Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Общинските архиви говорят - 1 🇧🇬

(епистоларна история)
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...

micon

Prose » Humorous

1.9K 5

Поклон и помен за великите 🇧🇬

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...

LordZombie

Prose » Short stories

1.2K

Продължение от книгата 🇧🇬

Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Д ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1K

Той и Аз 🇧🇬

Тишината му се струваше по-тиха от когато и да било, в мрака проблясваха сенки на минаващите коли по улицата, обичаше да лежи и да гледа в тавана сенките на светлините от улицата. Самотата му се струваше приятна на моменти, чувстваше се самотен, въпреки че не можеше да се оплаче от липса на приятели ...

nansuela

Prose

1.5K 3

Планината на вечния огън 🇧🇬

Планината на вечния огън
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...

kokolinna

Prose » Stories for children

2.1K 1 2

Изповед 🇧🇬

Всъщност, никога не съм можела да изкажа всичко, което мисля, с думи... не са достатъчно красиви и силни, за да опишат начина, по който всъщност се чувствам спрямо теб. Колкото и да опитвам, винаги има какво още да кажа и да допълня и... Има толкова неща, които... могат единствено да се почувстват. ...

elisten

Prose » Letters

1.7K 2

Безплодна история (І. Сесил) 🇧🇬

БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...

Раш

Prose » Short stories

1.2K

Тя! 🇧🇬

Тя е красива.
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...

Jigsaw

Prose » Others

1.6K 7

Времената сигурно са полудели - 41 глава 🇧🇬

41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K

Доброто старо зло 🇧🇬

И пак ти... отново на хоризонта! И защо се върна? Не знаеш? Не ти е в стила да си признаеш? Все едно... Знам какво ще стане накрая, как ще свърши всичко - със сълзи, с моите сълзи, разбира се!
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави л ...

Nedostypna

Prose » Others

1.3K 6

Сираци - 1 Част 🇧🇬

СИРАЦИ - 1 ЧАСТ
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознат ...

boxitiger

Prose

2.6K 17

Истината за живота 🇧🇬

Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- До ...

tatqna

Prose » Short stories

2.4K

Ябълката 🇧🇬

Наистина беше най-красивата сред всички набрани ябълки. И цветът ù и лъскавата ù кожа, и всичко. Само да не се хвалеше толкова много. Направо дотягаше. Всички други ябълки роптаеха. Не можеха да я понасят вече.
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.3K

Хората 🇧🇬

Хората са родени с блян за мечти,
които често остават мечти.
Отначало мислим, вървим и бягаме после,
за да достигнем мечтата си.
От опит знам колко е енергизиращо ...

cenitel

Prose » Others

1.3K 2

Духът от селското гробище 🇧🇬

Посвещавам на Христо Бодуров
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...

latinka

Prose » Short stories

1.3K 2

Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа 🇧🇬

Верният път е само един – погрешните са хиляди.
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K

Блажени са верующите 🇧🇬

Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой ар ...

mari45

Prose » Humorous

1.9K

18+ Серийният женкар. Архитектът. 🇧🇬

Имах 27-годишен млад любовник през 2006. Беше моят архитект. Беше на заплата при мен. Стана ми любовник по няколко причини: падаше си по мен, имаше силно развит Едипов комплекс, с родната си майка имаха недоразумения, предполагам, аз по някакъв начин сигурно приличах на нея, та връзката ни беше по-с ...

irendavidoff

Prose » Novellas and novels

4.3K 17

Имало едно време... 🇧🇬

- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...

f_soul

Prose » Short stories

1.4K

Братовчед ми, дядо, баба и аз 🇧🇬

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...

lubara

Prose » Short stories

1.2K 8

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...

