Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Съблазни 🇧🇬

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...

sunnyrainbow

Prose » Letters

1.3K

Мисли за поезията 🇧🇬

Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...

ole72

Prose

3.1K 6

Клиентката 🇧🇬

„Каква пищна красавица, Господи!” - едва не ахна адвокат Манев, когато в кантората, като пролетен лъх, влезе следващата му клиентка. Мъчеше се да я гледа в лицето, но погледът му неволно се спускаше надолу и упорито се залепваше върху дълбокото й деколте, където имаше толкова много за изучаване.
- З ...

Eia

Prose » Humorous

1.6K 34

Руска рулетка 🇧🇬

Тъмно е, студено е. Слабата светлина, идваща от мъждукащата лампа над нас, едва осветяваше лицата ни, по които имаше изписани страх, страх от късмета, страх от числата… едно от шест… Знаех, че започна ли, играя за живота си. Той взе студеното оръжие и по челото му се стече капка пот, която падна на ...

demia-dimitrowa

Prose » Short stories

1.1K

Няма да спра да ги презирам 🇧🇬

"... какво е Човекът:
две дати на камъка - ето животът ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Посвещавам на моя приятел. ...

iachovska

Prose » Others

1.7K 3

Есенен дъжд 🇧🇬

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K 2

Празноти 🇧🇬

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...

kopele

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 6

Осъзнаване - 11 от втора част на романа 🇧🇬

XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.1K 11

Прераждане 🇧🇬

Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...

magieie

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 2

Обичам го... 🇧🇬

Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...

mimi75

Prose » Letters

5.7K 1 2

Свещено да бъде името ти 🇧🇬

Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...

donkooooo

Prose » Short stories

979 1 6

Сълзи от радост и смях(2) 🇧🇬

Сълзи от радост и смях
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...

Enena

Prose » Novellas and novels

1.8K 15

Диалози с Писателката XIII (Финал) 🇧🇬

Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.
Ядо ...

Рима

Prose » Short stories

992

Дълга приказка за цветовете и други неща (4) 🇧🇬

...
4.
В деня на бала Черното Момиче станало още преди Зората, откъснало от своята градина най-нежните и дъхави цветя. Украсило с тях роклята си, в косите си втъкнала най-красивата далия, която греела като слънце, обула новите си обувки и с изгрева се запътила към двореца. До там трябвало да върви ц ...

Rondissima

Prose

1.5K 9

15-ти септември без теб 🇧🇬

Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една мал ...

liubomira97

Prose » Letters

1.1K 2

Дълга приказка за цветовете и други неща (3) 🇧🇬

...
3.
Балът наближавал, а Черното Момиче се чудело как да направи така, че да отиде, за да се срещне със своя любим. Един ден взело няколко от своите картини и няколко от писмата, които пишело за Белия Принц и отишло в града.
Най-напред намерило Стария шивач. Шивачът бил известен с майсторлъка си, ...

Rondissima

Prose » Stories for children

3.3K 7

Смс-и за Принцеси 🇧🇬

Има време, което не иска да ме пусне, като дете, което не иска да влезе в детската градина... И ми е мило, и знам, че трябва...
Имало едно време, там някъде, където всички искат да отидат, една жена, чийто живот се харесвал на мнозина. Един ден, а може да е било нощ, жената решила да си тръгне оттам ...

gergana-yancheva

Prose » Others

1.7K 1

Една раздяла 🇧🇬

Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...

koteto06

Prose » Short stories

1.5K 1

За последно... 🇧🇬

Кога за последно си откъснахте залък от топлия хляб, докато се връщате от магазина? Аз скоро не съм го правила. Хлябът вече не е топъл, но дори да е - е пакетиран в найлон. Но сякаш и апетитът ми изчезна. А и мама едва ли ще попита после „кое мишле е нагризало хляба?”. А кога за последно седнахте да ...

posh`

Prose » Others

1.3K 9

Диалози с Писателката XII 🇧🇬

Лежах в леглото си и гледах тавана, мазилката се бе поолющила на места и дупките образуваха странни форми. Беше горещо, адски горещо. Но какво друго може да е времето в Куба? Особено през лятото. Въртях се в леглото, чаршафите се увиваха около мен, досадни колкото жегата, не ме оставяха да заспя. Вм ...

Рима

Prose » Short stories

937

Обикновеният шофьор и не съвсем обикновеният спомен 🇧🇬

Закъснявам. А така мразя. Ще се срещна с приятелка, която отдавна не съм виждала, затова трябва да тръгна по най-бързия начин. Слава Богу, веднага виждам такси и се качвам в него. Сядам до шофьора и му обяснявам, че трябва веднага да стигна до центъра. Той ме поглежда малко изпод вежди тип “всички в ...

albaJ

Prose » Short stories

1.1K 1

Боян 🇧🇬

БОЯН
Месец септември. Кафето чернее в чашите недопито, като траурна лентичка в сърцето, когато си отива мама. Тони седи с приятелка. Ранният следобед звъни в падащите листа. Отсреща в двора на училището детска гълчава запраща топката ту в едната врата, ту в другата. Последните летни дни са най-сладк ...

Sinja-Luna

Prose » Short stories

1.3K 2

Самотният щъркел 🇧🇬

САМОТНИЯТ ЩЪРКЕЛ
До преди седмица младият щъркел не знаеше какво е самота. Така вихрено минаха дните на безгрижното му детство, че време не му остана да мисли за такава неочаквана раздяла с близките.
Когато родителите му долетяха в селцето, още нямаха дом. През деня търсеха храна по околните поляни ...

