Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

18+ Педераст ли? 🇧🇬

Педераст ли?
Та така… Сещам се за една кратка история, в която участват страхотни екземпляри, от ония, дето добър ден да ти кажат, и се заливаш от смях. На откриването на една изложба срещам Сашо Мустака с половинката си Даря, диплим клюките и те ти, доближава ни един брадат. Гледа ме внимателно и в ...

latinka

Prose » Short stories

2.7K 10

Семейни воини 🇧🇬

Семейни войни
Не случих на жена и това си е. Дълги години избирах, подбирах, класирах и накрая к'во? От големия чувал с тиквите извадих пиперка. Ега ти късмета!
Ей го, снощи си прибирам каталясал от работа, но пък иначе свежарка и викам на жената:
- Мило, да вземем да се ситураме в спалнята и да отх ...

Greg

Prose » Humorous

1.7K 14

Криптонската симфония 1 част 🇧🇬

Хроника на разпадането 1: Криптонската симфония
или обикновената история на Анди Торн
Затворът за тежки престъпления "Кънгстън", Западна Виржиния!
Аз и Анджи работим за списанието ''Лайфзоун" и пишем хроники за животът на затворниците и тяхната съдба! И тук, както и навсякъде живеят и добри и лоши х ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1.2K

Ами сега?... 🇧🇬

Беше сам. Изплашен до смърт, отчаян и беззащитен стоеше в най-гъстата, най-тъмната, най-злокобната част на джунглата и трепереше. Отляво се кискаше хиена. Отдясно тракаше зъби някакъв хищник. Дебнеха го. На рамото му се стовари тежко нечия лапа и той, той... се събуди.
Отляво Гинчето разказваше виц ...

HariMarSui

Prose » Humorous

821

Изходът или възхвала на Златния храм - I. 3. (роман) 🇧🇬

Дали пък да не взема да ви се представя? Ами да, щом толкова говоря за себе си... Както и да е. Казвам се г-н Г. Всъщност трите ми имена са Г.Г.Г., а галено ме наричат Г., на работното си място съм г-н Г. Та така. Работя като учител в една шибана гимназия. Мога да кажа със сигурност, че искрено мраз ...

valesion

Prose

1.2K 4

Времената сигурно са полудели - 40 глава 🇧🇬

40.
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 1

Ало, како... 🇧🇬

Защо ми трябваше да му разказвам вица за тъщата и двата зъба?! Защо, като го знам какво е леке?! Заврян зет, милият! Пита ли ме мен какво ми е, дето съм между чука и наковалнята? Сега на всички задава въпроса:
- Колко зъба трябва да има една тъща? Ами два! Единият, за да отваря с него бирата на зет ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.5K 15

Една излишна 🇧🇬

Глъч, веселба и стотици замени лица. Само аз като мрачна сянка бродя среди тия опиянени люде. С тежък грим съм прикрила следите от плач, черните кръгове под очите и бледостта на обезкървеното си лице. И виното във чашата гори, изгаря ме като горски пожар. Ръката ми трепери от безсилие, краката ме пр ...

AnTiHrIsTa

Prose » Others

1.2K

Среща 🇧🇬

СРЕЩАТА
С нея се срещнахме случайно. В очите ù се четеше тъга. Напираха сълзи. Седна до мен и си поръча кафе. Погледнах я. Тръпка на болка пролази в гърдите ми. Минута мълчание и изведнъж нещо се отприщи в нея. Сълзите сами потекоха от очите ù. Навярно в мое лице беше срещнала приятел, на който може ...

mari45

Prose

940

Без име 🇧🇬

Хората винаги си тръгват. Някои вървят редом с нас, но никога повече не ни поглеждат със същите очи. Други се обръщат и тръгват в противоположна посока. А трети просто остават там, на онова място, където сме ги срещнали. А ние, уязвими, но привидно силни, продължаваме уж да вървим, макар че често по ...

mimi75

Prose » Others

1.8K 1

Непрочетено писмо 🇧🇬

Здравей!
Едва ли очакваш нещо подобно, но все пак реших да ти пиша нещо, макар и да нямам никаква идея дали въобще ще го получиш, не знам дали този и-мейл, който имам, е все още актуален, но мога да опитам - едва ли бих загубил нещо от това. Можех просто да набера номера ти, но по-лесното е някак си ...

borisovich7802

Prose » Letters

1.5K 3

Ще ти звънна веднага след... това 🇧🇬

- Ало, Сийче, здравей! А за много години, жива и здрава да си и тази година да си хванеш някой балъ... ново гадже, така да се каже! Как си?! Верно?! Браво! Чакай да те питам да не забравя за какво ти се обаждам. Да знаеш случайно къде е Катето, че цяла сутрин звъня на нея, на мъжа й да му честитя им ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.7K 11

Грешката 🇧🇬

Грешката
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дор ...

latinka

Prose » Short stories

1.6K 21

Котките 🇧🇬

Имам приятелка и често си ходим на гости. Тя има сиамски котарак. Когато отида, той веднага идва до мен. Стои до мен с вдигната опашка и чака да седна. Седна ли, веднага се покатерва на скута ми и ляга. Все върху болния ми крак ляга. И като че ли болката в него отшумява. Не обръщах внимание на всичк ...

