Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Изкупление 🇧🇬

И нека Бог отсъди вината им!
Зимата заничаше из зад плета на крайната къща, Кара Петровата, летяха разтревожени гарвани, огласяха селото с черния си, като прокоба грач, пустосваха ги хората и се кръстеха наплашени, но сняг не падаше. Сви студ, стомната на хубавата Неда се напука едната в гърлича, во ...

Romanov

Prose » Short stories

1.3K 6

Моят сладък Ноември... 🇧🇬

... всичко започна така... Трябваше да бъде моят ден, моят месец, моята есен, моята година... А сега, 10 дни по-късно, чувствам как ноември си отива, а с него и моята мечта. Бавно, но сигурно. Дори бих могла да се закълна, че когато се събудя посред нощ, чувам как времето внимателно приплъзва своите ...

Princesa_NeL

Prose » Short stories

1.6K

Относно някои аспекти на ловния сезон 🇧🇬

Относно някои аспекти на ловния сезон
Русата:
Обожавам ловния сезон. Дойде ли първи октомври, Милото става друг човек. Едва дочаква петък и хуква с дружинката нейде по баирите. Обикновено се връща без никакъв улов. Но щом разходките из гората на чист въздух в мъжка компания му харесват, нямам нищо п ...

perperikon

Prose » Short stories

1.5K 9

Възстанието на мравките 🇧🇬

- Здрасти! - казах.
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах. ...

Jigsaw

Prose » Short stories

981

Спомени 🇧🇬

1. Морето е най-красиво при залез, когато слънцето спуска своите пурпурни лъчи. И белите облаци станат розови. Когато слънцето и облаците се отразяват в морето, то става още по-красиво от преди.
2. Долината на розите е най-красивото кътче на България. Не знам дали има нещо по-красиво от розата. Роза ...

Bunny91

Prose » Others

2.6K 1

Сънувам (сезонно) 🇧🇬

1.
Сънувам. Лятна вечер. Море. Плаж. Мокър пясък гъделичка босите ми пръсти. Солените къдрици на някоя по-смела вълна често се опитват да отмъкнат джапанките ми. Дъхавият вятър разпръсква синьото по роклята ми. Звезди няма. Само парченце от луната се отразява в безбрежното море.Трепери... под напора ...

цветничка

Prose

1.4K 3

Изповедта на Търсещия 🇧🇬

От: Вечно търсещия
До: Неоткритата
Беше точно такава каквато си я представях... С всеки жест, движение, поглед... Абсолютно същата... Движеше се под лъчите на луната с онази бавна, грациозна походка на котка, която може да изпепели всеки. Невероятно!
Черната ù рокля се влачеше по изпадалите листа и ...

stefitopz

Prose

846 2

Симбиоза 🇧🇬

Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел... ...

holypotatoes

Prose » Others

959

"Обир" в банката 🇧🇬

"Обир" в банката
Главните герои в тази случка са майка ми и по-малката ми сестра Дари. По принцип, когато човек спука балон, не е кой знае какво, но зависи и от обстановката, в която е.
Един ден мама и Дари решили да отидат до банката по работа. Обаче минали покрай "Мак Доналдс" и за щастие на Дари ...

etimargi

Prose » Humorous

1K 1

Отхвърлените част 1 🇧🇬

Отново беше лято и аз отново трябваше да прекарам 1 месец с баща ми. Такава беше уговорката, която той и мама постигнаха пред съда в края на бракоразводния процес преди 14 години. Един месец с човек, който почти не познавах в средата на лятната ваканция. Животът ми беше ад. Сякаш бях убила човек и с ...

