Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Щастието, мимолетно и кратко 🇧🇬

Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години в 11 ”щ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерн ...

lubara

Prose » Short stories

1.1K 7

95 октана детска обич 🇧🇬

Много добре си спомнях къде оставих тубата с бензин - до пейката на двора. А след като се върнах от тоалетна, тубата стоеше на съвсем друго място. Беше пипана! На двора си играеше единствено дъщеря ми... Изтръпнах!!! "Тя вечно е гладна и жадна!" - мина ми през главата. От думичката "жадна" студени в ...

duffmckagan

Prose » Stories for children

1.3K 2

Чико Чиков папарак 🇧🇬

Чико Чиков папарак
Вече 3 часа Чико преглеждаше днешните заглавия. Във всички вестници едно и също. Сензационни заглавия нямаше и днес.
„Две баби изнасилили деветдесет и четири годишен пенсионер и след това го смляли на кайма, съгласно новия стандарт „Родни Балкани”.
„Трима тийненджери обезчестили к ...

gudman

Prose » Short stories

1.3K 4

Ударите на съдбата - епизод 1 🇧🇬

ужаси сериал +16
Карлос е най-младият и най-неопитен член на "Magic 22". Това е организацията, която спасява не само хора, но различни семейства, дори цели селища, попаднали в капана на злите сили и свръхестественото. Групата е съставена от най-добрите експерти по паранормални явления в цяла Европа. ...

donkooooo

Prose

1.2K

Кутийката с доброто време 🇧🇬

КУТИЙКАТА С ДОБРОТО ВРЕМЕ
- Трябва да го знаете. Христо - мелничаря, от новата мелница. Не сте ходили? Че те пак я пуснаха. Турската мелница, казвам, само че вече не е турска, нищо, че машините са от там. Мелницата си е мелница, както и брашното – брашно, или става, или не става.
- Та за Христо ми б ...

galentin

Prose » Short stories

1.1K 1

Приятелство - продължение 🇧🇬

В неделя Иван вече седеше пред компютъра и четеше новите неща из сайтовете, където се подвизаваше вече близо три години. По-редовните посетители го знаеха като математика-поет. Една вечер беше “разказал” в сайта за поезия оня стар анекдот за професора по математика и неговия пръв асистент, дето изче ...

ananel

Prose » Short stories

1.6K 7

Писмо в бутилка 🇧🇬

Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.
Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка! ...

pureblack

Prose

1.3K 5

Хората... 🇧🇬

Слепият видя моите сълзи... глухият чу моите ридания... сакатият скочи да ми помогне... изправих се и продължих... а през това време хората стояха настрана!

ivandavidov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 1 4

Сряда вечер 🇧🇬

Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...

radost92love

Prose » Short stories

1.2K 1

Може ли... 🇧🇬

Може ли...
Може ли душата ти да умре?! Или тя умира с тялото?! Ако можеше, значи моята вече щеше да е мъртва. Може ли сърцето ти за миг да спре?! Или ако спре, умираш?! Моето не е спряло, но е отдавна "мъртво", разграбено, разнищено... Могат ли очите ми да угаснат?! Или се случва, само когато спиш?! ...

Звездна

Prose » Letters

1.6K 1

Проститутка 🇧🇬

Нежните деликатни ръце бавно придърпваха копринените чорапи по дългия и строен крак. Черните лъскави коси закриваха лицето. Тя не бързаше... Оправи внимателно чорапите, бавно се изправи и застана пред голямото огледало в дървена рамка. Плавно обходи всяка част от тялото си - нежните сребристи сандал ...

pernicious

Prose

1.8K 4

Три дни преди пътя 🇧🇬

ТРИ ДНИ ПРЕДИ ПЪТЯ
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил ...

galentin

Prose » Short stories

1K

Мъжете в живота и 🇧🇬

Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...

silvestra

Prose » Short stories

1.2K 2

Нека възприемем хубавото! 🇧🇬

Мама бори се с живота
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...

energi4nata

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

722

Га ша черпити...??? 🇧🇬

Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...

oorka

Prose » Short stories

1.1K 3

Как влязох в съня на жена си 🇧🇬

Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...

sav11

Prose » Short stories

1.2K 2

Ключът на любовта (9 глава) 🇧🇬

Ключът на любовта
Глава 9
- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.
- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.
- Ще ти разкажа, Бека, но първо м ...

