Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Примирение 🇧🇬

ПРИМИРЕНИЕ
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...

ivliter

Prose » Short stories

914

Свине 🇧🇬

Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...

Romanov

Prose » Short stories

1.2K 11

Половин сърце - 4 🇧🇬

- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...

ammonia

Prose » Short stories

1.2K

Камъче в морето 🇧🇬

Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.
М ...

BojidarZim

Prose » Short stories

1.4K

Заслепена, но щастлива! 🇧🇬

Могат ли съмненията да съсипят една връзка... Може ли страхът ни да не бъдем наранени, да ни попречи да бъдем с човек, който ни обича - истински?
Замислих се за миналото си... За нещата, които съм правела с желание, но не са ставали... И за нещата, които без да искам са ставали без много труд... Зам ...

unique-beiiby

Prose » Others

1K 4

Безсъние 🇧🇬

И пак заспивам в безсънни очаквания. Заспивам в уморената сиво-облачна глуха септемврийска нощ. Заспивам в шума на малките дъждовни капки, които падат върху топлата земя и разстилайки се от сблъсъка, правят повърхността ù мокра. Заспивам в празното си легло, пияна от твоето безразличие. Заспивам в т ...

kopele

Prose

1.1K 1

Нищо ново в офиса 🇧🇬

Това е просто още един от “онези” дни... Единственото, което го откроява от другите такива е хилещата се в прозореца на офиса Есен, която наехме пак да измие стъклата. Тази година е изоставила естествения си досадно-отчайващо-разочарователен имидж и е добила спокойна, самодоволна и донякъде хищна чр ...

kcekce

Prose » Others

963 1

За нашето гостоприемство (не съвсем хумористична фантастика) 🇧🇬

Бай Вътьо Вътев прибра в торбата си парчето хляб, което му беше останало, избърса с ръкав трохите от брадата си и бавно и с пъшкане се изправи, като през зъби проклинаше броя на годините си. Овцете кротко лежаха една до друга и той беше спокоен. Но скоро трябваше да ги вдигне, тъй като вече беше сле ...

AndyVTR

Prose » Humorous

1.5K 1

Половин сърце - 3 🇧🇬

- Вече знам! - извика тя, греейки.
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато ...

ammonia

Prose » Short stories

1.2K 2

Запомни ме 🇧🇬

Запомни ме с книга в ръка и кафе в другата.
Запомни ме усмихната пред огледалото, докато се гримирам, да си пея.
Запомни ме танцуваща с грейнали очи, след два джина, своите смешни стъпки.
Запомни ме сънлива и кисела в неделя преди два.
Запомни ме мрънкаща по навик, че отново закъсняваш. ...

posh`

Prose » Letters

1.6K 9

Топлината 🇧🇬

Т О П Л И Н А Т А
Котката лениво повдигна глава и го погледна премрежено, почти протоколно и после отново обгърна с лапи сивокафявата си главица и задряма.
Ивайло леко се плъзна покрай леглото и излезе на терасата – неговото царство, на безпорядъка - естествено.
Колко пъти се бе заканвал да сложи ре ...

galentin

Prose » Short stories

1.1K

Изгубени в измеренията 🇧🇬

Mariq_Vergova & Г.Ф.Стоилов
Старият форд се носеше с бясна скорост по пустото, извиващо се като змия в далечината шосе. Слънцето се беше спуснало вече ниско над хоризонта, но жегата беше все така непоносима и на метър над асфалта се виждаше как въздухът трепти от топлина. Джим седеше зад кормилотo н ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

1.8K 1 5

Ударите на съдбата - епизод 2 🇧🇬

Ударите на съдбата
Ужаси, сериал
Eпизод 2 - Джузепе
1: Комо, 17 август 2007 година
- Здрасти, Карл! - отвъд телефонната слушалка се чу гласът на Джовани Бачо. ...

donkooooo

Prose » Short stories

927

Преображения 🇧🇬

За миг всичко, което знаеше, което искаше да знае и което някога бе знаела, се разля в душата и. Като чудодеен балсам заздрави всички рани, съществували някога през вековете. Секундата се разтегли до минута, минутата до час, а часът до вечност и целият свят заживя в нея. Мигът на познание бе един ця ...

