Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Човекът, след когото вървят и сърните 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ, СЛЕД КОГОТО ВЪРВЯТ И СЪРНИТЕ
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...

ivliter

Prose » Short stories

813 2

Приказка за гърнето 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ГЪРНЕТО
Един човек поискал от съседа си едно гърне, на заем, за да си свърши някаква работа (да си брои жълтиците). Когато върнал гърнето, вътре в него поставил едно малко гърненце.
- Съседе, твоето гърне роди.
Зарадвал се съседът и си прибрал гърнето с гърненцето. Минало доста време. То ...

SARNE42

Prose » Stories for children

2.2K

Тя 🇧🇬

Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...

viki-dimitrova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.2K 6

Опиянена 🇧🇬

За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.
Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?
Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много д ...

unbreakable

Prose » Letters

1.4K 2

Къде си, мамо? 🇧🇬

То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозорец ...

pernicious

Prose

2.4K 3

Любов 🇧🇬

Бог е любов, нали не е грях любовта, защото Бог е любов.
Тя те обзема, тя кара душата ти да ликува и да страда, сърцето да подскача, но и да бие учестено, и да кърви.
Любовта е в мен, тя изпълва сърцето ми за първи път, изцяло. Искам да я покажа на света, искам да покажа себе си, не се срамувам от н ...

Kora

Prose » Letters

1.1K

Моята вълшебна леля Мери Попинз 🇧🇬

Моята вълшебна леля Мери Попинз
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и ...

discovery

Prose » Short stories

2.2K

Отново заедно 🇧🇬

ОТНОВО ЗАЕДНО
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си по ...

ivliter

Prose » Short stories

760 1

Етика на Разврата 🇧🇬

Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя деноно ...

YouNeedLobotomy

Prose » Short stories

1.2K

Далечните тъмни полета (2) 🇧🇬

(продължение от глава първа, част 5)
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...

michael

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

(редът в) Семейството 🇧🇬

Той влиза ядосан пак
- децата все по-силно пищят
Удря я по лицето ожесточено
- стонове отскачат мигновено
Плач на жертва, изпълва къщата празна ...

Soul-Fly

Prose » Others

1.2K

След 🇧🇬

Първо се настройвам да не се влюбвам,
след това започвам да обичам.
След това давам всичко от себе си
и търся после нечии запаси.
Отначало приемам, че съм сам, ...

Александър_Василев

Prose » Others

1.1K 2

Воайорът 🇧🇬

Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

1.8K 7

Историята на една малка чашка за чай... 🇧🇬

„Аз съм малка чашка за чай. Порцеланова. Приличам на много други чашки или може би те приличат на мен. Имаме едно и също предназначение - хората пият чай от нас. Наливат от едно голямо нещо, което мисля, че наричат чайник, една топла димяща течност, която понякога пàри, и след това отпиват от нас гр ...

JustaLittleKid

Prose

910 3

Възмездието 🇧🇬

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
1
Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
2
Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко съ ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.1K 3

Вътрешният свят 🇧🇬

Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съучени ...

ToSh

Prose » Short stories

1.6K

В името на Хари Потър (Втора част) 🇧🇬

Тази част посвещавам на Сашо и Mistress
Втора част:
"Не си прави кумир"
Евангелската църква „Пътя, истината и живота” се събираше в сградата на улица Генерал Въшкин, номер 3 вече от 20 години. Сградата беше една висока и обширна постройка, която ръководството на църквата беше пригодило за нуждите си ...

The_Crimson_King

Prose » Stories for children

1.8K

Специален ден... 🇧🇬

Опитвах се от няколко дни да седна и запиша, да облека мислите си в думи...
Мили приятели - знайни и незнайни, добре сте дошли в моя свят, в моя живот, в моя път... Бъдете благословени!!!
От дете се опитвах да разгадавам знаците на природата, обичах да се надбягвам с вятъра, да разглеждам с удивлени ...

Karaman

Prose » Others

1.7K 4

Градска трагедия 14 🇧🇬

Бях решила да прекарам съботата в спане, четене на книга и гледане на телевизия, но плановете ми започнаха да се объркват още в осем часа сутринта. Някой звънеше бясно на вратата. Разтърках сънените си очи и с мъка се измъкнах от леглото. Навлякох пеньоара си, нахлузих левия чехъл и се изправих на п ...

