Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Мъжемелачката 🇧🇬

Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка отляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези ...

hristam

Prose » Short stories

1.7K 6

Есен 🇧🇬

Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...

gudman

Prose » Others

971 1 4

Любов и омраза 🇧🇬

Любов и омраза. Двете най-противоположни чувства, които изпепеляват с еднаква сила човека.
За любовта всички сме чели. И приказки, и стихове, и повели. Само където няма книга как да я разбираме и как да я познаем. Само където няма наръчник как да я задържим и кога да я пуснем да си тръгне. Налага се ...

lility

Prose » Others

1.1K 2

Видяхте ли... 🇧🇬

Невероятно е чувството, когато знаеш, че си бил подценен от всички, когато никой не е повярвал в мечтите ти и качествата, които притежаваш... И когато вече си успял в живота и мечтите си... да се обърнеш и да им кажеш:
"Видяхте ли, че мога!!" ...

chefit0

Prose » Others

941 1

Тихите стъпки на Пловдив 🇧🇬

Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...

elenasim1

Prose

1.1K 20

Сън 🇧🇬

Отново се събудих посреднощ. От дълго време се повтаряше едно и също. Сън ли беше, или истина…
Висока и красива жена със слънчеви коси, със сребристосива пола до глезените се появяваше и ми подаваше ръце. Нейните небесносини очи, светла кожа, тънки устни ме подканяха: ”Ела с мен, ела…” Топлината на ...

Stalev_

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K

Кой знае? 🇧🇬

Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако... колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...

Eeyorestz

Prose » Others

756 1

Прашинка 🇧🇬

vulchebnik

Prose » Short stories

1.6K 1 10

Вечер 🇧🇬

Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...

chergligan

Prose » Others

1.9K 7

Приказки от кокошарника 🇧🇬

Кратки приказки за живота в кокошарника
ИЛИ за КОКОШАРНИКА на ЖИВОТА.
За някои пернати събратя и посестрими около НАС.
МИЛЕНХОЛИЯ се изкачва НАГОРЕ
В нашия кокошарник, както навсякъде, има СТЪЛБИЧКИ. И те трябва да се изкачват. Колкото повече стъпала превземеш, толкова по-високо се издигаш в обществ ...

kla77

Prose » Humorous

1.1K 1

С мирис на праскови (част 3-та) 🇧🇬

Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...

alexilaiho666

Prose » Others

1.1K

Амулетът 28 🇧🇬

1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. О ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

941

Огледало 2 🇧🇬

Огледало 2
1.Читателю, ето това продължение -
Написано с вдъхновение
за отношение
и преклонение! ...

TeodorIvanov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 1

За картините и рамките 🇧🇬

За картините и рамките
... не, че разбирам,
но рамките някак ми действат
ограничаващо.
Поне на мен. ...

нмг

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

824 3

Ако призраците плачат 🇧🇬

Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...

hristam

Prose » Short stories

1.1K 2

Пясъци и вятър... като забрава! 🇧🇬

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2.1K 1 3

Низ от истини 🇧🇬

Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...

Eeyorestz

Prose » Others

739

18+ Cuba libre 6 🇧🇬

CUBA LIBRE 6
От три дни Жорж беше затворен в тази вила-затвор. Не беше лишаван нито от храна, нито от внимание. Часове наред го разпитваха за целта на пътуването му до Куба, за връзките му с американските власти и специални служби. Явно търсеха нещо, което той не можеше да им даде. Пътуването му беш ...

gudman

Prose » Erotic

1.7K 1

Висока цена 🇧🇬

Да си добър значи да се опитваш да не нараняваш никого, но какво ли е ако заради доброто в себе си нараняваш себе си.
Единственият човек, който знаеше това, беше Авелин. На пръв поглед тя беше като всяко друго седемнадесетгодишно момиче, но само на пръв поглед. Тя беше от хората, които могат да се о ...

Alania

Prose » Science fiction & fantasy

812 2

Срещата 🇧🇬

Ресторантът беше топъл и тих. Стъпките ú приличаха на ноти, изписвани по петолинието на пода. Дъхът ú спираше, оглеждайки се на коя маса я чака...
- Здравей, заповядай - каза той и бавно протегна ръка за поздрав.
- Извинявай, задръстването беше невъобразимо!
Ръцете им се срещнаха за секунди, но тя н ...

belabelitsa

Prose

1.4K 1

Истинското име на Лабаджанов 🇧🇬

Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наиз ...

Раш

Prose » Short stories

1.2K 2

Някой друг 🇧🇬

Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето ...

Magnificent-wind

Prose » Others

1.4K

За ползата от гнилите домати 🇧🇬

За ползата от гнилите домати
Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.
Но нека оставим н ...

kastag

Prose

774

Мила и пясъчният човек 🇧🇬

Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...

glorii

Prose » Short stories

1.5K 2

Ярост 🇧🇬

ЯРОСТ
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.3K 4

Мислите и живота 🇧🇬

Животът ни е много странно нещо. Как приятелите се оказват онези, които ни предават. Тези, които мразим заради техните идеали и цели, всъшност се оказват с не лоши приоритети когато разберем нещо ново за тях – нещо, което подхожда на нас самите. Всеки ден откриваме нови неща за живота и всеки ден за ...

