да вярвам на ...

morigana

Prose » Short stories

1.6K 6

Привличане - Той (първа част) 🇧🇬

Видях я, още докато паркирах колата. Без да се усетя, краката ми сами тръгнаха след нея. Имаше нещо в походката ù, сякаш танцуваше. Тактуваше с пръсти по бедрото си. Не беше някоя кльощава мацка. Как съблазнително поклащаше дупе, сякаш ме канеше да я следвам.
Опа, смени темпото. Явно друга музика зв ...

suleimo

Prose » Short stories

1.3K

Софийска сага 36 🇧🇬

Софийска сага 36
Глава тридесет и трета
Виктор Антонов свали наушниците, прибра двата пистолета в кутията и ги предаде на оръжейника. За днес тренировъчната стрелба беше свършила. Днес беше вкарал 5 в десетката в позиция “с гръб” към мишената. Имаше още какво да се желае, но първият по-сериозен успе ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 5

Това съм аз 🇧🇬

Aз съм от истинските момчета.
Не съм от момчетата, които се отказват, когато животът ги повали. Не съм от момчетата, които бягат, когато съдбата ги изправи пред най-големите трудности. Не съм от момчетата, които падат на колене и чакат да изгрее слънце. Не съм от тези, които се примиряват. Нито от т ...

garvana83

Prose » Others

1.4K 2

Рожденият ден на Пешеходеца 🇧🇬

- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...

krashkov

Prose » Short stories

1.1K 1

Сила 🇧🇬

За да продължим по пътя си, ние трябва да сме силни и готови да се изправим пред съдбата, и да превземаме всичко по пътя си, защото само силните сърца съумяват да вървят по пътя си без страх, а тези, които се страхуват от нищото, потъват в мрака и изход от там няма.

garvana83

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Ти си моите витамини! (Ти знаеш, че си права) 🇧🇬

Слушам НИРВАНА, имам да оправям... Толкова е... Знаеш ли как да го опишеш? АЗ НЕ! Пиша грозно... химикалът се счупи... мастилото се разтече по листа... странното е, че е червено точно като... като кръв!
Толкова е безразлично, чувствам се като призрак, сякаш съм невидима за самата себе си... толкова ...

poison-

Prose » Novellas and novels

1.8K 1

Знайно е село Змейково 🇧🇬

Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...

Eia

Prose » Others

2.9K 2 14

Крава №1001 🇧🇬

Имах някога прекрасен бистър ум и богата библиотека в главата с много томове по лавиците на стената. Но случи се нещо направо ужасно! Изчезна, изтри се в ден един моето единствено ценно богатство. Превърнах се в крава №1001.
Разсърди се моята машина:
-Закъде ли съм без ум?
И каза Той:
-Стига с този ...

esfir

Prose » Others

1.3K

Обратен билет 🇧🇬

Последните дни на август се отрониха от календара като презрял плод. Горещият сух вятър измете края на лятото заедно с остатъците от отпуската на Ангелина Воденичарова. Пета поредна година тя се връщаше в България с тайната надежда, че най-после ще се случи нещо хубаво, което да я задържи тук, но ка ...

katenikolova

Prose » Short stories

1.4K 4

Намери разликите ;) 🇧🇬

Ти си продължение на дясната ми ръка! Тази, която слагам на сърцето си, когато то говори! Тази, с която рисувам и пиша.
Ти си моята страст и посока, може би книга с истории през пролетта.
Ти си това-онова, което ме кара да искам, да уча, да прегръщам съдбата.
Ти си детето в жената.
Ти си моята сродн ...

MANIA

Prose

1.2K

Веселите шишета 🇧🇬

Тишината бе напоила въздуха наоколо. На рафта стояха няколко шишета, потънали в мълчание - всяко от тях със своите мисли. Бутилката с рома погледна любопитно другите и дяволито сръчка тишината, подхвърляйки в нея хрумката си.
- Купооооон!... Да си направим купон! - и при тези думи отвори капачката с ...

galipolia

Prose » Short stories

1.2K

И обичам 🇧🇬

И обичам. Обичам начина, по който се изплъзваш като ситен пясък между пръстите ми, оставяйки ме с нищо и с всичко, с копнеж и с безвремие. Километри? Какво са те, щом си в сърцето ми - на сантиметри от устните ми, а тъй далеч от целувките ми? Какво са те, щом си в главата ми - на сантиметри от очите ...

sarahhh

Prose » Short stories

927

Погребение през пролетта (първа глава) 🇧🇬

Иглика беше дете от семейство на разведени родители. Като малка беше избрала да живее с майка си, заради което в периода около събитията, които следва да бъдат описани, тя се срещаше с баща си само по веднъж на две седмици, в събота. Всеки път те разполагаха с цял ден, в който да прекарват време зае ...

Arogarn

Prose » Novellas and novels

1.9K 1

=== 🇧🇬

Ако бръмченето на мухата до ухото ми ме впечатли, какво ще правя аз със болката тогава, когато пчелата ме ужили?
===
И в хиляда Магнаурски школи да се изучиш, по човек от туй, което си сега, няма да се получиш!
===
Това, че си слаба, не е грозно - просто за нас е много удобно.

esfir

Prose » Others

1.3K

Изкушение 🇧🇬

Биха ме!
И ме би не кой да е… а жена!
И ме би не с какво да е… а с метла!
И не каква да е… а с дълга дръжка!
Та тогава… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1.2K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Светът е голям колкото майчино око 🇧🇬

Статуси и мрежи 🇧🇬

Най-краткият път 🇧🇬

“Назад, назад, моме Калино!”... 🇧🇬

Hopeless 🇧🇬

Катината нива 🇧🇬

Ти 🇧🇬

Само да знаеха... 🇧🇬

Привличане - Той и Тя (трета последна част) 🇧🇬

Бабата 🇧🇬

Теория на невероятностите 🇧🇬

Напразни мечти 🇧🇬

Присъствие 🇧🇬

*** 🇧🇬

Навсякъде около теб 🇧🇬

Идеална? 🇧🇬

Писмо за теб, любов моя 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Привличане - Тя (втора част) 🇧🇬

Не бяха с разбити сърца 🇧🇬

Гледа ли дядо Ставри, гледа ли?!... 🇧🇬

Софийска сага 37 🇧🇬

Разковани дъски - 15 🇧🇬

Европейски съд 🇧🇬

Дух, затворен в мисъл 🇧🇬

Привличане - Той (първа част) 🇧🇬

Софийска сага 36 🇧🇬

Това съм аз 🇧🇬

Рожденият ден на Пешеходеца 🇧🇬

Сила 🇧🇬

Ти си моите витамини! (Ти знаеш, че си права) 🇧🇬

Знайно е село Змейково 🇧🇬

Крава №1001 🇧🇬

Обратен билет 🇧🇬

Намери разликите ;) 🇧🇬

Веселите шишета 🇧🇬

И обичам 🇧🇬

Погребение през пролетта (първа глава) 🇧🇬

=== 🇧🇬

Изкушение 🇧🇬

Queue