Bersek

Prose » Short stories

848

Изходът или възхвала на Златния храм - II.3. (роман) 🇧🇬

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...

valesion

Prose » Novellas and novels

1.4K 1

18+ Пряката пътека 🇧🇬

Пряката пътека
разказ на ужасите
Да не се чете от лица под 18 години!!!!
Когато Паула, Кенет и Шарлот за пръв път видяха вилата разбраха, че това е жилището, което бяха търсили. Масивна двуетажна къща с по четири стаи на етаж и с огромна тераса, обхващаща по дължина почти цялата източна стена, тя не ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.4K 6

Черната птица 🇧🇬

Двете птици кълвяха в тревата, когато долетя и кацна третата.
- Здравейте. Мога ли да остана с вас? Искам нещо да ви разкажа. Може ли? Бях човек. Момиче бях. Странно момиче, което не проронваше дума. Не кимваше даже с глава за - да и - не. Когато мама ми подаваше храна, не поглеждах към нея. Тя беше ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.5K 3

Сърцето-птица 🇧🇬

Човешкото сърце е най-светлата птица. С най-бързите и леки криле. С най-чудното топло гнездо. Къде расте онова специално дърво, където тя да го свие, няма написан отговор. Там някъде, където душата се чувства свободна и светла, където птицата лети в небето без граници. Където има обич и светлина кат ...

inakrein

Prose » Short stories

2.4K 12

Колко бързо им минава на децата. 🇧🇬

***
- Тате, хайде да отидем на люлките! - каза малкото момиченце.
- Добре, Виктория! - усмихна се баща ù. Той беше решил да се поразходят двамата, докато майка ù излезе от работа. Рядко се случваше да има възможност да вземе момиченцето от детската градина и винаги се разтапяше при изблика ù на любв ...

female_sg

Prose

851 1

Става все по-красив, нали? 🇧🇬

Става все по-красив, нали? Промени се пред очите ти. Преди беше малко момченце със сини очи, а сега вече е красив мъж с дълбок поглед. Но за теб винаги ще си остане същият – недостижимият, недостъпният... Аз просто се появих в живота му и ти го взех. Ти се беше борила толкова време, а аз не положих ...

Preslava

Prose » Others

1.7K 9

Продължение от книгата 🇧🇬

Погледът ù се спря върху дребничък човечец, който държеше в дясната си ръка кафез с канарчета. Имаше и синигерчета. "Добре ше е. Павлето ного ше са зарадва. Ше му зема. Нали е рожденик". Тя се приближи към човечеца и с пазарлък свали цената на перестия канар. Замисли се нещо и рече:
- Дай и женския, ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1K

Залезът на боговете 🇧🇬

В Тронхейм отново беше Коледа.
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат ...

bramm

Prose » Science fiction & fantasy

962

Българо-джибутянски комитет за вечна дружба, депутати ще отглеждат разсад за банани 🇧🇬

Хвана студ. Под кривата круша не е по-топло от домовете ни, но е по-задушевно някак си! Само дето Василка я няма. От Топлофикация, Енергото и В и К й разпродадоха имуществото, дето беше останало, и си прибраха неплатените сметки. Въпреки това, Василка все за Надето Михайлова си говореше, обичаше я б ...

latinka

Prose » Short stories

1.2K 3

Странникът от южния плаж 🇧🇬

Странникът от Южния плаж
Всеки ден ставаше рано, пиеше кафе и по едно и също време излизаше в морето за риба. Залагаше мрежите и все се шегуваше, че чака „златната рибка”. Привечер прибираше улова и уморен влизаше в къщурката, дето живееше от години. Обичаше да седи на терасата, да съзерцава морето ...

MilenaMila

Prose » Short stories

1.3K 2

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Днес на Но Щен Вълк определено не му беше ден. Всичко започна още сутринта, когато със ставането от леглото се омота в одеялото и тупна на пода, после обърна филията си и се омаза с конфитюр, а като реши да се измие, се оказа, че водата е свършила и трябваше да ходи до потока, който пък беше замръзн ...

Bersek

Prose » Short stories

984 1

Пощенски ангели 🇧🇬

Цял един живот пишем писма, всяка мисъл, всяка дума, всеки поглед... Цял живот се надяваме, че писмата ни се получават от правилните хора, цял живот вярваме, че пишем на най-добрата хартия с най-скъпото мастило. Какво ли виждат ангелите, когато погледнат надолу? Безброй хартиени листчета, носещи се ...

gergana-yancheva

Prose » Others

1.7K 6

Архангелова задушница 🇧🇬

За да си спомня какво се случи, трябваше да изпия поне кило вино и тогава нещо смътно проблесна. Виното е пивко и е от новата реколта, но няма време да го чакам да отлежава, защото до тогава не се знае дали ще съм още жив. Вече бях я забравил тая история и се намериха парчета в някаква стара тетрадк ...

radi.

