Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Приказка за последния 2-ра глава 🇧🇬

2
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...

dai-sy

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K

Размазано в мисли 🇧🇬

Пием виртуални кафенца и се черпим с тортички в нета.
Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).
Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: ...

glezlio1

Prose » Humorous

1.1K 1

Щетите след разочарованието 🇧🇬

Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота ...

lility

Prose » Short stories

2.2K 1

Мъжки спомен 🇧🇬

Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаг ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Short stories

1.4K

Приказка за соленото момиче 🇧🇬

Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...

chergligan

Prose » Stories for children

3.2K 15

Маргаритки 🇧🇬

МАРГАРИТКИ
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото з ...

megy

Prose

880

За да ти кажа... 🇧🇬

Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...

fake2val

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 2

Монолози II 🇧🇬

Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...

Рима

Prose » Short stories

1.2K 2

Искам Някой да ме помни 🇧🇬

Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...

zahvurlen

Prose » Others

1.6K 15

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин пише писмо на Дядо Коледа 🇧🇬

Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...

Rois

Prose » Stories for children

1.2K 2

Бог е в дъжда 🇧🇬

- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...

Tifa

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 4

Прости ми, че разказвам 🇧🇬

Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...

I-am-a-Cat

Prose » Letters

1.9K 3

Винилови души 🇧🇬

Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...

Tzeck

Prose » Short stories

1.4K 1

Звезден прах 🇧🇬

Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...

l1l1t

Prose » Short stories

1.1K

До Дядо Коледа 🇧🇬

Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...

Djein_Ear

Prose » Letters

1.8K 26

Загледана в безкрая 🇧🇬

Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...

Izumrudkata

Prose » Others

1.1K 4

Вълк 🇧🇬

Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...

chergligan

Prose » Literary sketches

2.1K 4

Какво е любов? 🇧🇬

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Нес ...

Daytona

Prose » Short stories

1.3K 5

Боряна 🇧🇬

Боряна
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...

eek69

Prose » Short stories

2.3K

Добро утро 🇧🇬

Сгуших се на кълбо и леко потънах в съня си. Беше ми блажено и приятно. Имаше лек ветрец, който духаше от отворения прозорец и леката му милувка ми носеше безкрайното удоволствие и задоволство. Усетих как някой ме вдигна и занесе в леглото ми. Отворих сънено очи и с това си изпросих гушване, преди д ...

dai-sy

Prose » Short stories

1K 4

За раздялата от първото ми "Аз 🇧🇬

Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето ...

transytania

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 2

Чашка 2 🇧🇬

Невъзможната и скрита любов
„Здравей, нов живот!” - Това е книгата, която ще пиша през новия си живот. - Все едно беше вчера, когато се случи. Изминаха се три дълги за изживяване години. Успях да ги забравя, успях да освободя себе си. А сега накъде? Ще кандидатствам, ще завърша и ще намеря любовта н ...

AUDI

Prose

985

Кольо войвода и поляната с люцерна 🇧🇬

Кольо войвода и поляната с люцерна
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато о ...

ivandavidov

Prose » Humorous

1.3K 5

Статуетката 🇧🇬

От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 10

Приказка за последния - 1-ва глава 🇧🇬

Момчешко лице се отрази в чашата с ароматния ърл грей, точно преди физическите закони да си кажат думата и да разплискат и нарушат иначе идеалната повърхност.
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...

dai-sy

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 2

Изгубено село 🇧🇬

Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Short stories

1.3K 1 7

от "По съдба просяк'" 🇧🇬

elenasim1

Prose

1.2K 23

Петко Алата 🇧🇬

Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...

Daytona

Prose » Short stories

1.2K 9

Поет 🇧🇬

Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...

ZAPP

Prose » Humorous

1.2K 15

Миниатюри 🇧🇬

- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...

Bersek

Prose » Short stories

1.2K 1

Разстояния без музи 🇧🇬

Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...

Rewired

Prose » Others

820

Малка нощна приказка 🇧🇬

- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...

stanef

Prose » Short stories

1.3K 4

Спомени от детството (Втора част) 🇧🇬

У нас живееше семейство руснаци. Това беше около 1946-47 г. Аз съм била на 3-4 г., но помня, че мъжът беше майор, вероятно дошъл в България, за да помага в обучението на наши войници. В нашия квартал имаше военно поделение. Жена му се казваше Маруся, а синът им Женя беше на 12 г. Помня, че бащата ме ...

yogimax

Prose » Others

1.2K 1

Мъжът, детето, кучето...или обратно? 🇧🇬

Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Short stories

1.3K 5

Здравей, мое вътрешно Аз 🇧🇬

Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...

lility

Prose » Others

1.3K 2

Завръщане у дома 🇧🇬

1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...

jasmine

Prose » Others

1.4K 1 1

Грях 🇧🇬

На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...

chergligan

Prose » Short stories

1.5K 5

Авторът винаги има право (6) Неделното училище 🇧🇬

Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...

bojilova1

Prose » Short stories

1.2K 13

От другата страна 🇧🇬

- Внимание: тази творба е разказана от гледната точка на една котка, мислите и действията, които са описани тук, са художествена измислица.
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...

smilesun

Prose » Short stories

1.3K 2

Причина да остана... 🇧🇬

Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...

Samion

Prose » Letters

1.4K

Short stories and prose by contemporary authors

Приказка за последния 2-ра глава 🇧🇬

Размазано в мисли 🇧🇬

Щетите след разочарованието 🇧🇬

Мъжки спомен 🇧🇬

Приказка за соленото момиче 🇧🇬

Маргаритки 🇧🇬

За да ти кажа... 🇧🇬

Монолози II 🇧🇬

Искам Някой да ме помни 🇧🇬

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин пише писмо на Дядо Коледа 🇧🇬

Бог е в дъжда 🇧🇬

Прости ми, че разказвам 🇧🇬

Винилови души 🇧🇬

Звезден прах 🇧🇬

До Дядо Коледа 🇧🇬

Загледана в безкрая 🇧🇬

Вълк 🇧🇬

Какво е любов? 🇧🇬

Боряна 🇧🇬

Добро утро 🇧🇬

За раздялата от първото ми "Аз 🇧🇬

Чашка 2 🇧🇬

Кольо войвода и поляната с люцерна 🇧🇬

Статуетката 🇧🇬

Приказка за последния - 1-ва глава 🇧🇬

Изгубено село 🇧🇬

от "По съдба просяк'" 🇧🇬

Петко Алата 🇧🇬

Поет 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Разстояния без музи 🇧🇬

Малка нощна приказка 🇧🇬

Спомени от детството (Втора част) 🇧🇬

Мъжът, детето, кучето...или обратно? 🇧🇬

Здравей, мое вътрешно Аз 🇧🇬

Завръщане у дома 🇧🇬

Грях 🇧🇬

Авторът винаги има право (6) Неделното училище 🇧🇬

От другата страна 🇧🇬

Причина да остана... 🇧🇬

Queue