Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Продължение от книгата 🇧🇬

От сцената слезе Анастасия Мискинката и тръгна по алеята. Приближи се до Марко магарето, разбира се, и допря ръката си до муцуната му. Той изплези език и я близна няколко пъти. Чу се гласът на Иван Мюзефирина. Беше мъж като мъж, а пък инак голям клюкарин.
- Виж я ти, наш'та! К'во ù са приискало! Не ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.8K

Прекрасен ден за Края на Света 🇧🇬

ПРЕКРАСЕН ДЕН ЗА КРАЯ НА СВЕТА
Беше ранен следобед и слънцето грееше в зенита си. Лъчите му се процеждаха между листата на кестените, засадени от двете страни на алеята. Птиците се обаждаха по-рядко, като че уморени от екстаза на сутрешния хор.
Поливачните машини разпръсваха прохладните си струи вър ...

remer

Prose » Short stories

1.4K 1

Нищо не знаех (част 5) 🇧🇬

Те стояха мълчаливо в колата, а тишината звънтеше от обещания. CD-то в колата нежно отвличаше вниманието „Не се познаваме, кажи ми „здрасти”, очите ти говореха за бъдещите страсти...”, но всъщност никой не се заслушваше достатъчно. Селена продължаваше наум да си повтаря „Дано не спомене снощи”, но п ...

posh`

Prose » Novellas and novels

861 3

Джони Хитрото 🇧🇬

(Из "Хуморески - родни фрески" -
един от т. н. ловни разкази, включен в тази поредица,
друг е вече публикуваният тук разказ "Мискинлии".)
В цялата околия се бе прочул Стоян Памука с ловджийското си куче. Джони Хитрото му викаше, защото животното беше повече от умно - стрелкаше плячката с проницателн ...

Eia

Prose » Short stories

1.2K 8

Звездни мечти 🇧🇬

Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлех ...

petq-marinova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

Пътешествие 🇧🇬

На светещия прозорец на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:
- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?
- Но аз получих усещането, онова усещане.
- Хайде сега, спокойно идете до вратата. Оттам ще влезете.
Посетителят беше наметна ...

BojidarZim

Prose » Short stories

1.4K 5

. 🇧🇬

Няма как далтонистът да оцени красотата на пъстроцветната дъга...

Tanya---

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

965

Passionate Dance 🇧🇬

Passionate Dance
Танцувам. Танцувам сякаш утрешният ден няма да дойде. В приглушената светлина на клуба мога да съм която поискам. Избирам да съм себе си. Не силната, независима жена, която ненавижда мъжете. Нея съм през деня. Сега е нощ, а тук никой не ме познава. Позволявам си да съм женствена, ст ...

foxy_fox91

Prose » Erotic

2.2K 4

За любовта 🇧🇬

ЗА ЛЮБОВТА
Автобусът се бавеше. Старият Крум е седнал на пейката на спирката и слуша разговора на неколцина чакащи младежи. Спореха за любовта.
- Обичала ме - разправяше един от тях на другарите си. - Много знае тя, какво нещо е любовта.
- А ти знаеш ли?
- Знам. Тя е нещо което те кара да си готов н ...

ivliter

Prose » Short stories

1.2K 4

Депутатът Чико Чиков в стара София 🇧🇬

Депутатът Чиков в стара София
Чико се събуди. Протегна се няколко пъти, обърна се на другата страна и пак заспа. Когато се събуди отново, слънцето вече беше високо над тополите.
Чико стана чевръсто, отвори широко прозореца и се загледа в люляците, които бяха разцъфтели край Перловската река.
Оттатък ...

gudman

Prose » Short stories

1.2K 3

Гробницата на умрелите животни 🇧🇬

лирико сатирична творба елементи на ужаси
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.5K 1 3

Раздяла 🇧🇬

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...

floyd

Prose » Short stories

1.5K 7

Той и другите двама 🇧🇬

НА БАБА ВЕРА
Беше престанал да забелязва хората около себе си. В тялото му живееха двама души – ЕДИНИЯТ никога не излизаше на показ. ДРУГИЯТ имаше за задача за поставя прегради в общуването с околните – ако се наложеше, това ставаше машинално, учтиво, понякога и твърдо – според случая... Той бе външ ...

finaltouch

Prose

836 3

Чико Чиков Софиянец 🇧🇬

Чико Чиков Софиянец
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евт ...

gudman

Prose » Short stories

1.2K 5

Сценаристите в реалния живот - 3 🇧🇬

(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...

klemenTINA

Prose » Short stories

1.3K 1

Модерни времена 🇧🇬

В началото бе ISQ. Тогава за пръв път навлязох в интригуващите и тайни дебри на интернет пространството и чат-а. А бе, голям маймунджилък било това да си пишеш с някой на хиляди километри, виртуални приятели да имаш. А и с едни човечета си изразяваш настроенията. По-късно в интернет развитието ми ня ...

iachovska

Prose » Humorous

1.5K 6

Писмо до Някой 🇧🇬

Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби...
...
Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, сметана и гореща вода, после така ще изопача нещата, че ще ти се ...

gergana-yancheva

Prose » Letters

2.2K 6

Легенда за Фаустина Втора част 🇧🇬

Хронология на загубеното време
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, реша ...

donspiridon

Prose » Short stories

1K

Тест, но не за бременност 🇧🇬

Гледам аз едно предаване по телевизията, как се заснема един филм. Много ме впечатли режисьорът, непрекъснато повтаряше колко е велик, колко е креативен, колко е умен. Браво! Отмина времето на «скромността краси човека», сега всичко е реклама. Направиш ли си добра реклама, лед на северния полюс може ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.5K 13

Реалното и идеалното 🇧🇬

РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...

ivliter

Prose » Short stories

943

Как станах депутат или приключенията на маймуната Чико 🇧🇬

Как станах депутат
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...

gudman

Prose » Short stories

1.1K

Царица Стефка Българска 🇧🇬

ЦАРИЦА СТЕФКА БЪЛГАРСКА
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...

