Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Историята на една малка чашка за чай... 🇧🇬

„Аз съм малка чашка за чай. Порцеланова. Приличам на много други чашки или може би те приличат на мен. Имаме едно и също предназначение - хората пият чай от нас. Наливат от едно голямо нещо, което мисля, че наричат чайник, една топла димяща течност, която понякога пàри, и след това отпиват от нас гр ...

JustaLittleKid

Prose

955 3

Възмездието 🇧🇬

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
1
Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
2
Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко съ ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.2K 3

Вътрешният свят 🇧🇬

Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съучени ...

ToSh

Prose » Short stories

1.6K

В името на Хари Потър (Втора част) 🇧🇬

Тази част посвещавам на Сашо и Mistress
Втора част:
"Не си прави кумир"
Евангелската църква „Пътя, истината и живота” се събираше в сградата на улица Генерал Въшкин, номер 3 вече от 20 години. Сградата беше една висока и обширна постройка, която ръководството на църквата беше пригодило за нуждите си ...

The_Crimson_King

Prose » Stories for children

1.9K

Специален ден... 🇧🇬

Опитвах се от няколко дни да седна и запиша, да облека мислите си в думи...
Мили приятели - знайни и незнайни, добре сте дошли в моя свят, в моя живот, в моя път... Бъдете благословени!!!
От дете се опитвах да разгадавам знаците на природата, обичах да се надбягвам с вятъра, да разглеждам с удивлени ...

Karaman

Prose » Others

1.7K 4

Градска трагедия 14 🇧🇬

Бях решила да прекарам съботата в спане, четене на книга и гледане на телевизия, но плановете ми започнаха да се объркват още в осем часа сутринта. Някой звънеше бясно на вратата. Разтърках сънените си очи и с мъка се измъкнах от леглото. Навлякох пеньоара си, нахлузих левия чехъл и се изправих на п ...

Heel

Prose » Short stories

846

Кастингът 🇧🇬

Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...

tuareg70

Prose » Short stories

785

Потоп 🇧🇬

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...

Hellfire

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

901

Обичам да летя 🇧🇬

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам г ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.2K

* * * 🇧🇬

Щастлива съм, че те има!
Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!
Ти си моят въздух и живот!
Без теб умирам бавно,
с теб възкръсвам пак ...

ivkataivanova

Prose » Letters

852

На по-ниско стъпало 🇧🇬

НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...

ivliter

Prose » Short stories

741

Дълъг път ни чака 🇧🇬

На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. Избелели от слънцето, дрехите му бяха пропити с прахоляк от дългата езда. През рамо носеше преметната кожена чанта, пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. То ...

Romanov

Prose » Short stories

1.2K 3

В нощта на раздялата 🇧🇬

В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...

abagar

Prose » Short stories

4K 24

Какво има в гаванката 🇧🇬

Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...

verysmallanimal

Prose » Short stories

1.3K 4

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...

Bersek

Prose » Short stories

980

Нищо не може да бъде разбито, щом има истинска любов. 🇧🇬

Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...

viky8

Prose » Others

2.3K

Дори и това да убива 🇧🇬

Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Портрет - 11 част 🇧🇬

Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещнат ...

kalin8

Prose

764 1

Закачулената 🇧🇬

Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...

Лепидоптерия

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K

Ще те наричам сълза 🇧🇬

Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...

milan210

Prose » Letters

1.4K 2

Щастлива маска 🇧🇬

Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава ...

petka-spagetka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 5

Приказките на моя баща - втора част 🇧🇬

ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА
II част
Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.
Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:
- Ами, ти н ...

SARNE42

Prose » Stories for children

1.6K 2

Първата целувка 🇧🇬

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...

ivliter

Prose » Short stories

1.4K

Небрежен 🇧🇬

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...

Hellfire

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K

Страната на мечтите 🇧🇬

Писан в съавторство с Илиян Димитров, В. Търново
- Хей, ти ли си Хъмфри? - изкрещя някакъв писклив глас в ухото му.
- Аааагх..! - на свой ред изкрещя Норт и се строполи от стола. Туп! - Оооу! - изохка жаловито той и с все още лепнещи за сън очи заопипва наоколо, търсейки очилата си. Без тях беше поч ...

AndyVTR

Prose » Science fiction & fantasy

1.6K 1 1

Син понеделник 🇧🇬

Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не ...