BreeBree

Prose » Short stories

1.2K 2

Сапфирената принцеса 🇧🇬

Дворецът се издигаше на брега на морето. Когато принцесата отваряше прозореца си, виждаше синьото небе и синьото море. Винаги това синьо я изпълваше с щастие.
Царят изпълняваше и най-глупавите прищявки на дъщеря си. Но сега беше решил да я омъжи и не отстъпваше. Не искаше да чуе протестите ù.
Принце ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.1K 1

Пиянството на един народ 🇧🇬

„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...

dylone1

Prose » Others

2.6K 1

Плачеш ли, мамо? 🇧🇬

Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...

Mirkata79

Prose » Short stories

1.6K 9

Беше любов... 🇧🇬

Караше по улиците вече от часове. Не че му беше интересно, просто нямаше какво да прави като се прибере. Онази негова квартира, мрачна, с мухлясали стени, тясна... Не, не, в колата му е по-удобно. Беше изморен, тази работа го съсипваше. Не очакваше да е толкова тежко, когато пристигна тук преди 2 го ...

Punkass

Prose

2.1K 4

Аз ли криво думам, ти ли криво чуваш 🇧🇬

Аз иначе съм вишистка. Не се хваля – казвам го за информация само. При това филолог почти, което ще рече, че не би трябвало да срещам трудности в общуването си с хората, особено пък ако и двамата говорим на български. Е, да, ама...
... ама не. (Хайде, казах го! За не знам кой път.)
Та значи като цял ...

kapricia

Prose » Humorous

1.4K 1

Човекът, който не обичаше никого 🇧🇬

Когато мислиш за живота си, когато го изживяваш, не се замисляш къде свършва или кой слага края му! Надживей страховете си!
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...

Romanov

Prose » Short stories

995 7

Изкуството 🇧🇬

Анета
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...

rarebird

Prose » Others

1.1K 7

Невинна грешка... 🇧🇬

Невинна грешка...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сяка ...

djidjinkb

Prose » Short stories

1.4K

Очите ми 🇧🇬

“Отвори очи. Моля те, отвори очи.”
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...

f_soul

Prose » Others

1.3K

История за една любов 🇧🇬

Кой си ти, човече, който дръзна да нарушиш покоя ми? - чу се дрезгавият глас на Стоил. Отговор не последва. Стоил беше във втората фаза на алкохолния глад. Отдавна не беше пийнал глътка от ментетата, които продаваха на пазара. Не е ли това намесата на демонична сила, която тикаше хората към порока?
...

mari45

Prose » Short stories

963 1

Колекционер на провали 🇧🇬

„Изричайки Вайс, изричам погром”
Елена Алексиева (Човекът от другата стая)
Имам особено хоби. Колекционирам провали. Или по-точно погроми. Много съм вещ в тази област и колекцията ми се разнообразява непрекъснато с нови попълнения. Дори да е невъзможно да се осъществи погром, аз го осъществявам с не ...

radi.

Prose » Short stories

1K 1

Рядка блондинка 🇧🇬

Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на ...

stef_bobi

Prose » Others

1.9K 13

Животът такъв, какъвто е 🇧🇬

Хмм! Сега да не си помислите, че се оплаквам, ама...
Отначало ми се струваше голям бонус това, че работата ми всъщност не изисква никакво по-сериозно усилие от дрънкането с дружки в скайпа и проверяването на служебния имейл за в случай, че някой реши да провери има ли живи хора тука аджеба. И донякъ ...

kapricia

Prose » Humorous

1.7K 8

Две сериозни :-) обяви за сериозни запознанства 🇧🇬

Уви! Всички многообразни сериозни обяви за сериозни запознанства в крайна сметка могат да се обобщят само в две:
От силния пол:
“Самсон търси Далила.”
От нежния пол:
“Дездемона търси Отело”.

otkroven4o

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

3.9K 3

Особености на българския национален лов Глава пета продължение 🇧🇬

ІІ
Дружината навлезе в малкото смълчано селце строена и в ритъм като окупационна войска. Отпред, разбира се, вървеше оркестърът и свиреше „Месечина” – любимата песен на Грег. Аврамов от време на време гърмеше с пушката, след което надаваше бойния възглас „Ой, ой”, за да е в тон с песента. Борсата ен ...

