Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Продължение от книгата 🇧🇬

- Дай още три парчета, та да има за мама и тате!
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. ...

mari45

Prose » Novellas and novels

890 1

До всички адреси /3/ 🇧🇬

Поклон на Ницше
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за третото от най-важните три неща, които човек среща в живота си и което е длъжен да разбер ...

duraca

Prose

1.5K 1

Как да се справим с бюджетния дефицит? 🇧🇬

Как да се справим с бюджетния дефицит?
(почти фейлетон с елементи на истина)
Живеем в криза. Държавната хазна е празна. Моят почти адаш - г-н Дянков и неговите колеги – господа министри, се чудят откъде да намерят пари, за да закърпят дупките в бюджета. Затова започнаха да закриват болници, театри, ...

gitarist

Prose » Humorous

1.7K 1

Европейското ни самочувствие 🇧🇬

Текстът не цели да засегне когото и да било.
Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, ...

Rasha

Prose

1.3K 2

Познаваш ли драскотините на моята душа?! 🇧🇬

От кофата, пълна с топла вода, се вдигаше пара. Потопих гъбата, докато хубаво се накисне и започнах. С меки, плавни движения, сякаш милвам жена, започнах да мия колата. Наведох се над предния капак и се втренчих в плавния ход на гъбата, която отмиваше натрупаната мръсотия. Бавно пред очите ми се раз ...

duffmckagan

Prose » Others

978 3

Пророкът и неговият ученик 🇧🇬

*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...

BojidarZim

Prose » Short stories

858 2

Криеница 🇧🇬

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и ...

kopele

Prose

1K 5

Хорското мнение 🇧🇬

Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...

nofi

Prose » Short stories

1.3K

Поглед. 🇧🇬

Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...

take_me_away

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 4

Страшният просяк 🇧🇬

Денят се приближаваше към своя край. Топлата лятна вечер бавно се спускаше и обвиваше града с мекото си наметало. По това време улиците бяха пълни с хора, повечето от които бързаха да се приберат вкъщи след работа или пък правеха последни покупки, преди да се приберат при семействата си. Малко бяха ...

AndyVTR

Prose » Short stories

1.2K

Болката от любовта... 🇧🇬

Преди време разби сърцето ми… Но ето, отново, то е цяло… Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи… Обича те… Винаги ще те обича… Дали красот ...

puholinka

Prose » Letters

2.3K

Тръгваш си, нали? 🇧🇬

Тръгваш си, поглеждаш ме,
искаш с поглед мислите ми ти да прочетеш,
но не - ти непознат си вече, аз съм друга -
не онази твоя истинска любов!
Не, няма да тичам след теб - ...

snEjiTy

Prose » Letters

1.4K

Моля 🇧🇬

Свикнах с идеята, че не съм най-красивата, най-умната, най-артистична, свикнах с краката си, свикнах с гърдите си, с ноктите си, с косата си, със зъбите си, свикнах с мислите си, свикнах с притеснителното, свиканх с белега, свикнах с бенките, свикнах с липсата на идеи, с недостатъчните възможности и ...

teffum

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 1

Неразбрана 🇧🇬

- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...

mircata

Prose » Short stories

1.5K

Пътуване към себе си - къс разказ 🇧🇬

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Няколко младежи шумно излязоха от спортната зала. Бяха се изморили по гимнастическите уреди и се насочиха да пийнат нещо освежително в близкото заведение. Влязоха с повишено настроение и самочувствие - бяха млади, силни и красиви. Какво повече им трябваше? Още при влизането вним ...

ivliter

Prose » Short stories

1.5K

Плексигласова самота. 🇧🇬

Самота. Инжектирана във вените ми плексигласова самота.
Аз съм една неудачница. Чувствам се толкова нелепо. Хората идват и си тръгват от живота ми с превишена скорост. Аз съм прашна улица, по която минават коли. Аз съм спирка, на която никой не чака. Аз съм малка планета, а хората се завъртат около ...

kopele

Prose

879 3

Братя 🇧🇬

- Не ме гледай така. И не смей да ми възразяваш. Знам, че не си съгласен по всички въпроси, които ти поставих, но първо ме изслушай.- Джоунс се прокашля и продължи.- Както казах, ние не сме братя. Това, че ни е родила една майка и сме от един баща, не ни прави братя... Непрекъснато ме набедяваш и пр ...