Nija

Prose

631

Симон Киринееца - герой по неволя 🇧🇬

Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трет ...

duffmckagan

Prose » Others

1.6K 2

Половин сърце - 2 🇧🇬

Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...

ammonia

Prose » Short stories

1.2K

Спомен за Нина 🇧🇬

Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...

670301

Prose » Short stories

934 3

Надбягване с живота 🇧🇬

Стоян затвори вратата на луксозния си мезонет и включи осветлението. Живееше сам. Беше се отделил от родителите си още като завърши висшето си образование. Искаше да е абсолютно самостоятелен и никой да не му пречи и да му се бърка да осъществи амбициите си. За него още от малък беше изключително ва ...

странница

Prose » Short stories

1.4K 19

Иванка от Клондайк 2 (продължение) 🇧🇬

Иванка от Клондайк 2 (продължение)
Нейно Превъзходителство седеше на първата седалка, на мястото за инвалиди. Странна жена. Дипломат в трамвай, такова чудо не се беше виждало от 1931г. Тогава Хенри Шумахер, Пълномощен министър на САЩ, обичаше да се вози в зелените софийски трамваи. Цели 70 години ди ...

gudman

Prose

915 3

Циганка 🇧🇬

Днес е нейният ден... днес е нейната сватба. Днес за последен път ще бъде дете, за последен път ще потъне в майчини прегръдки... Девойчето стоеше до отворения прозорец и гледаше хората навън. Весели, празнично облечени цигани приказваха и се смееха на двора. Никой не знаеше какво става в младото ù и ...

pernicious

Prose

1.8K 2

Нощни цветя 🇧🇬

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.
Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се от ...

Melanholia

Prose » Others

1.4K 1

Играта... 🇧🇬

С появата си на този свят, независимо дали го искаме, или не, всички се включваме в една игра на живот и смърт. От едната страна на игралната дъска стоим ние, а от другата - само един тъмен силует, с остра като бръснач коса. И рано или късно ние винаги губим играта...
Интересно - колко ли дълго е жи ...

ivandavidov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Точката 🇧🇬

ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...

galentin

Prose » Short stories

1.2K

Половин сърце - 1 🇧🇬

- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...

ammonia

Prose » Short stories

1.4K 2

Осъзнаване - 9 от втора част на романа 🇧🇬

IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаван ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.1K 13

Думите на писмото в бутилка 🇧🇬

Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой ...

gergana-yancheva

Prose » Letters

1.4K

Без заглавие 🇧🇬

Искам да бъда щастлива, но щастието ми обърна гръб. Обърна се и си замина, без дори да ми каже защо. Плаках много, много дълго време, молех се всеки миг то да се върне, но то така и не дойде. Опитах всичко, да го върна, но уви - не успях.
Мина време и реших, че и без щастието мога да живея. В един п ...

sladkatg

Prose » Others

622

Нощта преди... 🇧🇬

Намери се в огромен коридор на величествена и мрачна катедрала, строена през средните векове. Срещу нея с бързи и решителни крачки се приближаваше висока и едра жена, облечена от горе до долу като монахиня. Токчетата ú зловещо отекваха в безкрайния коридор. Колкото повече монахинята приближаваше към ...

valia1771

Prose » Science fiction & fantasy

1.6K 13

Между слънцето и дъжда 🇧🇬

МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...

ivliter

Prose » Short stories

1K 1

Моите мъртви звезди 🇧🇬

- Какво е да си част от безвремие? - попита сянката с нежния си глас.
- Вечно очакване – отвърна жената в бяло и букет от рози в ръце. - Да очакваш всичко да свърши и да намериш своя покой. По-тежко е, отколкото можеш да си представиш.
- Наистина ли?! Нима не иска всеки да получи вечен живот? Да изб ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

843

Как влязох в съня на жена си-2 🇧🇬

- II -
– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.
– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при н ...