Veronisia

Prose » Novellas and novels

1.3K

Имало едно време едно село... 🇧🇬

Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...

latinka

Prose » Short stories

1.6K 1

Чувствата 🇧🇬

Кои са нещата, които ни отличават от животните, природата и ''жизненоважните'' предмети на нашето ежедневие... Не са ли това нашите чувства...? Какво правим, за да покажем хубавите и да избегнем лошите... Стараем ли се да покажем най-доброто от себе си чрез чувствата? Изразяваме ли достатъчно ясно н ...

unique-beiiby

Prose » Others

1.1K 2

Силата на сляпата любов 🇧🇬

Бъди слънцето в тежките ми дни, бъди светлината, водеща ме към по-добри дни.
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при ...

Alurkoff

Prose » Others

951 2

Под луната (ІІІ глава) 🇧🇬

3.
Завръщането
Отворих очи в сумрачната стая. Нещо ме беше събудило, но какво? Вероятно големите дъждовни капки, удрящи се в стъклата на прозорците. Или воят на ураганния вятър, свирещ около къщата. Или пък нечие присъствие.
В неосветения ъгъл на стаята ми се стори, че някой ме наблюдава. Не, не няк ...

play-girl

Prose

1.6K 1

Приятелство - част 1 🇧🇬

Приятелство
Този път грипът го беше съборил безапелационно.
Докторът, негов стар познат, му беше наредил:
“Имаш нужда от почивка, драги, вече не си на двайсет години, така че пази леглото, изключи телефоните, пий си каквото ти казах и почивай! Двама заместници имаш, училището ще оцелее и без тебе. И ...

ananel

Prose » Short stories

1.9K 5

Иванка от Клондайк 2 🇧🇬

Иванка от Клондайк 2
След американското приключение Ванчето се кротна на село. ТКЗС-то беше разтуренот, лудият Гошо се беше оженил за Пена Улавата. За Иванка вече нямаше бъдеще в това село. Отскачаше от време на време при един приятел в града, но чувстваше, че се задушава.
За да пребори скуката, се ...

gudman

Prose » Short stories

992 1

Посетителят 🇧🇬

- Ето Ви документите. Всичко съм изпълнил, както ми бяхте написали на листчето. Дарението искам да го направя днес - изговори на един дъх напетият старец, чевръсто сядайки срещу бюрото на нотариус Тошев.
- Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на ...

Eia

Prose » Short stories

1.1K 14

Вълци 🇧🇬

Окъсаният й вид го порази. Уж заздравели стари рани, но дълбоките белези се простираха по цялата й душа. Поиска му се да се протегне и да докосне за миг яркото й излъчване, но това породи безпокойство в скиталческата му същност.
Той беше тя.
Докосването му до самия себе си беше твърде болезнено по н ...

ammonia

Prose » Others

1.1K 2

Боклукчийските кофи 🇧🇬

Боклукчийските кофи
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път о ...

Arogarn

Prose » Short stories

957 5

Между сън и действителност 🇧🇬

МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...

ivliter

Prose » Short stories

815

Една душа по-малко 🇧🇬

Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...

Vaguelady

Prose » Short stories

1.1K 2

Последният ден на ХХ век 🇧🇬

Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...

AndyVTR

Prose » Short stories

1.3K 1

Ловната историйка на Иван Фурлина 🇧🇬

«Хе, да му се не види, макар! Целият баир е разоран от зурли! С кой акъл си дадох пушката на съседски Дончо?» Тъкмо наум се укорявах за глупостта си, когато насреща ми изскочи едър глиган - поне на мен ми се видя бая охранен. Ама нямах време много да се оглеждам - плюх си на петите и бегом, а той - ...