Баткото

Prose » Short stories

1.7K 4

„Не слушай старо, а слушай патило!” /из цикъла "Хуморески - родни фрески"/ 🇧🇬

Внимавайте с традиционните кюлоти -
опасни са!
Разбуди ме звън на менци. Миришеше на прясно сварено мляко.Трепнах радостно. Най-после бе свършила ваканцията и пак тръгвах на училище! Изтичах на двора. Понаплисках се с вода на външната чешма и влязох да се облека като за първи учебен ден. Баба ме усе ...

Eia

Prose » Short stories

3.9K 14

Ревност 🇧🇬

РЕВНОСТ
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височин ...

ivliter

Prose » Short stories

884 1

Дълга приказка за цветовете и други неща (2) 🇧🇬

...
2.
След това станало много страшно.
През дългото време, през което Черното Момиче чакало да се срещне със своя Принц, много често ù говорели:
- Защо не спря? Tам в черната торба на Белия Принц имаше за теб нещо, което ще ти донесе богатство и слава. Трябваше да спреш. Кажи колко пари искаш! Кажи ...

Rondissima

Prose » Stories for children

1.7K 3

Пътят към Рая 🇧🇬

Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за ми ...

liubomira97

Prose » Short stories

1.1K 7

Дана 🇧🇬

Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...

LordZombie

Prose » Short stories

934 1

Избор 🇧🇬

Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и бл ...

liubomira97

Prose » Short stories

1K 4

Децата ни 🇧🇬

Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня ...

StefkaGaleva

Prose » Others

994 8

Сивата редица 🇧🇬

Нека направим един експеримент. Затворете очи и кажете какво виждате. Нека ви кажа аз какво виждам – нищо. Говоря за едно голямо нищо, което си е там още преди сътворението на света. Така виждах живота преди години, а нещо от онзи светоглед ми е останало и днес. Всичко ми изглеждаше празно и без ник ...

Stanislavson

Prose » Short stories

1.5K 4

130709 кестена 🇧🇬

Стоейки в креслото, съзерцаваше огъня от камината. Огнени ръце се плитаха едни в други, издигаха се и се снишаваха, достигаха до тухлените стени и отново всичко се повтаряше. Медно-червени отблясъци лазеха по косата ú и се вкопчиха в късите ú нокти. Тя се беше килнала на една страна и с половин длан ...

indigo

Prose » Others

1.2K 1

Роб 🇧🇬

РОБ
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...

zelena

Prose » Short stories

3.3K 43

Честит първи учебен ден, дете! 🇧🇬

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.8K 1 3

Моето момиче "Станиол4е от дъвка" 🇧🇬

Ето я и нея!
Моето момиче - "Станиол4е от дъвка"!
Представяне през декември в Бургас!
Надявам се...

gergana-yancheva

Prose » Others

1.3K

Дълга приказка за цветовете и други неща (1) 🇧🇬

1.
Всичко започнало в един чудесен ден, в един град на брега на морето.
Там, където брегът прегръща вълните, корабите се завръщат у дома, чайки и гларуси посрещат и изпращат слънцето, а повечето хора, улисани в делника си, дори не забелязват как час след час морето мени дрехата си – цвят след цвят.. ...

Rondissima

Prose » Stories for children

2K 5

Ирония в късните нощни часове 🇧🇬

Лунна светлина и езеро, пълно с лъчи. Пия шампанско, а под мене светът блести, блести, блести. А колко боли.
Не, не душата, днес си контузих коляното. Май ще ми се наложи да ида на лекар. И сигурно ще ми се наложи да ида до поликлиниката... Драма, драма. За сметка на това лекарката ми е изключително ...

reason_of_life

Prose » Humorous

1.2K 1

Овчарка 🇧🇬

Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...

argortedil

Prose » Short stories

4.5K 1

Кой ще поеме отговорността? 🇧🇬

– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...

AndyVTR

Prose » Short stories

1.1K 3

Не ми се пише, бе! 🇧🇬

Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...

NNY

Prose » Short stories

1.7K

Short stories and prose by contemporary authors

Съблазни 🇧🇬

Мисли за поезията 🇧🇬

Клиентката 🇧🇬

Руска рулетка 🇧🇬

Няма да спра да ги презирам 🇧🇬

Есенен дъжд 🇧🇬

Празноти 🇧🇬

Осъзнаване - 11 от втора част на романа 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Обичам го... 🇧🇬

Свещено да бъде името ти 🇧🇬

Сълзи от радост и смях(2) 🇧🇬

Диалози с Писателката XIII (Финал) 🇧🇬

Дълга приказка за цветовете и други неща (4) 🇧🇬

15-ти септември без теб 🇧🇬

Дълга приказка за цветовете и други неща (3) 🇧🇬

Смс-и за Принцеси 🇧🇬

Една раздяла 🇧🇬

За последно... 🇧🇬

Диалози с Писателката XII 🇧🇬

Обикновеният шофьор и не съвсем обикновеният спомен 🇧🇬

Боян 🇧🇬

Самотният щъркел 🇧🇬

„Не слушай старо, а слушай патило!” /из цикъла "Хуморески - родни фрески"/ 🇧🇬

Ревност 🇧🇬

Дълга приказка за цветовете и други неща (2) 🇧🇬

Пътят към Рая 🇧🇬

Дана 🇧🇬

Избор 🇧🇬

Децата ни 🇧🇬

Сивата редица 🇧🇬

130709 кестена 🇧🇬

Роб 🇧🇬

Честит първи учебен ден, дете! 🇧🇬

Моето момиче "Станиол4е от дъвка" 🇧🇬

Дълга приказка за цветовете и други неща (1) 🇧🇬

Ирония в късните нощни часове 🇧🇬

Овчарка 🇧🇬

Кой ще поеме отговорността? 🇧🇬

Не ми се пише, бе! 🇧🇬

Queue