Какво не бяха видели очите ми? Какво не бяха чули ушите ми? Каква ли работа не бяха вършили ръцете ми?
Ето, че дойде време да си отдъхна и да се насладя на старините си. Лекото полюшкване на влака ме унасяше в старческата ми дрямка по обед. Доста земи преминах преди да успея да се доближа до последн ...
Ава и Даниел препускали през долината заедно с есенния вятър. Тъмните облаци скривали напълно слънцето. Съвсем леко светлината се пръскала във въздуха и го багрела с бледо сияние. Мракът натискал и напълно мачкал мократа долина. За Ава и Даниел това нямало никакво значение. Те и без това обичали да ...
Да спасиш своя живот или този на безценен приятел? Да убиеш себе си или него? Да го нагрубиш или да нараниш своята душа? Да обичаш него или да обичаш себе си повече от всичко на света? Да избереш черно или бяло? А кое за теб е черно, кое - бяло ? Кое е тъмното и кое - светлото? Кое е лошото и кое не ...
- Лара е права, трябва да наемем организатор. Не можем да се справим сами. Такова празненство изисква специална подготовка.
- Татко, винаги ли ще се съгласяваш с Лара? Още не сте женени, а ти я оставяш да се разпорежда с всичко тук.
- Какво лошо има в това? Нали ще бъде стопанката на дома.
Синът не ...
Онази студена зима, в която аз те срещнах. Онази зима, в която ти стопли моето сърце. Онова непознато чувство до сега за мен, ти ми го показа и разбрах, че не мога да живея дори и ден без теб и твоите ръце. Само погледите нежни и ласките прекрасни бяха ми достатъчни, за да се усмихвам на живота и да ...
Музиката нежно галеше сетивата ми, сякаш най-чистата ръка ме обхождаше с цялата любов, на която е способно едно сърце. Загледах очите му - дълбоки и съсредоточени и потънах замечтана в добротата им. Той свиреше бавно и внимателно, като от време на време улавяше погледа ми, а китарата сякаш оживяваше ...
ВИДА
Аз, Вида от рода Кубиар, съм родена в годината, когато починал кан Крум и синът му Омуртаг поел властта. Дъщеря съм на могъщия Ишбул, който беше кавхан на великия Омуртаг и на неговите синове. Семейството ни живееше в голяма, красива къща зад втората крепостна стена на Плиска. Освен двата ката ...
Въпросната вечер се прибрах половин час по-рано от обикновено. Първата неприятност ме посрещна още от вратата на асансьора. Сблъсках се със съседката от долния етаж, Иванка. Тя по навик ме погледна хладно, и високомерно извърна глава, подсказвайки ми, че за нея, в животинската йерархия се намирам не ...
ГРАД ТОРОПО
На запад от Изумрудените острови океанът къпел бреговете на континента. Живописно по крайбрежието бил разположен красив и оживен град. Наричали го Торопо. Той притежавал една изключителна атракция, която го славела по света. В него се намирал цирк „Екзотик”, който бил известен с дресиров ...
ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
Ден последен
Днес времето беше прохладно. Слънцето не жулеше така силно, както преди. В спалната на Кло царуваше пълна тишина. Тя лежеше на широкото легло и преживяваше отново и отново миговете, прекарани на кулата в прегръдките на този силен българин.
Тя беше дошла тук с намерение ...
Аз съм архитект. Очакването е моят най-голям проект. Строя най-красивата сграда. И точно когато и последният детайл е завършен, точно когато седя отдолу, гледайки я с възхищение - готова и така величествена, точно тогава нейната току-що родила се злощастна съдба я връхлита земетресение и тя се срутв ...
Бях на 24 години и тъкмо бях завършила педагогическото си образование. Обикалях детските градини в търсене на работа, когато ми се обади Валентин Манолов. Тридесетгодишен крупен предприемач със завидно богатство. Притежаваше няколко къщи и три леки коли. Говореше се, че има и частен самолет, но тога ...
ЕРМА
Аз, Ерма багаин, съм най-малката дъщеря на Нягул укбагаин от рода Ермиар. Родила съм се в годината на Кучето, две години след като кан Кардам победил василевса Константин при Маркели и му наложил данък. Баща ми беше от старата българска вяра на звездния бог и неговите двама сина Слънцето и Тъмн ...
Исках да избягам от теб. Да избягам от всичко! Но как? Когато е толкова трудно да избягаш от това, което си търсил, искал, изживял... Исках да избягам, за да не преживея това, което преживявам сега - раздяла! Не с теб... тя не боли! А раздялата с хубавите мигове, прекрасните спомени, раздялата с нав ...
Кръчмата, Ахавни джан и питките с локум и орехи
🇧🇬
- Лети и разказвай на робския свят
кое е най-скъпо тук на земята...”
(Аведик Исаакян)
От кръчмата на Бедрос, долиташе глъчка. Песента от радиоточката се смесваше с българо-армено, гръко-турската реч на посетителите. Сякаш покрай кръчмарския тезгях се бяха объркали езиците при срутването на нашенска ...
Мислите...
Мислите са велико нещо!
Вечер е и е студено навън, а аз си мисля за нас!
Мисля си за това, колко ли щастливи бяхме с него?
Всичко започна, като в приказките или като че ли беше филм? ...
Болезнено, страшно и страстно, глупаво-наивно, убиващо уязвима съм. Трудно беше да си го призная, но съм слаба без теб. Не защото не мога да продължа, а защото не искам. Само в теб намирах смисъл да се будя сутрин с усмивка и пак заради теб обичах мириса на борова гора...
По дяволите... Който е каза ...
С Б О Г У В А Н Е – един миг от пролетта.