Eia

Prose » Humorous

1.1K 14

Чудо - Втора част 🇧🇬

Пътувахме вече близо три часа. Безпокойството и натрапчивите ми видения бавно се разсейваха като дима над есенните полета, покрай които минавахме. Мълчахме. Детето спеше отзад. Мъжът ми здраво държеше волана заради високата скорост и страничния вятър. Опитвах се да пропъдя последните предателски тъм ...

division-bell

Prose » Short stories

1.2K

Дрипльото 🇧🇬

В един скучен, но красив ден, я видя. И сърцето замлъкна. Хората замръзнаха по местата си. Вятърът спря своята песен. Птиците прибраха крилете си и се сгушиха по медните жици на стълбовете. Сякаш слънцето намали топлината си. С всяка нейна крачка цветенцата я милваха по нежните стъпала. Тя ходеше, а ...

metallzone

Prose

1.4K 7

Моят приятел, циганинът 🇧🇬

Продавам книги. Стари книги на сергия, на едно кръстовище. Там е шумно и натоварено, там наблизо има пазар, коли, автобуси, сергии, павилиони, стока, хора. Моята сергия е от тия дългите, дървени маси със сгъваеми, железни крака. Тия, на които по цяла България продават стари книги. Отстрани имам и 5 ...

StefkaGaleva

Prose

2.5K 1 15

Под луната (|| глава) 🇧🇬

2.
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше ...

play-girl

Prose

1.3K

За морето, което ме направи по-истинска 🇧🇬

Истини, покрити от песъчинки, остават там. Но не биват забравени.
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...

viky8

Prose

1.4K 4

Линията на покровителстваните 🇧🇬

Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и н ...

IvoAndreev

Prose » Others

1K 2

И си мисля понякога... 🇧🇬

И си мисля понякога...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...

pagane_1

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 5

Чудо – първа част 🇧🇬

- Сложи си колана!...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...

division-bell

Prose » Short stories

1.1K

Лятна любов 🇧🇬

Лятна любов
Бети миеше чашите и ги нареждаше под бара. Самуел наливаше питиетата и важно разклащаше шейкъра.
- Как си днес, Марко. Уиски ?
- Добре съм. Забъркай нещо с текила.
- Оздравя ли кракът ти ? ...

marco777

Prose » Humorous

3.5K 43

Маг Навона, част 11 🇧🇬

В това време Ани се появи с гръм и трясък на вратата в хола и стресна Невена. Носеше огромен сребърен поднос, върху който беше наредила две големи порцеланови чаши с горещо и ароматно кафе, студено прясно мляко в стъклена каничка, нарязани, в чинийка на парчета, банани и портокали. В друг съд бе изс ...

valia1771

Prose » Novellas and novels

1.5K 10

Short stories and prose by contemporary authors

Щастието, мимолетно и кратко 🇧🇬

95 октана детска обич 🇧🇬

Чико Чиков папарак 🇧🇬

Ударите на съдбата - епизод 1 🇧🇬

Кутийката с доброто време 🇧🇬

Приятелство - продължение 🇧🇬

Писмо в бутилка 🇧🇬

Хората... 🇧🇬

Сряда вечер 🇧🇬

Може ли... 🇧🇬

Проститутка 🇧🇬

Три дни преди пътя 🇧🇬

Мъжете в живота и 🇧🇬

Нека възприемем хубавото! 🇧🇬

Га ша черпити...??? 🇧🇬

Как влязох в съня на жена си 🇧🇬

Ключът на любовта (9 глава) 🇧🇬

Имало едно време едно село... 🇧🇬

Чувствата 🇧🇬

Силата на сляпата любов 🇧🇬

Под луната (ІІІ глава) 🇧🇬

Приятелство - част 1 🇧🇬

Иванка от Клондайк 2 🇧🇬

Посетителят 🇧🇬

Вълци 🇧🇬

Боклукчийските кофи 🇧🇬

Между сън и действителност 🇧🇬

Една душа по-малко 🇧🇬

Последният ден на ХХ век 🇧🇬

Ловната историйка на Иван Фурлина 🇧🇬

Чудо - Втора част 🇧🇬

Дрипльото 🇧🇬

Моят приятел, циганинът 🇧🇬

Под луната (|| глава) 🇧🇬

За морето, което ме направи по-истинска 🇧🇬

Линията на покровителстваните 🇧🇬

И си мисля понякога... 🇧🇬

Чудо – първа част 🇧🇬

Лятна любов 🇧🇬

Маг Навона, част 11 🇧🇬

Queue