Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Да подадем ръка 🇧🇬

Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на ...

JustaLittleKid

Prose » Letters

1.7K 4

Моето кътче рай 🇧🇬

Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.
Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.
То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените д ...

Khaleesii

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

804 1

„Oнези малки метални неща“ 🇧🇬

Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...

LordZombie

Prose » Short stories

1.5K 2

И през нощта 🇧🇬

Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и ...

V_a_n_q

Prose

1.2K 1

Бонбонената Мелани 🇧🇬

Мелани беше сладко четиригодишно момиченце, толкова сладко, че мама, татко, чичо, леля и братовчедките ù казваха „бонбонче” и много обичаха да я щипят по бузките. Ей така, както си караше кукленската количка с бебчето по тротоара пред къщи и някой хващаше с пръсти бузката ù, сякаш искаше да я откъсн ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Stories for children

2.3K 4

Емигрант 🇧🇬

Е М И Г Р А Н Т
р а з к а з
Мартин Ралчевски
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. ...

ralchevski

Prose » Short stories

1K 2

Да ти се случи Ана 🇧🇬

- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва. ...

DanyD

Prose » Novellas and novels

1.7K 7

"Гадости от старо време" 🇧🇬

„Ключовата част във всяка една история е тази, в която положението се прецаква.”
„Гадости от старо време”
Дълго време не бях се захващал с никаква работа. Като млад човек, чувствах, че пропилявам времето си в лентяйство и гниене, а това беше доста близо до реалността. По цял ден зяпах документални ф ...

Stanislavson

Prose » Short stories

1.4K 3

Ретроспекция 🇧🇬

Спомням си каква бях преди... Толкова дива, че никой не можеше да ме спре. Не можеха да ме задържат на едно място. Граници нямах. А хората се опитваха да ме свалят на земята, опитваха се да ме смачкат. И не успяваха. Защото тогава бях силна. Бях независима, бях свежа и сякаш чисто нова. Липсва ми пр ...

Raindrops_on_my_skin

Prose » Others

958 3

На една любов 🇧🇬

Хей, здравей!
Пак е онова досадно момиче, изпълнено с мечти. Моля те, не затваряй страницата, а прочети поне това, което искам да ти кажа. Знам, че многократно ти си отказвал да ме изслушаш, но поне го прочети, не си длъжен да ми отговориш.
И така... както знаеш, аз те обичам. Нищо ново, нали? Днес ...

kremena359

Prose » Letters

2.6K 1

Възход на лъжата 🇧🇬

Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
*
Годин ...

Volter

Prose » Short stories

961 1

Тъга 🇧🇬

Nother round, fill 'er up , hammer down, grab a cup, bottoms up!
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...

bambamplqkplqk

Prose » Others

1.7K 1

Живели ли сте? 🇧🇬

Какво е усещането да живееш? Дали е усещането на въздуха, който вдишваме или е адреналинът, дали е любовта или омразата, дали е любим спорт или любим човек,
а може би е онова чувство, когато сърцето ти бие силно и дори не знаеш защо, чувството на възвишеност.
Имала съм такива моменти, затова мисля, ...

monke

Prose » Short stories

723

Небе за Урания 🇧🇬

- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...

galiakara

Prose » Others

1.9K 4

Стъклени очи 🇧🇬

Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...

liubomira97

Prose » Others

1.4K 5

Чичо Поджър боядисва стаята си в зелено 🇧🇬

(Почти по Джером)
Една светла лондонска сутрин, в която лекият ветрец, изпълнен с аромат на теменужки и прано бельо, гали ушите на минувачите, а пролетта навява двусмислени надежди, нищо не подсказва катастрофата, която предстои да се развие в дома на семейство Поджър.
Ставайки от закуска, чичо Подж ...