Vyrtina

Prose

1.7K 10

Опити за размисъл 🇧🇬

През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...

popolo

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 6

Отново 🇧🇬

Кой си ти, че да ме съдиш?
Нима забрави какво ми причини?
Обля ме в болка, в студ и в самота.
Разболя ме!
Защо се изпречи отново на пътя ми? ...

Mmishety

Prose » Others

1.3K 2

Безсъдържателно съществуване 🇧🇬

"Хората извършват свойте подлости -
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

А някъде птиците виеха гнезда... (4) 🇧🇬

4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...

Rondissima

Prose » Short stories

1.4K 3

Осъзнаване - 13 и 14 от втора част на романа 🇧🇬

XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.2K 16

Сълзи от радост и смях(3)) 🇧🇬

Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...

Enena

Prose » Humorous

2.2K 18

из "Заблуденото царство" 🇧🇬

И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

А някъде птиците виеха гнезда... (3) 🇧🇬

3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...

Rondissima

Prose » Short stories

1.5K 6

Тъмни сенки (Част Четвърта - Посещение) 🇧🇬

Глава 4
Посещение
Отворих вратата със замах.
Все още бях във вампирската си форма и честно казано - не ми пукаше особено. Дали някой ме гледаше или се криеше за да си спаси жалкият живот, също беше без значение.
- Хей, красавице, я по-спокойно. – този глас ми беше най-противен от всички, които бях ч ...

jointmania4ka

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K

Във властта на морето - 2 част 🇧🇬

Важно посещение
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...

tonkatabg

Prose » Novellas and novels

1.3K

Рок енд рол китарни дуели 🇧🇬

Дами и господа, днес на ринга ще се качат най-големите рок китаристи, за да кръстосат техника и фантазия на свирене в един уникален виртуален дуел. Дръжте се, за да не паднете, отворете прозорците, за да не се счупят стъклата от ударната вълна - очакват ви здрави рок децибели. Сега е моментът да отм ...

duffmckagan

Prose » Others

1.6K 1

Нощ за трима 🇧🇬

НОЩ ЗА ТРИМА
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K 1

Иванка от Клондайк 3 🇧🇬

Иванка от Клондайк 3
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...

gudman

Prose » Short stories

1.2K 1 3

Не е лесно да живееш 🇧🇬

Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам по ...

unique-beiiby

Prose » Others

1.5K 1 5

Short stories and prose by contemporary authors

Историята на една малка чашка за чай... 🇧🇬

Възмездието 🇧🇬

Вътрешният свят 🇧🇬

В името на Хари Потър (Втора част) 🇧🇬

Специален ден... 🇧🇬

Градска трагедия 14 🇧🇬

Кастингът 🇧🇬

Потоп 🇧🇬

Обичам да летя 🇧🇬

* * * 🇧🇬

На по-ниско стъпало 🇧🇬

Дълъг път ни чака 🇧🇬

В нощта на раздялата 🇧🇬

Какво има в гаванката 🇧🇬

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

Нищо не може да бъде разбито, щом има истинска любов. 🇧🇬

Дори и това да убива 🇧🇬

Портрет - 11 част 🇧🇬

Закачулената 🇧🇬

Ще те наричам сълза 🇧🇬

Щастлива маска 🇧🇬

Приказките на моя баща - втора част 🇧🇬

Първата целувка 🇧🇬

Небрежен 🇧🇬

Страната на мечтите 🇧🇬

Син понеделник 🇧🇬

Опити за размисъл 🇧🇬

Отново 🇧🇬

Безсъдържателно съществуване 🇧🇬

А някъде птиците виеха гнезда... (4) 🇧🇬

Осъзнаване - 13 и 14 от втора част на романа 🇧🇬

Сълзи от радост и смях(3)) 🇧🇬

из "Заблуденото царство" 🇧🇬

А някъде птиците виеха гнезда... (3) 🇧🇬

Тъмни сенки (Част Четвърта - Посещение) 🇧🇬

Във властта на морето - 2 част 🇧🇬

Рок енд рол китарни дуели 🇧🇬

Нощ за трима 🇧🇬

Иванка от Клондайк 3 🇧🇬

Не е лесно да живееш 🇧🇬

Queue