Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Бих искала да знаеш 🇧🇬

http://www.vbox7.com/play:38f688c5
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...

lility

Prose » Letters

2.2K 2

Промяна 🇧🇬

Вече влюбена не съм, това сигурно те радва. Обичам те, в мой приятел се превърна, дори в нещо повече, исках да си моята любов, но оказа се, че не си ти. Без теб не искам да съм, ще те пазя близо до мен, като спомен, като моя сродна душа, но вече не мечтая да си онази любов, която искам, преди лесно ...

mOqTa-eMoCiQ

Prose

1.2K

Сърове 🇧🇬

-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е ...

Eia

Prose » Humorous

1.5K 26

Далеч от теб 🇧🇬

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...

iwa-kondewa

Prose » Letters

1.7K 1

Апел 🇧🇬

Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...

Princess-Ariel

Prose » Letters

1K

Думите 🇧🇬

Красотата на думите е всепоглъщаща. Тяхната сила завладява сърцето, окупира мисълта. Излизат през нечии алени устни и започват да текат като малко поточе в гората. Игриво ромолят в ушите. Гъделичкат суетата, галят самочувствието и си играят със сетивата. Извисяват духа до луната и звездите и го пона ...

Maichka_si

Prose » Others

1.1K 3

Когато сиртакито запее... 🇧🇬

КОГАТО СИРТАКИТО ЗАПЕЕ…
(откъс от "Терминалът")
Понеже темата за изграждането на терминал на СО МАТ в Техеран. е свързана с много обемни професионални проучвания от всякакво естество, срещи и разговори с хора от различно ниво, разчети и анализи, обосновки и още куп неща, които по понятни причини ням ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.5K

Малко подранила равносметка 🇧🇬

Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.

teffum

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Писмо 🇧🇬

Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...

nejnata200

Prose » Others

1.3K

Глава втора: "Първичен Фактор" 🇧🇬

Забележка на автора: "Най-накрая се наех да кача втората глава. Писана е преди повече от година и ѝ трябва редакция. За момента обаче съм се концентрирал върху развитието на историята и редакцията не е на дневен ред."
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...

Houkai

Prose » Novellas and novels

1K

Погребението на една крава 🇧🇬

Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...

Arogarn

Prose » Short stories

1.2K 1

Чувам гласовете им... 🇧🇬

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...

duffmckagan

Prose » Humorous

1.3K 1

Троянският манастир 🇧🇬

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...

ivliter

Prose

1.1K 6

Германецът 🇧🇬

Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...

oorka

Prose » Short stories

1.3K

Чико Чиков стоковед 🇧🇬

5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...

gudman

Prose » Short stories

1.1K 2

Ти си 🇧🇬

Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...

petq-marinova

Prose

1.2K

Любов 🇧🇬

Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...

Princess-Ariel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 2

Откуп 🇧🇬

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1.1K

Чико Чиков сънува 🇧🇬

4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...

gudman

Prose » Short stories

968 1

Крайна спирка 🇧🇬

Пъргаво се изкачи по стъпалата и се настани на една от задните седалки на автобуса.От лулата му се прокрадна тънка струйка дим, в бързината при качването не успя да я загаси напълно.Чувстваше необходимост да изпревари възможно най–голям брой хора, и още с приближаването на автобуса започна да нервни ...

firebird

Prose

914

Последна нощ 🇧🇬

Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...

albaJ

Prose » Short stories

1.4K

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...

lubara

Prose

1.1K 7

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1.1K 4

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...

ivliter

Prose

956 4

Един милион неща, които искат жените 🇧🇬

Задължително предварително уточнение: Жените никога не знаят какво точно искат, но го искат на момента! Тик- так- тик- так- времето започва да тече. А вие имате да изчетете най-малко един милион неща, които искат жените. Затова четете бързо...
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...

duffmckagan

Prose » Humorous

2.1K 7

Австрийците и виното 🇧🇬

Австрийците и виното
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...

vita65

Prose

1.4K 6

Истински щастлив човек 🇧🇬

Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...

~iSkRiCa~

Prose » Letters

2.3K 6

Чико Чиков дeтектив... 🇧🇬

3. Чико Чиков детектив или как
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...

gudman

Prose » Short stories

1.1K 2

"Онзи" тунел... 🇧🇬

„ОНЗИ” ТУНЕЛ...
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.5K

Вятър 🇧🇬

Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...

Рима

Prose » Short stories

2.1K 4

Градска трагедия 16 🇧🇬

Вървях бавно в супермаркета и разсеяно оглеждах рафтовете. Бях преметнала през рамо малкия си сак, в който слагах необходимите ми продукти – нямаше как да бутам количка, тъй като ръцете ми бяха заети с патериците. Надявах се, че няма да ми направят забележка на касата, все пак имах основателна причи ...

Heel

Prose » Short stories

928

Повторен опит за летене 🇧🇬

Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...

Andeli

Prose » Others

1.2K 1

Милиционерска оправия или история с полиглоти 🇧🇬

Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...

vik56

Prose » Short stories

1.3K 1

Тишина!!! 🇧🇬

- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...

Maya__Filth

Prose » Others

1.3K

Цветна История 🇧🇬

Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...

Pusciferian

Prose » Short stories

1.5K

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...

liubomira97

Prose » Letters

1.3K 2

Чико Чиков даскал 🇧🇬

2. Чико Чиков даскал
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...

gudman

Prose » Short stories

1K 3

Вратарят на моя живот 🇧🇬

Превключвах безцелно телевизионните канали, без да знам какво точно искам да гледам. Спрях се на мач от испанското първенство. Играеха Реал Мадрид. Загледах ей така, защото вече не ми се търсеше друг канал. От скука! Толкова ми беше скучно, че започнах да наблюдавам единствено играта на вратаря – Ик ...

duffmckagan

Prose » Others

1K 5

Малките неща 🇧🇬

Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
...

broken_dream

Prose » Letters

2.3K 3

Сестри 🇧🇬

Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...

inakrein

Prose » Short stories

2.7K 24

Short stories and prose by contemporary authors

Бих искала да знаеш 🇧🇬

Промяна 🇧🇬

Сърове 🇧🇬

Далеч от теб 🇧🇬

Апел 🇧🇬

Думите 🇧🇬

Когато сиртакито запее... 🇧🇬

Малко подранила равносметка 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Глава втора: "Първичен Фактор" 🇧🇬

Погребението на една крава 🇧🇬

Чувам гласовете им... 🇧🇬

Троянският манастир 🇧🇬

Германецът 🇧🇬

Чико Чиков стоковед 🇧🇬

Ти си 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Откуп 🇧🇬

Чико Чиков сънува 🇧🇬

Крайна спирка 🇧🇬

Последна нощ 🇧🇬

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Един милион неща, които искат жените 🇧🇬

Австрийците и виното 🇧🇬

Истински щастлив човек 🇧🇬

Чико Чиков дeтектив... 🇧🇬

"Онзи" тунел... 🇧🇬

Вятър 🇧🇬

Градска трагедия 16 🇧🇬

Повторен опит за летене 🇧🇬

Милиционерска оправия или история с полиглоти 🇧🇬

Тишина!!! 🇧🇬

Цветна История 🇧🇬

Знаеш ли? 🇧🇬

Чико Чиков даскал 🇧🇬

Вратарят на моя живот 🇧🇬

Малките неща 🇧🇬

Сестри 🇧🇬

Queue