Donsky

Prose » Humorous

2.7K 7

Съмнение 🇧🇬

Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

938 3

Любов? Наистина? 🇧🇬

Виждам те и започвам да се вълнувам до степен, отвъд здравословното. Поглеждаш ме, подкосяват ми се краката и се спъвам. Заговаряш ме, забравям си мисълта и пелтеча. Когато си наоколо, не мога да се съсреодоточа и говоря несвързано. Липсваш ми преди да сме се разделили и нямам търпение да те видя от ...

heliclosethedoor

Prose » Humorous

1.5K 2

Легенда за Иван-Асен 🇧🇬

София – 1963-та!
Мрачен, дъждовен, убийствено потискащ ноемврийски ден!
Невиждан за нашите представи протест на хиляди студенти!…
Грандиозна демонстрация пред американското посолство…
Повод: Иван-Асен Георгиев! ...

Volter

Prose » Short stories

1.6K 1

Разковани дъски - 8 🇧🇬

Ти първо слез от елхата, пък тогава ще говорим дали си бил звезда...
Новата марка руски камиони - З ъ Л!
Как да избягам от себе си, като не мога да се стигна!
Синоптичен феномен: струва ми се, че въпреки ниските и на места минусови температури, народът яко е слънчасал!
Ако красотата иска жертви, то ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 7

Писма до себе си 🇧🇬

Писма до себе си
№532
Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане.
Днес шефът ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми ...

мукадес

Prose » Letters

1.8K 4

Любов срещу Измама? 🇧🇬

За нас, смъртните, тълкуването на любовта се стича по две наклонени плоскости – или си горе на черешата, или си под нея. Тя е някъде там в интервала от делнични простотии, който ни се случват до всекидневно решаване на проблеми, породени от същите тези простотии. Истината ще те освободи в единия вар ...

animma

Prose » Others

1K 1

Малкото момче в големия затвор 🇧🇬

Двеста години след като хората стъпиха на Марс, я бяха превърнали в точно копие н Земята. Същата природа – морета, гори... Вече имаше самостоятелни държави с правителства, други с диктатори... Имаше ги райските кътчета, но не липсваха и забравените от Бога места. Давид беше на едно от тези места. Ед ...

niatko

Prose » Short stories

735 1

Приказка за котарака 🇧🇬

Имало едно време един котарак... Котарак на пръв поглед като всички други котараци – пухкав, чистофайник, гальовник, любопитко – от онези, дето могат много неща, които ние хората не можем, като например да рипне горе на корниза на пердето или да си оближе гъза. Но бил малко по-различен от другите ко ...

kcekce

Prose » Others

1.5K 1

Междуполюсна коалиция 🇧🇬

Доколкото си спомням, всички бяха скептици относно апокалиптичния сценарии, по който щеше да завърши хронологията на човешката цивилизация. Немърливото отношение на Хората през годините беше причина за вземането на крайни решения, които щяха да оставят своя траен отпечатък. Историята е резултат от в ...

Stanislavson

Prose » Short stories

1.1K 1

Иди Идиев Идиотев 🇧🇬

Иди Идиев Идиотев
Олимпиада по български език и литература. Зададена тема – есе върху „Зимни вечери“ на Смирненски. Два химикала, една острилка, един нещастен остатък от молив, една гума със суров житейски опит – продупкана и изтезавана... и едно идиотче на име Иди. То седи, размишлява и умело запъл ...

D-S-C-H

Prose » Humorous

1.8K 5

Историята на един портрет 🇧🇬

На тръгване за София, дядо ми каза:
- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.
Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!
Поради нисък семеен доход ми разрешиха 27 лв. стипендия.
Всеки ден по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв. ...

Volter

Prose » Short stories

1.1K 3

Мишо и сервитьорката 🇧🇬

Чувствали ли сте се все едно не сте от тук? Или че не сте за тук, че мястото ви не е тук, а принадлежите някъде другаде? Усещали ли сте безкрайна празнина, която не може да бъде запълнена, независимо какво правите, независимо от всичките ви опити да промените нещата? Искало ли ви се е някога просто ...

xpired

Prose » Humorous

1.9K 3

Поли и Силвия 🇧🇬

Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...

eek69

Prose » Short stories

1.5K 1

В мъгливото 🇧🇬

„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...