HariMarSui

Prose » Others

873 3

Книга с безброй лица (Вариант I - заедно с azura_luna ) 🇧🇬

Книга с безброй лица
„Можеш да говориш и целунеш душата на човек
само чрез очите му”
Преди много години, в изумруден палат, живял възрастен цар, който имал едничък син. Царицата починала при раждането и дойка отгледала момчето. Царят много обичал принца. Преди да напусне земния свят, дълг за него би ...

YAVOR_A_STEFANOV

Prose » Stories for children

2.3K 11

Изходът или възхвала на Златния храм - I. 2. (роман) 🇧🇬

Понякога в мен се надига злоба и изхвърля обичайната ми умора, която ме съпътства. Тази злоба променя мирогледа ми; в случая се променя някакво съотношение между мен и обществото; обществото ми се струва ненормално, а хората изначално виновни, за което им стоварвам куп тежки обвинения, след което ги ...

valesion

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Животът и Смъртта - ч. 2 🇧🇬

Приказка за художника, чиято картина оживяла
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразли ...

rarebird

Prose

1.5K 9

29 10 2009 🇧🇬

Изморени чувствата тръгнаха да скитат във вечерната прохлада на идващата зима. Виждам хората в техните доспехи, всеки с отличителните си знаци, погледи, маниери и сюжети, споделят си, питат се, хванали се за ръка, всеки с посоката си, всеки със своето мисловно плетиво, а краката тупат ли, тупат. Ето ...

Lino

Prose » Letters

881

С аромат на люляк 🇧🇬

Представям ви една романтична, макар и кратка история за тийнейджъри. Надявам се да се забавлявате - не само младежите, ами и по-възрастните.
Тя никога не бе момичето, каквото всички очакваха да бъде. Примерно, с отлични оценки, точно такова, с каквото да се хвалят роднините. Винаги, като че ли, се ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

1.5K 2

Транссексуална история 🇧🇬

Шокира ме с невероятно изявление вечерта, по време на бурен секс:
- Искам да си сменя пòла!
Изненада ме точно в момента, в който свършвах. Вцепених се от ужас и рухнах върху ù, прониквайки толкова дълбоко, чак извика:
- О, да-а-а! Направи го още веднъж!
Опитайте вие да го направите, когато жената, к ...

Romanov

Prose » Short stories

5.4K 6

Из спомените на една робиня 🇧🇬

Събудиха ме силни викове. Идваха от съседната къща. Тера пищеше, чуваха се и мъжки гласове. Скочих да видя какво става. Затичах се към Терини, но се подхлъзнах и паднах в калта. Целият предишен ден беше валяло и земята беше подгизнала. Един конник връхлетя по тесния път между двете къщи и се наведе ...

VesiP

Prose » Short stories

2.1K 7

Розата 🇧🇬

На полянка, сред гората, в малка колибка живееше момък. Беше си направил малка градинка пред колибката. Грижеше се за зеленчуците в нея.
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден з ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.1K 2

Чиба, конче, чиба! 🇧🇬

Седнал насред зелената полянка, съзерцавах как слънцето гали с лъчите си прасковено нежното мъхче по бузките на Невичка. Лъчите се отразяваха с игра от искрящи отблясъци в очите ù, които разширени от детско очарование, наблюдаваха коня, пасящ трева на метри от нас. Тишината се разливаше заедно със с ...

duffmckagan

Prose » Humorous

1.2K 1

Изходът или възхвала на Златния храм - I. 1. (роман) 🇧🇬

В последно време имам чувството, че все повече се отдалечавам от обществото; съжителството с него почва да ме дразни. Често в мен прониква страхът, че е възможно външният свят да нахлуе при мен и да ме смачка като насекомо. Ето например, вечер, лягайки си, често си мечтая нощта да не свърши никога, ...

valesion

Prose » Novellas and novels

1.3K

Животът и Смъртта 🇧🇬

(приказки за (не)пораснали)
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...

rarebird

Prose

1.8K 11

Пробуждане 🇧🇬

Мразя това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...

JIMBO

Prose » Others

753

А може би нищо 🇧🇬

Чувствал ли си се сам, на ръба на отчаянието, на ръба на скалата, която си създал с любимия човек, където заедно сте били едно цяло? Имал ли си моменти, в които си искал да останеш сам с мислите си за човека, който обичаш? Замислял ли си се, че може би реалността не е такава и няма да бъде такава, к ...

idioticD

Prose » Others

1.7K 1

Диалози с Писателката X 🇧🇬

Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че ве ...