Rasha

Prose » Others

1.1K

До всички адреси (2) 🇧🇬

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за второто от най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си и които е длъже ...

duraca

Prose » Others

1.4K 1 1

Мозъчна буря 🇧🇬

1.
Тайната среща на високо равнище приключи успешно. Премиерът на Япония - Сакьо Йукиро и генералният секретар на Китайската комунистическа партия – Уей Хао се изправиха от креслата. Крепко и доброжелателно си стиснаха ръце. На лицата на двамата лидери се виждаха усмивки.
Заглавия на статии от китай ...

Radi-Radev

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1

Болен народ 🇧🇬

По „На браздата” от Е. Пелин
Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си ...

Romanov

Prose » Short stories

1.5K 7

Една наркоманка 🇧🇬

Сгушена в тъмен ъгъл, с ръце около колената си и музика в главата си, накъде сега? Ходила досега по тънката линия на мечтите, но наляво или надясно? Реалност или не? Искаше, искаше...и все по-тъжна и самoтна оставаше. Желанието едва удържаше в себе си, толкова силно да последва мечтите. Да тръгне, д ...

reckless

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Любовница – ооо, не, мерси!! 🇧🇬

И така, досега не знаех какво е любовница, но се поразрових и разбрах – с любовницата се прави секс, любовницата е материално подсигурена, на любовницата ù се обръща внимание, купуват ù се подаръци, полагат се непрестанни грижи за нея. Оказва се, че е прекрасно да си любовница на някого!!!
Добре де, ...

katerina6

Prose » Humorous

2.3K 12

Нямам смелост да призная 🇧🇬

Всичко започна с едно мило: „Ти си най-голямото ми дете” на 27 ноември 2008!!!
Тогава дори не предполагахме докъде могат да стигнат нещата. Дори не предполагахме, че може да бъдем толкова скъпи един на друг. Толкова скъпи, че забравяхме самите себе си. Или поне аз.
В началото всичко беше толкова мил ...

kakafifi69

Prose » Letters

1.2K 1

Океан 🇧🇬

- Добро утро, шампионе!
- Болен съм.
- Виждам. От студеното е. И от простуда, и от глад. Трябва да затоплим
малко и да си издухаш носа.
Очите му блестят от температура, лицето му се е смалило, грам силички ...

StefkaGaleva

Prose

812

Надежда и малко усики с лед, моля! 🇧🇬

Седнала бе на бара, за да отдъхне. Това място ù беше до болка познато. Години наред бе споделяла с прашната обстановка и смях, и сълзи, бе отваряла страници, бе прелиствала, бе затваряла хиляди житейски книги. Там, на онзи стол. Всяка самотна вечер. Носеше със себе си червило, копринена рокля и... с ...

viky8

Prose » Short stories

1.3K 5

Лапачите 🇧🇬

Бате Янчо отиде за риба на езерото Ариана. Стовари багажа и се настани на столчето си. Минаха два часа, откакто бе започнал риболовът. Кукичката отново бе дръпната. Беше му кеф колко лесно налапват въдицата. Бяха глупави точно като народа, който го беше избрал за народен представител. Изтегли рибкат ...

Rasha

Prose » Humorous

1.5K 3

Единствена. 🇧🇬

Мислех, че съм първата която тръгва боса по чакъла. Тогава видях зад себе си захвърлени джапанки.
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...

viky8

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 5

До всички адреси (1) 🇧🇬

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! От днес аз започвам своя последен триптих и всяка вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за най-важните три неща, които човек може да ср ...

duraca

Prose

1.2K 1 1

Маг Навона, част 6 🇧🇬

- Вие ли сте Невена Цветанова? - попита я с делови и стържещ глас цивилният. Беше се легитимирал, но Невена не реагира, продължаваше да седи като хипнотизирана. Банкнотите бяха разпилени около нея. Имаше на масата, долу на пода, в скута ù, а някакви пет лева бяха кацнали на лявото ù рамо като генера ...

valia1771

Prose » Novellas and novels

2.2K 14

Градска трагедия 12 🇧🇬

Преодолях припряно трите мраморни стъпала пред входа на сградата и бутнах вратата. Тя се отвори, после започна бавно да се затваря, опитвайки се да ме перне по пръстите на краката. Бутнах я отново, този път с едната от патериците, и влязох във фоайето. Напъхах се несръчно в асансьора и се качих на т ...