Heel

Prose » Short stories

811

Кастингът 🇧🇬

Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...

tuareg70

Prose » Short stories

740

Потоп 🇧🇬

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...

Hellfire

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

860

Обичам да летя 🇧🇬

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам г ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.2K

* * * 🇧🇬

Щастлива съм, че те има!
Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!
Ти си моят въздух и живот!
Без теб умирам бавно,
с теб възкръсвам пак ...

ivkataivanova

Prose » Letters

807

На по-ниско стъпало 🇧🇬

НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...

ivliter

Prose » Short stories

706

Дълъг път ни чака 🇧🇬

На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. Избелели от слънцето, дрехите му бяха пропити с прахоляк от дългата езда. През рамо носеше преметната кожена чанта, пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. То ...

Romanov

Prose » Short stories

1.2K 3

В нощта на раздялата 🇧🇬

В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...

abagar

Prose » Short stories

4K 24

Какво има в гаванката 🇧🇬

Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...

verysmallanimal

Prose » Short stories

1.3K 4

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...

Bersek

Prose » Short stories

929

Нищо не може да бъде разбито, щом има истинска любов. 🇧🇬

Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...

viky8

Prose » Others

2.2K

Дори и това да убива 🇧🇬

Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K

Портрет - 11 част 🇧🇬

Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещнат ...

kalin8

Prose

729 1

Закачулената 🇧🇬

Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...

Лепидоптерия

Prose » Science fiction & fantasy

1.4K

Ще те наричам сълза 🇧🇬

Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...

milan210

Prose » Letters

1.3K 2

Щастлива маска 🇧🇬

Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава ...

petka-spagetka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 5

Приказките на моя баща - втора част 🇧🇬

ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА
II част
Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.
Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:
- Ами, ти н ...

SARNE42

Prose » Stories for children

1.5K 2

Първата целувка 🇧🇬

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...

ivliter

Prose » Short stories

1.3K

Небрежен 🇧🇬

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...

Hellfire

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

988

Страната на мечтите 🇧🇬

Писан в съавторство с Илиян Димитров, В. Търново
- Хей, ти ли си Хъмфри? - изкрещя някакъв писклив глас в ухото му.
- Аааагх..! - на свой ред изкрещя Норт и се строполи от стола. Туп! - Оооу! - изохка жаловито той и с все още лепнещи за сън очи заопипва наоколо, търсейки очилата си. Без тях беше поч ...

AndyVTR

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 1 1

Син понеделник 🇧🇬

Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не ...

Vyrtina

Prose

1.7K 10

Опити за размисъл 🇧🇬

През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...

popolo

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 6

Short stories and prose by contemporary authors

Човекът, след когото вървят и сърните 🇧🇬

Приказка за гърнето 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Опиянена 🇧🇬

Къде си, мамо? 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Моята вълшебна леля Мери Попинз 🇧🇬

Отново заедно 🇧🇬

Етика на Разврата 🇧🇬

Далечните тъмни полета (2) 🇧🇬

(редът в) Семейството 🇧🇬

След 🇧🇬

Воайорът 🇧🇬

Историята на една малка чашка за чай... 🇧🇬

Възмездието 🇧🇬

Вътрешният свят 🇧🇬

В името на Хари Потър (Втора част) 🇧🇬

Специален ден... 🇧🇬

Градска трагедия 14 🇧🇬

Кастингът 🇧🇬

Потоп 🇧🇬

Обичам да летя 🇧🇬

* * * 🇧🇬

На по-ниско стъпало 🇧🇬

Дълъг път ни чака 🇧🇬

В нощта на раздялата 🇧🇬

Какво има в гаванката 🇧🇬

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

Нищо не може да бъде разбито, щом има истинска любов. 🇧🇬

Дори и това да убива 🇧🇬

Портрет - 11 част 🇧🇬

Закачулената 🇧🇬

Ще те наричам сълза 🇧🇬

Щастлива маска 🇧🇬

Приказките на моя баща - втора част 🇧🇬

Първата целувка 🇧🇬

Небрежен 🇧🇬

Страната на мечтите 🇧🇬

Син понеделник 🇧🇬

Опити за размисъл 🇧🇬

Queue