Рима

Prose » Short stories

1.4K 10

Росица 🇧🇬

Светлините на града приглушено гаснеха. Следващият ден беше работен и много от хората вече бяха приключили своето ежедневие и уморено се отпускаха в леглата си.
Въпреки, че беше доста късно вечерта, в апартамента на Росица още никой не си беше легнал.
- Хайде да си лягаш! Утре не мога да те събудя з ...

lu4

Prose » Short stories

1.1K 6

Отново в играта 🇧🇬

В онази пролетна утрин се събудих рано. Слънцето тъкмо си прокарваше път между блоковете наоколо. Погледнах към небето и за моя изненада не видях нито един облак. Помислих си, че това ще е първият слънчев ден тази година.
Реших, че трябва да направя нещо, с което да го отбележа и когато наближи десе ...

wall-4370

Prose » Short stories

1.1K

Душата ми 🇧🇬

Душата ми
Искам да потъна в себе си. Не знам защо изпитвам такава необходимост. Понякога се откъсвам от собственото си Аз, политам нагоре и се наблюдавам. Все едно, че съм друг човек. Виждам някаква фигура, която крачи – чужда и нереална, смачкана от дните, уплашена и търсеща да се захване за нещо. ...

latinka

Prose » Novellas and novels

1.7K 2

През моя поглед "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" 🇧🇬

ПРЕЗ МОЯ ПОГЛЕД
„ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО”
Слънцето висеше неподвижно на синьото, чак изцъклено небе. Жегата тежеше и насищаше маранята. Стадото се беше пръснало в края на поляната, близо до сенчестата прохлада на гората. Опрял гръб в дънера на столетника, Йово тревожно се ослушваше. Неспокое ...

zelena

Prose

5.4K 34

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

из "Кухненските хроники"
- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тав ...

Bersek

Prose » Short stories

829

Мама ме научи 🇧🇬

Момиченцето имаше кученце. Винаги бяха заедно. И сега подтичваше след него. В такъв хубав ден в гората е като в приказка. Полянките са слънчеви, а цветята са прекрасни. Като че ли подканят да ги откъснеш и направиш букет за скъп човек.
Момиченцето береше цветя, когато от храстчето изскочи зайче. Спр ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.5K

След битката II 🇧🇬

СЛЕД БИТКАТА II
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джеймс Камерън „Аватар”)
Действащи лица:
Аватарът на Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън, образът е създаден компютърно), по-нататък „Джейк”
Найтири, девойка от народа „на’ви” (в ролята Зое Салдана, образът е създаден компютърно) ...

remer

Prose

1.2K

Диалог за... 🇧🇬

- Мисля, че е празно!
- Кое?
- Не знам. Но чувствам, че е кухо като мидена черупка. По-странното е, че от това някак си боли...
- Защо?
- Идея нямам. Липсата му сякаш ме разкъсва. Все едно съм наполовина човек. ...

ellina

Prose

1.1K

Богатство 🇧🇬

Стоях и се гледах в огледалото. Руса коса, сини очи, перфектен тен, дълги крака, стегнато тяло, с една дума - красавица. Но това не бях аз в огледалото. Беше някакво друго момиче. Не знам защо преди не съм го виждала, не знам защо не съм прогледнала толкова време, не знам защо виждах само това, коет ...

people-always-leave

Prose » Others

1.3K 1

18+ Мемоарите на един български ФРЕШъъъН 🇧🇬

25.04.2008
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...

lilit_666

Prose » Others

1.2K 6

Спомняш ли си? 🇧🇬

Аз бях по-стар, ти беше по-млада.
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...

no-four-leavedclover

Prose » Short stories

1.4K 2

* * * 🇧🇬

- Простак! Джебчия с джебчия!
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...

Jigsaw

Prose » Short stories

1.1K 1

Short stories and prose by contemporary authors

18+ Педераст ли? 🇧🇬

Семейни воини 🇧🇬

Криптонската симфония 1 част 🇧🇬

Ами сега?... 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - I. 3. (роман) 🇧🇬

Времената сигурно са полудели - 40 глава 🇧🇬

Ало, како... 🇧🇬

Една излишна 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Без име 🇧🇬

Непрочетено писмо 🇧🇬

Ще ти звънна веднага след... това 🇧🇬

Грешката 🇧🇬

Котките 🇧🇬

Книга с безброй лица (Вариант I - заедно с azura_luna ) 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - I. 2. (роман) 🇧🇬

Животът и Смъртта - ч. 2 🇧🇬

29 10 2009 🇧🇬

С аромат на люляк 🇧🇬

Транссексуална история 🇧🇬

Из спомените на една робиня 🇧🇬

Розата 🇧🇬

Чиба, конче, чиба! 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - I. 1. (роман) 🇧🇬

Животът и Смъртта 🇧🇬

Пробуждане 🇧🇬

А може би нищо 🇧🇬

Диалози с Писателката X 🇧🇬

Росица 🇧🇬

Отново в играта 🇧🇬

Душата ми 🇧🇬

През моя поглед "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Мама ме научи 🇧🇬

След битката II 🇧🇬

Диалог за... 🇧🇬

Богатство 🇧🇬

18+ Мемоарите на един български ФРЕШъъъН 🇧🇬

Спомняш ли си? 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Queue