sav11

Prose

1.1K 5

Градината на живота 🇧🇬

Градината на живота
Дърветата се къпеха в цвят. Розови, бели и лилави листенца валяха като порой. Вятърът сякаш рисуваше с тях по земята неразбираеми картини. Беше хладно, но първите лъчи на априлското слънце огряваха градината, в която се разхождаше Диляна. Падналите цветчета, сякаш пленници на гъс ...

radost92love

Prose

1.8K 6

Вратовръзката 🇧🇬

Един мъж ме учи да връзвам вратовръзка. Мъжка. Вратовръзката е наша. Не се познаваме. В стаята е жена му и нейните родители. Мъжът е около... около най-хубавата възраст.
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...

StefkaGaleva

Prose » Others

809 2

За сефтето и за рибите 🇧🇬

Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...

Romanov

Prose » Short stories

1.1K 1

19 минути 🇧🇬

23 : 42
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...

LordZombie

Prose » Short stories

1K

Белият лист 🇧🇬

„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...

NNY

Prose » Short stories

1.3K

Какво обичам? 🇧🇬

Погълнати от рутината и безметежното сиво ежедневие, често забравяме какво ни прави щастливи. Материалните придобивки и стремежът към достигане на статус „висока средна класа” до такава степен са ни омотали в мрежите си и контролират изцяло действията и живота ни.
Това ме накара да се замисля, при т ...

ellina

Prose

1.6K 1

Ключът на любовта (10 глава) 🇧🇬

Ключът на любовта
Глава 10
Дойде 1-ви юли – денят, в който снимачният екип трябваше да отлети за острова, предназначен за снимките на филма. Всички бяха обхванати от трескаво вълнение, суетяха се насам-натам, оглеждайки за последно дали целият необходим инвентар е натоварен на самолета – декори, сце ...

Veronisia

Prose » Novellas and novels

1.1K

Това са те 🇧🇬

http://vbox7.com/play:fee9772d
Това са те - моите приятели. Слънцето озарява лицата им. Компания сме. Лежим на плажа - каменист и с приказно кристална вода.Това са те - играят карти и бъбрят оживено. С тях минаха най-страхотните ми години - студентските. Те, някои сами още, други - семейни, пак са о ...

honesty

Prose » Others

832

Вечно щастие 🇧🇬

Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По ...

radost92love

Prose

1.3K 3

Short stories and prose by contemporary authors

Примирение 🇧🇬

Свине 🇧🇬

Половин сърце - 4 🇧🇬

Камъче в морето 🇧🇬

Заслепена, но щастлива! 🇧🇬

Безсъние 🇧🇬

Нищо ново в офиса 🇧🇬

За нашето гостоприемство (не съвсем хумористична фантастика) 🇧🇬

Половин сърце - 3 🇧🇬

Запомни ме 🇧🇬

Топлината 🇧🇬

Изгубени в измеренията 🇧🇬

Ударите на съдбата - епизод 2 🇧🇬

Преображения 🇧🇬

Симон Киринееца - герой по неволя 🇧🇬

Половин сърце - 2 🇧🇬

Спомен за Нина 🇧🇬

Надбягване с живота 🇧🇬

Иванка от Клондайк 2 (продължение) 🇧🇬

Циганка 🇧🇬

Нощни цветя 🇧🇬

Играта... 🇧🇬

Точката 🇧🇬

Половин сърце - 1 🇧🇬

Осъзнаване - 9 от втора част на романа 🇧🇬

Думите на писмото в бутилка 🇧🇬

Без заглавие 🇧🇬

Нощта преди... 🇧🇬

Между слънцето и дъжда 🇧🇬

Моите мъртви звезди 🇧🇬

Как влязох в съня на жена си-2 🇧🇬

Градината на живота 🇧🇬

Вратовръзката 🇧🇬

За сефтето и за рибите 🇧🇬

19 минути 🇧🇬

Белият лист 🇧🇬

Какво обичам? 🇧🇬

Ключът на любовта (10 глава) 🇧🇬

Това са те 🇧🇬

Вечно щастие 🇧🇬

Queue