Eia

Prose » Short stories

1.5K 1

Предупреждението 🇧🇬

Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...

wolf-soul

Prose » Short stories

1.2K 5

Нестинари 🇧🇬

Не е вярно, че малцина за това имат призвание!
В живота всички сме нестинари...
Много на рядко и кратки са миговете,
когато от жаравата излизаме -
колкото да си починем. ...

slan4ogled

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

966 3

Отиващият си живот 🇧🇬

Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...

anjelik

Prose » Others

740

Клоун 🇧🇬

…
Кръвта му изтичаше с бясна скорост, а той, както винаги, продължаваше да се смее истерично. И както винаги, зад този смях не се отгатваха никакви чувства.
Но постепенно погледът му обезумя и гръмкото му хилене се превърна в тъжна усмивка. Тя се задържа известно време на лицето му, сетне изчезна и ...

D-S-C-H

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

Страх 🇧🇬

От четири стени съм обградена. Но ме е страх да погледна навън. Тук ми е някак познато, а какво зная за онова място?! Хората казват, че там е прекрасно, но аз не искам да разбера. Тук съм си свикнала.
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...

skyisthelimit

Prose » Others

1K 2

Грегерии - 3 🇧🇬

Хора, смилете се над китовете, спасете ги... като им построите поне един свестен аквариум!
Течението може и да ви помогне да достигнете до някаква ваша цел, но до там... ще бъдете влачени!
Октоподът се замисли с кое от пипалата си да хване минаващата покрай него риба. Изтърва я...
Гларусът може да в ...

gurhito

Prose » Humorous

1.1K 1

Една жена на станция "Опълченска" 🇧🇬

Станция „Опълченска“ – "прошепна" с висок тон актрисата, която беше записала гласа си, за да ни навигира къде се намираме под земята. Вратите на влака се отвориха и точно тогава погледите ни се сблъскаха. Отдалеч подозирах, че в мозъка ù няма кой знае колко син грим, колкото черен върху миглите ù. У ...

krisi15

Prose

1.7K 4

Разковани дъски -7 🇧🇬

Ако търсиш непрекъснато под вола теле, бъди готов да срещнеш роднини...
Знам и по-болезнен начин да изгубиш почва под краката си - като паднеш от високо...
Не съм чувал някой да е нарушил Закона на джунглата...
Някои хора непрекъснато се опитват да надскочат себе си, само и само да си ударят гъза в ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 15

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече с кого едно кафе да си пийна… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

884 3

Ние 🇧🇬

Ние
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засуш ...

ljubomira

Prose » Others

1.4K 3

Short stories and prose by contemporary authors

Да подадем ръка 🇧🇬

Моето кътче рай 🇧🇬

„Oнези малки метални неща“ 🇧🇬

И през нощта 🇧🇬

Бонбонената Мелани 🇧🇬

Емигрант 🇧🇬

Да ти се случи Ана 🇧🇬

"Гадости от старо време" 🇧🇬

Ретроспекция 🇧🇬

На една любов 🇧🇬

Възход на лъжата 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

Живели ли сте? 🇧🇬

Небе за Урания 🇧🇬

Стъклени очи 🇧🇬

Чичо Поджър боядисва стаята си в зелено 🇧🇬

Съмнение 🇧🇬

Любов? Наистина? 🇧🇬

Легенда за Иван-Асен 🇧🇬

Разковани дъски - 8 🇧🇬

Писма до себе си 🇧🇬

Любов срещу Измама? 🇧🇬

Малкото момче в големия затвор 🇧🇬

Приказка за котарака 🇧🇬

Междуполюсна коалиция 🇧🇬

Иди Идиев Идиотев 🇧🇬

Историята на един портрет 🇧🇬

Мишо и сервитьорката 🇧🇬

Поли и Силвия 🇧🇬

В мъгливото 🇧🇬

Предупреждението 🇧🇬

Нестинари 🇧🇬

Отиващият си живот 🇧🇬

Клоун 🇧🇬

Страх 🇧🇬

Грегерии - 3 🇧🇬

Една жена на станция "Опълченска" 🇧🇬

Разковани дъски -7 🇧🇬

Разминаване 🇧🇬

Ние 🇧🇬

Queue