Eeyorestz

Prose » Others

882 2

Сам сред нищото (2-ра част) 🇧🇬

ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.3K 12

Импресия в черно-бяло 🇧🇬

Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...

gudman

Prose » Others

1.1K 6

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...

bojilova1

Prose » Short stories

1.8K 7

Моят начин 🇧🇬

Пиша това, докато стоя сама в дома ти и си мисля за теб. Бих искала винаги да мисля за щастието, което ми даваш, и за хубавите ни мигове заедно... Но понякога едно тънко, подло гласче в мен започва да ми припомня, че времето ми тук бързо изтича. И че животът ми пак ще се превърне в безкрайно очакван ...

etikki

Prose

898 2

Недовършено! 🇧🇬

Здравейте! Бих искала да напиша, че долните редове, преди всичко, са приятелски, защото според мен трябва да може да се разговаря на всякакви теми с всички хора.
Понеже не зная как точно да започна, затова ще подчертая, че бих искала тези думи да достигнат до Вас и се надявам да ги приемете съвсем с ...

energi4nata

Prose » Letters

1.7K 1

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

НА ДОБЪР ЧАС, ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ ДВА ВЕКА!
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.3K 2

Истествено! 🇧🇬

Веднъж една жена ме спря на тротоара, там, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Накратко – пътят до ...

Tzeck

Prose » Short stories

1.8K 2

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 5

Малките неща и простите истини 🇧🇬

Малките неща и простите истини. Ето такива неща осмислят ежедневието ми. Не ми е нужно да познавам някого, за да мога да разбера езика на жестовете му. Всичко е там в малките неща и простите истини. И да не го осъзнаваме, те определят всяко наше действие. Винаги ще се намери някой глас, който да ни ...

Eeyorestz

Prose » Others

900 1

Няколко въпроса 🇧🇬

Кой показа среден пръст в лицето на успеха?...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха?...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости?...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"?...

DubTrip

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1

Закачка с Джак Бауер* 🇧🇬

Някой се опитва да разбие с чук плочките в банята на съседния апартамент. Звуците трещят като изстрели и се чуват чак долу, във фоайето. По пътя си събарят премръзналите чаши в празния бар, килват шапката на пиколото и продупчват последния брой на „Тримогили нюз”, подпрян в ъгъла на стойката за чадъ ...

Romanov

Prose » Short stories

1.3K 1

Усещане за....(4) 🇧🇬

Усещане за ...... / 4 /
1
Стоеше безмълвен, взирайки се в далечината.
Усещаше влажното, нежното докосване на океанския бриз по кожата си и тялото му леко потръпваше от вечерния хлад.
Наблюдаваше океана пред себе си и сякаш се загубваше в необятността му... ...

LEOMAX

Prose » Short stories

1.2K 2

Горският 🇧🇬

Вие знаете кой е Лъжлив Съби, нали! И в наше село го има, сигурно и по други места… Помня го, дете бях тогава, а днес е вече стар, ама си е същият – образ и половина. Той да ви разправи някоя история, лъжа да е, така ще ги нагласи нещата, че да му повярвате. Горски беше и като такъв се пенсионира. К ...

Stalev_

Prose » Humorous

1.5K 3

Правото да присъстваш или пристъп на разум 🇧🇬

Слушах внимателно партитурите на летния здрач- потни илюзии, копнеещи есен!
Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.
Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.
Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.
Цветята обикновено са плод на трудолюбие и ...

pureblack

Prose

1.4K 11

Short stories and prose by contemporary authors

Мъжемелачката 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Любов и омраза 🇧🇬

Видяхте ли... 🇧🇬

Тихите стъпки на Пловдив 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Кой знае? 🇧🇬

Прашинка 🇧🇬

Вечер 🇧🇬

Приказки от кокошарника 🇧🇬

С мирис на праскови (част 3-та) 🇧🇬

Амулетът 28 🇧🇬

Огледало 2 🇧🇬

За картините и рамките 🇧🇬

Ако призраците плачат 🇧🇬

Пясъци и вятър... като забрава! 🇧🇬

Низ от истини 🇧🇬

18+ Cuba libre 6 🇧🇬

Висока цена 🇧🇬

Срещата 🇧🇬

Истинското име на Лабаджанов 🇧🇬

Някой друг 🇧🇬

За ползата от гнилите домати 🇧🇬

Мила и пясъчният човек 🇧🇬

Ярост 🇧🇬

Мислите и живота 🇧🇬

Сам сред нищото (2-ра част) 🇧🇬

Импресия в черно-бяло 🇧🇬

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Моят начин 🇧🇬

Недовършено! 🇧🇬

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

Истествено! 🇧🇬

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Малките неща и простите истини 🇧🇬

Няколко въпроса 🇧🇬

Закачка с Джак Бауер* 🇧🇬

Усещане за....(4) 🇧🇬

Горският 🇧🇬

Правото да присъстваш или пристъп на разум 🇧🇬

Queue