Prose » Short stories

1.3K 10

Сърничката 🇧🇬

Малката сърничка още помнеше сълзата в окото на умиращата си майка. Ловец я уби и отнесе. Бяха още топли дните. Беше научила от майка си къде тревата е най-сочна, къде водата е най-бистра. Но стана студено. Все по-трудно се намираше храна. Все по-самотна се чувстваше и по-често лежеше на поляната, к ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

2.2K 3

Жанрови етюди V: Черна фантастика (2) 🇧🇬

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (2)
Госпожа Рох сведе поглед и отвори лежащата на коленете ù чанта от червена кожа. След миг в ръката ù се белееха две снимки, които тя държеше подобно на карти за игра, така че да не мога да видя лицата им. Постави ги върху махагоновата масичка с гърба нагоре, посл ...

remer

Prose » Short stories

1.2K

Един есенен ден... 🇧🇬

Стоя до един пресъхнал фонтан и наблюдавам...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка... ...

djidjinkb

Prose » Others

1.4K

Нищо не остана... 🇧🇬

И пак вали, и пак съм сама, около мен тълпа, но аз съм сама!
В множеството търся само един, търся точно теб!
Ничия друга усмивка не ме трогва!
Всички около мен ме искат, но аз искам теб!
Някой ме докосна по погрешка - кожата ми пламна... заболя ме! ...

*pussycat*

Prose » Others

1.7K 2

Песен IV от "Илиада" или една фантастична пародия 🇧🇬

Виждайки този фарс, Зевс, който все още беше леко махмурлия, реши да поговори с Хера по един съдбоносен въпрос. Стана от левиатора, огледа се и взе един лимон. Концентрира се, мислейки: ”'Начи, как беше? Аха! От чакра в чакра. Въздух. От чакра в чакра. Въздух.” Прицели се. Вдигна ръка. И сплеска лим ...

Jigsaw

Prose » Humorous

2.3K

Любов... за по-благозвучно 🇧🇬

Една стара приятелка, но не много стара, събра багажа си за пореден път. Тя често го прави, но не твърде често, за да кажем, че е по навик. Обича да пътува, но не твърде много, за да има очи и да остане. Носи прилично количество багаж, но не ужасно много, за да не смеем да я наречем капризна.
Една п ...

gergana-yancheva

Prose » Others

1.9K 5

Short stories and prose by contemporary authors

Общинските архиви говорят - 1 🇧🇬

Поклон и помен за великите 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Той и Аз 🇧🇬

Планината на вечния огън 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Безплодна история (І. Сесил) 🇧🇬

Тя! 🇧🇬

Времената сигурно са полудели - 41 глава 🇧🇬

Доброто старо зло 🇧🇬

Сираци - 1 Част 🇧🇬

Истината за живота 🇧🇬

Ябълката 🇧🇬

Хората 🇧🇬

Духът от селското гробище 🇧🇬

Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа 🇧🇬

Блажени са верующите 🇧🇬

18+ Серийният женкар. Архитектът. 🇧🇬

Имало едно време... 🇧🇬

Братовчед ми, дядо, баба и аз 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - II.3. (роман) 🇧🇬

18+ Пряката пътека 🇧🇬

Черната птица 🇧🇬

Сърцето-птица 🇧🇬

Колко бързо им минава на децата. 🇧🇬

Става все по-красив, нали? 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Залезът на боговете 🇧🇬

Българо-джибутянски комитет за вечна дружба, депутати ще отглеждат разсад за банани 🇧🇬

Странникът от южния плаж 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Пощенски ангели 🇧🇬

Архангелова задушница 🇧🇬

Сърничката 🇧🇬

Жанрови етюди V: Черна фантастика (2) 🇧🇬

Един есенен ден... 🇧🇬

Нищо не остана... 🇧🇬

Песен IV от "Илиада" или една фантастична пародия 🇧🇬

Любов... за по-благозвучно 🇧🇬

Queue