Greg

Prose » Novellas and novels

1.6K 17

Кратки особености на Бирения запой 🇧🇬

Кратки особенности на Бирения запой
08:10
Събота сутрин.
Отварям очи. Сладка работа – предвкусвам един приятен уикенд. Извъртам погледа си надясно, жена ми още спи блажено. Обаче издънка - усеща, че съм буден и започва да мрънка нещо за кафе. Е, така и така съм буден... Завличам стоте си килограма д ...

berilium

Prose » Short stories

1.4K 10

Приятелите 🇧🇬

Вечерта се изви буря. Вятърът беше силен. Издуха покрива на Зайовата къщичка. Мама Зайка стоеше на поляната пред нея и плачеше.
- Какво ще правя сега? Къде ще подслоня зайчетата си?
Долетя кълвачът.
- Не плачи! Всичко ще се оправи. Ще видиш. Отиди да намериш къртицата и я доведи тук!
Скоро Зайка се ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.1K 3

Пътешествие до края 🇧🇬

Пътешествие до края
Биип. Биип. Биип. Отново 7 часа. Той отвори несигурно очите си и блъсна часовника за да спре. Пронизващият звук заглъхна и сега се чуваше шумът на събуждащия се град. Брус премигна няколко пъти и огледа стаята. Всичко си беше наред. Поредният скучен сив ден го очакваше. Той отдав ...

sineokiq1987

Prose » Short stories

1.1K 1

Стъкло 🇧🇬

Стоя пред огледалото. Не помня колко време изтече и дали изобщо е съществувало някога. Чувствам се толкова уморена а началото дори не е идвало. Мислите ми отлитат нейде или по скоро аз се отдалечавам от ума си. Механично протягам ръка към зеленясалото замъглено стъкло с безразлично изражение. Мъртве ...

holypotatoes

Prose » Others

1K 1

Там 🇧🇬

Трета нощ будуваше до пресния гроб…
Опитваше се да излъже изморените си сетива, да притъпи усещането в тях и да заспи… Трябваше да заспи, за да се събуди другаде… Но не успяваше… Побеснели, мислите и се блъскаха в стени от лепкав мрак, оплитаха се, губеха се, а после пак се връщаха, уродливи и обърк ...

angel-angel

Prose

1.3K 5

Вкус на ягоди 🇧🇬

ВКУС НА ЯГОДИ
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...

wishpin

Prose » Short stories

1.4K 4

* * * 🇧🇬

Тишина ли си и ще ме заболи ли от теб? Или аз ще съм твоята болка? Ти ли си красивата сянка, застанала на прозореца ми, която ме наблюдава от часове? И какво откри в мен, откакто си там? Какво харесваш в мен и с какво те отблъсквам? Искаш ли ме сега? Да, знам че ме искаш. Аз ли съм рисунката ти? Или ...

kopele

Prose

2K 5

Божичко, моля те, пази го! 🇧🇬

"Къде съм? Нима умирам?" - гласно мислеше Светлана. Не, не може да бъде. Да умра от любов за този, който си отиде. Замина си, като че ли нищо не е било. А колко ме преследваше, докато ме постигне. И всичко било, за да ме има и да ме захвърли. Като мръсно коте ме захвърли. Нещо не остана. Къде отиде ...

mari45

Prose

1K 2

Обяснения 🇧🇬

Още една от онези ужасни, непоносими, изпълнени с жлъч, вечери... Тежко е, но никой не го разбира. Задавям се със собствената глътка въздух. Понякога си мисля, че и тя ми е много. Всеки иска обяснения и обяснения, и обяснения... Ето ги и тях!
Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 год ...

stefitopz

Prose

932 2

Жанрови етюди I: Хорър 🇧🇬

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ I: ХОРЪР
- Спри ма, како, поспри са, ша ти гледам на ръка, ако искаш, магия ша ти направя. Ей тука ша ти я направя, истина ти казвам! Спри са, не ме отминавай!
Марина мислеше да отмине циганката, както правеше винаги. Беше и противна дори мисълта да види отблизо устата ù, пълна с изгни ...