StefkaGaleva

Prose » Humorous

1.8K 1

18+ (Моята) фантазия 🇧🇬

Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

3.1K 7

Легенда за Фаустина 🇧🇬

ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...

donspiridon

Prose » Short stories

1.2K 2

Кратък текст! 🇧🇬

Само едно искам да ви кажа. Само едно искам да споделя. То нека да изтръгне от мен, грешницата - това, което не успях никога да изхвърля. То беше нещо много истинско, то беше в сърцето ми заковано. Исках само да мога да се докосна до него и да знам това, че мъката ще успея да захвърля.
А ето какво е ...

energi4nata

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

3.6K 3

Сън 🇧🇬

Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...

deyka

Prose » Short stories

1K 1

Неизпратеното писмо 🇧🇬

НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K 3

Душа за прозорци 🇧🇬

ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...

galentin

Prose » Short stories

842

Сънят ми 🇧🇬

Селото е намокрено, аз съм тъжна. Тъжна и безпомощна. И ме боли... боли. Казвам добро утро на хората от други планети. Тях ги поздравявам вече, те ми отговарят. Моля им се... Моля им се за помощ. Безсилна в самотата си, те ми изпращат знак. „Няма да дочакам” – им отговарям аз – „Не се чувствам добре ...

StefkaGaleva

Prose

916

2069 🇧🇬

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...

LordZombie

Prose » Short stories

875 4

Художникът, който нарисува вятъра или... как успях да повярвам отново... 🇧🇬

Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...

eX_girl

Prose » Short stories

2.3K 2

Захапката на очите 🇧🇬

Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубена ...

portishead

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 4

Маг Навона, част 9 🇧🇬

Художникът Франц държеше огромна стая, под наем, в приземния етаж на стара и величествена кооперация, строена някъде по средата на миналия век. Беше завършил художествената гимназия с пълно отличие и малко преди изпита за Академията си счупи дясната ръка. Дълго време беше в гипс. На следващата годин ...

valia1771

Prose » Novellas and novels

1.2K 17

Една закъсняла любов в края на август - 4 🇧🇬

4
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ...

sav11

Prose

840 1

Поуки от старите социални сайтове 🇧🇬

Поуки от старите социални сайтове
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...

latinka

Prose » Humorous

1.7K

За Чадърите и Хората 🇧🇬

ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...

Rondissima

Prose » Short stories

1K 7

Сценаристите в реалния живот - 2 🇧🇬

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...

klemenTINA

Prose » Short stories

1.2K 1

Градска трагедия 13 🇧🇬

Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...

Heel

Prose » Short stories

828

Дъжд от смокини 🇧🇬

Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са, или наказание?
Н ...

gergana-yancheva

Prose » Others

1.6K 4

18+ А ла Мими1001 🇧🇬

Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията ...

Шинкансен

Prose » Erotic

1.7K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Продължение от книгата 🇧🇬

Прекрасен ден за Края на Света 🇧🇬

Нищо не знаех (част 5) 🇧🇬

Джони Хитрото 🇧🇬

Звездни мечти 🇧🇬

Пътешествие 🇧🇬

. 🇧🇬

Passionate Dance 🇧🇬

За любовта 🇧🇬

Депутатът Чико Чиков в стара София 🇧🇬

Гробницата на умрелите животни 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Той и другите двама 🇧🇬

Чико Чиков Софиянец 🇧🇬

Сценаристите в реалния живот - 3 🇧🇬

Модерни времена 🇧🇬

Писмо до Някой 🇧🇬

Легенда за Фаустина Втора част 🇧🇬

Тест, но не за бременност 🇧🇬

Реалното и идеалното 🇧🇬

Как станах депутат или приключенията на маймуната Чико 🇧🇬

Царица Стефка Българска 🇧🇬

18+ (Моята) фантазия 🇧🇬

Легенда за Фаустина 🇧🇬

Кратък текст! 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Неизпратеното писмо 🇧🇬

Душа за прозорци 🇧🇬

Сънят ми 🇧🇬

2069 🇧🇬

Художникът, който нарисува вятъра или... как успях да повярвам отново... 🇧🇬

Захапката на очите 🇧🇬

Маг Навона, част 9 🇧🇬

Една закъсняла любов в края на август - 4 🇧🇬

Поуки от старите социални сайтове 🇧🇬

За Чадърите и Хората 🇧🇬

Сценаристите в реалния живот - 2 🇧🇬

Градска трагедия 13 🇧🇬

Дъжд от смокини 🇧🇬

18+ А ла Мими1001 🇧🇬

Queue