Последните автомобили и пасажери, пристигнали с поредния РО – РО кораб, бързо напуснаха пристана и вече беше започнало приемането на наредените в дълги редици заминаващи с обратния му курс хора и коли, които изчезваха в огромното му туловище, когато от редиц ...
Слънцето вече залязваше. Нежно събираше лъчите си от небето и спокойно се приготвяше да отстъпи мястото си на Луната. Уморени птици прелитаха над главите ни, търсейки по-уединено местенце, за разлика от нас. В средата на парка, изпотени, щастливи и влюбени доигравахме поредната игра на тенис на маса ...
Животът на Наталия преди срещата с Иван и баща ù бе обикновено ежедневие – на работа, вкъщи, контакти и срещи без съществена обвързаност.
Това, че представителите на мъжкия пол я задяваха, тя не позволяваше съществена близост. Въпреки това, че толерантното притеснение от силната страна беше мимоходн ...
Една сутрин малката Мария се събудила от кучешки лай. Отворила широко очи и се заслушала. Навън в двора на къщата, в която живеела, се разхождало красиво кафяво куче. То весело си играело и джавкало с пълен глас. Тя застанала на прозореца, разтрила очи и вперила поглед в новодошлия гост. Това било н ...
Пролетно чукане
(подходящо и за лица под 18 години)
Всяка година пролетта чука на портата ми.
И в петата, и в петнадесетата, и в петдесет и петата - все тая песен, все думка, здраво и безпощадно. А сърцето е податливо, чуе ли я, подема и то един ритъм – нито бетаблокерът помага, нито спуснатите щори ...
ПРАКСИ
Името ми е Евпраксия, родена съм в лето 685 от рождението на нашия господ Исус Христос и съм от най-долен произход. Майка ми беше уличница и просякиня, баща си не познавам. Все пак в живота си съм имала три големи късмета. Първо – родила съм се в Константинопол, столицата на света. Второ, бях ...
Има хора, които по презумпция са нормални и такива, които по презумпция са ненормални, макар че благовъзпитаното общество предпочита да нарича вторите различни, със специални потребности и т.н. Има и други, които не подлежат на никаква класификация, защото обединяват качествата и на едните, и на дру ...
Двамата работехме заедно от доста време. Вече не помня откога. Аз бях дизайнер в цеха за детско облекло, а той работник от поддръжката. Не си спомням и откога започнах да го харесвам. Той не беше красавец в истинския смисъл на думата. Максимилиан беше мургав, с черна къса коса и черни очи. Имаше нещ ...
Незавършени, а може би и... ненужни разсъждения.
🇧🇬
Незавършени, а може би и… ненужни разсъждения
Много пъти съм се питал защо хората са склонни да вярват в нещо тайнствено, необяснимо, мистично. Като се започне от гледане на кафе, врачки, оракули, астролози, духове, магии, чудеса, легенди, свръхестествени сили, божества и какво ли още не.
И досега н ...
18+Сборището на ренесансовите сатанисти (3) част
🇧🇬
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
III
.......
Първите месеци след събитията сякаш всичко се бе успокоило. Магазините, работилниците, училището и читалището заработиха в предишния си ритъм, хората отново се появиха по централната част на селото, огласявайки с привидно весел глъч пазарския ме ...
ХРАНИСЛАВА
Аз, Хранислава, съм родом от славините. Детството си прекарах волно и щастливо. Дядо ми беше мирновременен княз на най-многобройното племе от Седемте Славинии. Ние бяхме повече от петнадесет хиляди души и живеехме в двадесетина големи села и няколко махали. Според преданието нашите хора д ...
Ето ни, отново седящи на пясъка, прегърнати, гледайки залеза.
А галех косата ти, а ти целуваше ръцете, които са тъй крехки
и нежни. Ах, твоето докосване е вълшебно и магнетично, зная, да те имам е само мечта.
Но ето, събудих се на сутринта и сън се оказа, отидох в банята, погледнах в огледалото, вид ...
Здравей, как си?
И при теб ли вали... спускат се дъждовни капки и оставят дълги прозрачни следи
по прозореца и отсрещните стени...
Небето е тъмно и сиво,
само там, в далечината, скрита ...
Измамно тихо започна този ден в Бенгази. Даря си направи кафе и с истинско наслаждение отпи първата глътка. Сякаш никога досега не бе усещала неповторимия му вкус, не бе вдъхвала аромата му... Затвори очи и се приготви да отпие отново. Тогава тишината потръпна и светът се срина... Опита се да извика ...
... или вече не ми е мъчно за село.
Стара комунистическа сграда в стил социалистически реализъм приютила селско кметство. До входа на кметството нов банков апарат, вграден в стената. Няколко стълби, малко плочки, тук-таме дръвче и тревица. Нищо, което да впечатли с нещо. Ако не беше феноменалният ци ...
„Мрачен чар”
Глава втора
„Косвена жертва”
Обичам да бягам, рано сутрин. Затова, когато часовникът в главата ми ме събуди в шест и половина сутринта, първата ми работа бе да скоча в спортния екип и да излетя от апартамента си. От тичането, краката ми бяха заякнали. Всяка сутрин, трийсет минути бягане ...
Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...
Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...
Бях на 14 етаж, вгледана в прозореца. Отворих очите си ясно и усетих, че всеки може да бъде мечтател, разбрах, че всеки може да бъде само сянка, бленуваща за внимание. Гледах задълбочено натовареното движение и блъскащите се една в друга пътеки, усещах, че не принадлежа на това кълбо, попиващо в себ ...
Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, ...
Тази сутрин Даниел приключил работата си и се приготвил за път. Бързал да се прибере вкъщи. Сбогувал се с работниците си. Извел коня си и се метнал върху него. Отправил се към гората. Есента събаряла листата и те се посипвали по земята, като постилали пътя му със слънчево злато. Капчиците роса блест ...