remer

Prose

1.8K 5

Родена, когато твоята зима се сбогуваше 🇧🇬

Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. ...

sunnyrainbow

Prose » Letters

1.1K 1

Ангел беше, но с дяволска душа… 🇧🇬

Тя го обичаше. Знаеше това. Пареше ù. Болеше от истината. Всяка вечер в съня ù идваше като демон, изтощаваше всичко и сутрин се събуждаше с черни сенки, обляна в пот и изсъхнали сълзи. Но познаваше всяка негова частица, знаеше неговата игра вече. Беше готова. Познаваше болката от играта му, но той н ...

ngv

Prose » Short stories

1.4K

Единствена тя 🇧🇬

Пак прегърнах самотата. Защо го правя, защо, след като съм си обещала, че няма да го правя, ù звъннах отново? Защо я повиках при себе си, защо не мога да живея без нея? Защо прегръдката ù е толкова нежна, любяща, обвързваща и в същото време измамна? Ах, защо, когато имам нужда от нея, тя винаги е до ...

sevenhills

Prose

1.3K

Спомен за оставените. 🇧🇬

Когато се събудих, видях бележка на нощното шкафче. На нея пишеше: „Ако четеш това, значи съм заминала. Никога повече няма да ме видиш. За твоята безопасност е най-добре да не се опитваш да разбереш къде са ме изпратили. Чао!”
Обърнах се... Да, тя не беше там. Но защо това се случва на мен? Вчера ни ...

Jigsaw

Prose

1.1K

Заличаване (последна част) 🇧🇬

V
... продължение
Спас вече седеше в стаята за разпити. Знаеше защо е тук - беше чел в пресата за случилото се с момичетата. А вечерта бяха разговаряли. Беше въпрос на време да стигнат до него. Не беше арестуван и обвинен, все още. Дойде да съдейства и не очакваше адвокат.
- И така – започна, влизай ...

FRACLA

Prose » Short stories

1.4K 5

Short stories and prose by contemporary authors

Изкупление 🇧🇬

Моят сладък Ноември... 🇧🇬

Относно някои аспекти на ловния сезон 🇧🇬

Възстанието на мравките 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

Сънувам (сезонно) 🇧🇬

Изповедта на Търсещия 🇧🇬

Симбиоза 🇧🇬

"Обир" в банката 🇧🇬

Отхвърлените част 1 🇧🇬

Сапфирената принцеса 🇧🇬

Пиянството на един народ 🇧🇬

Плачеш ли, мамо? 🇧🇬

Беше любов... 🇧🇬

Аз ли криво думам, ти ли криво чуваш 🇧🇬

Човекът, който не обичаше никого 🇧🇬

Изкуството 🇧🇬

Невинна грешка... 🇧🇬

Очите ми 🇧🇬

История за една любов 🇧🇬

Колекционер на провали 🇧🇬

Рядка блондинка 🇧🇬

Животът такъв, какъвто е 🇧🇬

Две сериозни :-) обяви за сериозни запознанства 🇧🇬

Особености на българския национален лов Глава пета продължение 🇧🇬

Кратки особености на Бирения запой 🇧🇬

Приятелите 🇧🇬

Пътешествие до края 🇧🇬

Стъкло 🇧🇬

Там 🇧🇬

Вкус на ягоди 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Божичко, моля те, пази го! 🇧🇬

Обяснения 🇧🇬

Жанрови етюди I: Хорър 🇧🇬

Родена, когато твоята зима се сбогуваше 🇧🇬

Ангел беше, но с дяволска душа… 🇧🇬

Единствена тя 🇧🇬

Спомен за оставените. 🇧🇬

Заличаване (последна част) 🇧🇬

Queue