Heel

Prose » Short stories

860

Продължение от книгата 🇧🇬

Цялата махала ги съпроводи. Остана само старата Жельовица, за да пази къщата. Па и годините ù бяха множко.
Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един пр ...

mari45

Prose » Novellas and novels

809

Какво изпуснах някога! 🇧🇬

Днес изживях нещо страшно. Изгубих топлината и погледа на моята първа любов. Исках само приятелството да остане помежду ни, но уви - това се оказа мираж. Може би няма виновни, но може би сама съм си виновна за всичко станало. А ето накратко да разкажа пред вас какво имаше между нас.
Здравейте на вси ...

energi4nata

Prose » Others

953

В продълженията... във Велинград 🇧🇬

Прибираме се от читалището и виждам, че някои хора вече са се настанили по местата си около масите. Забелязвам Йосифова в целия си блясък, седи и се усмихва. Махвам ù с ръка и се отправям към сервитьорките:
- Занесете един Бейлиз на дамата в бяло от анонимен обожател.
Врътвам се и тръгвам да се качв ...

svetlanal

Prose » Humorous

2K 36

Кошче за душевни отпадъци 🇧🇬

Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...

marasheih

Prose » Short stories

976 2

Въздишка. 🇧🇬

Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...

take_me_away

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 3

18+ Безстрастност 🇧🇬

Дишаш. Неравномерно, превъзбудено. Животинският ти поглед полепва по тялото ми и го изяжда, разкъсвайки бясно и безочливо всеки милиметър.
Не ме нараняваш. Свикнала съм. Понякога ми се иска да мога всеки път да бъда студена и безразлична.
Среща. За да пием по едно, колкото времето, необходимо за уж ...

kopele

Prose

1.1K 6

За гаджета, любов и други такива… 🇧🇬

Моята приятелка си хвана гадже. Невероятно, но факт. Отдавна бяхме решили, че в рамките на България за нея мъж няма. Тя е страхотна жена, но е ужасно претенциозна. Вечно е недоволна от мъжете. Този грозен, онзи простак, третият пък старец. Даже тя самата при запознанство се представяше – Приятно ми ...

katerina6

Prose » Humorous

1.4K 1 5

Букет на снимка/капак 🇧🇬

Шофирам, аз не шофирам – карам, паркирам, слизам, забравям си чантата, връщам се, взимам я, бъркам копчетата, алармата пищи, успявам, оглеждам се, тръгвам, направо хуквам, ще си повърна сърцето от вълнение. Спирам, уж гледам някаква витрина, просто опитвам да дишам, малко, за да не ми личи много, ог ...

gergana-yancheva

Prose » Others

1.7K 3

Усмихнати очи 🇧🇬

Реката течеше лениво бавно, сякаш всеки момент щеше да спре, уморена от своя дълъг път през планината. Талазите вода се движеха с тих ромон, подобен на нежен женски шепот. По нищо не личеше, че само преди дни същата тази спокойна река се беше превърнала в страховита стихия от излелия се проливен дъж ...

duffmckagan

Prose » Short stories

967 1

През очите ми 🇧🇬

Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да по ...

up-1-level

Prose » Others

1.2K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Продължение от книгата 🇧🇬

До всички адреси /3/ 🇧🇬

Как да се справим с бюджетния дефицит? 🇧🇬

Европейското ни самочувствие 🇧🇬

Познаваш ли драскотините на моята душа?! 🇧🇬

Пророкът и неговият ученик 🇧🇬

Криеница 🇧🇬

Хорското мнение 🇧🇬

Поглед. 🇧🇬

Страшният просяк 🇧🇬

Болката от любовта... 🇧🇬

Тръгваш си, нали? 🇧🇬

Моля 🇧🇬

Неразбрана 🇧🇬

Пътуване към себе си - къс разказ 🇧🇬

Плексигласова самота. 🇧🇬

Братя 🇧🇬

До всички адреси (2) 🇧🇬

Мозъчна буря 🇧🇬

Болен народ 🇧🇬

Една наркоманка 🇧🇬

Любовница – ооо, не, мерси!! 🇧🇬

Нямам смелост да призная 🇧🇬

Океан 🇧🇬

Надежда и малко усики с лед, моля! 🇧🇬

Лапачите 🇧🇬

Единствена. 🇧🇬

До всички адреси (1) 🇧🇬

Маг Навона, част 6 🇧🇬

Градска трагедия 12 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Какво изпуснах някога! 🇧🇬

В продълженията... във Велинград 🇧🇬

Кошче за душевни отпадъци 🇧🇬

Въздишка. 🇧🇬

18+ Безстрастност 🇧🇬

За гаджета, любов и други такива… 🇧🇬

Букет на снимка/капак 🇧🇬

Усмихнати очи 🇧🇬

През очите ми 🇧🇬

Queue